Решение № 78 от 30.03.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. С., 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500093 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 260474/29.10.2021г. по гр.д. № 295/2021г. на СлРС, с което е осъдено „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост-3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на ПЛ. К. ГР., ЕГН ********** от гр. С., кв. "К.** на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 250 лв., получена без основание от „Фератум България“ ЕООД, гр. София, заедно с обезщетение за забава в размер на законовта лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и на ответника са възложени разноските по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът атакува изцяло цитираното решение, като заявява, че първоинстанционният съд правилно е приел за безспорно, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на 1

30.10.2019 г., по силата на който ответното дружество му е предоставило сумата от 500 лв., при описаните в мотивите условия, че преди сключване на договора за кредит на заемателя е била предоставена съответната преддоговорна информация, както и общите условия на кредитора и че са изпълнени всички други специални изисквания на закона за сключване на договор за потребителски кредит по електронен път, но е погрешен правният извод, че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За да уважи предявените искове, съдът е приел, че възнаграждението на гаранта по договора за гаранция следва да се включи в ГПР. Въззивникът намира този извод за изцяло погрешен. Твърди, че възнаграждението по договора за гаранция не спада към годишния процент на разходите, тъй като не отговаря на белезите, установени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. То не представлява „общи разходи по кредита“, нито представлява възнаграждение на посредник за сключване на договора, а е възнаграждение на друго лице, различно от заемодателя, дължимо по друго правоотношение, а не по договора за гаранция/поръчителство, като двете правоотношения запазват своята относителна самостоятелност и страните по тях са различни. Понататък въззиникът заявява, че съгласно договора заемателят е имал право на избор дали да се ползва от процесното обезпечение или да представи друго такова, като си осигури поръчител. От горното следва, че това възнаграждение няма как да бъде включено в ГПР. В случая се касае за плащане, попадащо в приложното поле на чл. 19, ал. 3 ЗПК, а ГПР по договора е коректно изчислен. Също така въззивникът сочи, че съгласно чл. 5 от договора, задълженията по договора се гарантират чрез поръчителство, а не чрез банкова гаранция, както е приел районният съд, приел е погрешно и че в договора е следвало да има „посочване като сума на банковата гаранция“. Твърди, че тъй като се касае за поръчителство, няма как да се изисква посочване на размер на обезпеченото задължение. Друго оплакване на въззивника е, че съдът неправилно е счел за недокадано въобще предоставянетона посочената банкова гаранция, докато по делото е представено и прието писмено изявление от поръчителя, че отношенията между двете дружества във връзка с договора за поръчителство и плащанията по него са уредени. Тъй като става дума за самостоятелно облигационно отношение между две дружества, погасяването на 2 задълженията може да стане не само чрез плащане, а и чрез някой от другите познати на облигационното право способи за погасяване на задължения - компенсация, новация, опрощаване, даване вместо изпълнение и други, поради което изявлението е достатъчно, за да обоснове наличието на правно основание за получаване на процесната сума от заемодателя и ответник в настоящото производство. На последно място във въззивната жалба се твърди, че правинте изводи на първостепенния съд са кратки и съдържат просто наслагване на гореизложените неправилни заключения.

Поради това е налице и необоснованост на решението, като самостоятелен порок, обуславящ неговата неправилност.

Въз основа на гореизложеното въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт и да постанови друг, с който да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и справедливо е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият счита, че в хода на първоинстанционното производство е доказано по безспорен начин, че са налице всички необходими предвидени предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на ответното дружество. Правилно е прието, че ответникът е погасил изцяло сумата по сключения договор за потребителски кредит № 813297 от 30.10.2019 г., а именно в общ размер на 810 лева, както и че последната е изплатена единствено и само на „Фератум България” ЕООД. Съдът е стигнал до правилния извод, че процесният договор за потребителски кредит № 813297 с „Фератум България” ЕООД е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото 3 съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Въззиваемият твърди още, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че е налице нарушение на императивните правила, като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя.

По-нататък в отговора се излагат детайлни съображения, с които се оборват последователно всички наведени с въззивната жалба оплаквания.

Сочи, че сумата – възнаграждение за поръчителя е изплатена заедно с вноските по кредита, а незаконосъобразно не е включена в ГПР, който по този начин би надхвърлил максимума, определен от правната норма. Освен това получаването на кредита било обвързано с поръчителството точно на Фератум банк. Счита, че правилно първостепенният съд е приел наличие на нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, в договора неправилно е посочен размерът на ГПР, на длъжника не е посочена точно финансовата му тежест, това е основание за приемане на целия договор за недействителен с оглед чл. 11 ал.

1 т. 10 от ЗПК, тъй като в него е неточно посочен и целият размер на задължението – 542, 35 лв., докато тя е 750 лв. Заявява, че и договорът за поръчителство е нищожен, най-малкото поради липса на кауза, а и като акцесорен на нищожния договор за кредит. Развива подробни доводи. В обобщение счита, че с оглед изложеното дължи само чистата сума по кредита и ответникът е получил без основание сумата, определена като възнаграждение за поръчителя, поради което следва да бъде осъден да му я върне.

Така атакуваното решение, с което искът му е уважен, е правилно и законосъобразно, поради което въззиваемият моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалвания акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната 4 жалба, моли съда да отмени атакуваното решение и отхвърли изцяло иска, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 оот ГПК, преводно нареждане и фактура.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли съда да потвърди решението на СлРС. Претендира присъждане на разноски в размер на 300 лв. за безплатно представляване на въззиваемия при условията н ачл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Не се спори между страните, че чрез средства за комуникация от разстояние - електронна поща, уебсайт и телефон - при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД и ЗЕДЕУУ, между тях е сключен във формата на електронен документ договор за предоставяне на потребителски кредит № 813297/30.10.2019г., по който ответното дружество-въззивник е кредитор, а ищецът-въззиваем – кредитополучател. Страните са се уговорили първият да предостави на втория заем в размер на 500 лева, който да върне сумата на четири вноски съгласно погасителния план, неразделна част от договора, като първата вноска е на 01.11.2019 г., а последната - на 28.02.2020 г. В договора за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателят дължи връщане на сумата от 542,35 лв.

5 на кредитора, от които 500 лв., главница и 42,35 лв. лихва, като лихвения т процент е в размер на 8.47 %, за същите суми е изготвен погасителен план, а посоченият ГПР на заема е в размер на 49,03%.

В т. 5 от този договор е посочено, че „заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ ЕАД в полза на дружеството /„Фератум България“ ЕООД/“. Посочено е още, че „с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението“, както и че „одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“.

Представени са разпечатки от екранни снимки на хронологията на автоматизирания процес за кандидатстване, одобрение и потвърждаване на кредита, като непосредствено след стъпката за заявка на конкретния кредит, където са описани и личните данни на заявителя, следва стъпка за избор на гарант с две опции – „гаранция от Фератум банк“ и „личен гарант/поръчител“. След избор на първия вариант за ищецакредитополучател е определена такса за гаранта „Фератум Банк“ в общ размер на 207,65 лева.

Представени са формуляр за предоставена преддоговорна информация на кредитополучателя, Общи условия за отношенията между „Фератум България“ ЕООД и клиентите по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити и Общи условия към договора за гаранция/ поръчителство.

По делото безспорно е установено, че „Фератум Банк“ ЕАД е дружество - партньор на Фератум България, представлява самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, регистрирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на лиценз, издаден от БНБ, и е вписано под № 178 в публичния регистър на БНБ.