Решение № 203 от 21.10.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 637/2024
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Кърджали, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия * № *********, издаден от ОДМВР-К., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 200 лв. на П. Ф. П. с ЕГН ********** от *********************, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 07.06.2024 г. в гр.К.
Жалбоподателят П. Ф. П. намира електронния фиш за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че при издаване на обжалвания фиш не била спазена процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като при установяване и заснемане на нарушението присъствал контролен орган. Не било ясно дали уредът, с който е отчетено нарушението е от одобрен тип, дали е вписан в съответния регистър и дали е годен за употреба. Нарушението в случая било заснето с мобилна система за видеоконтрол, което предполагало наличие на полицейски служители осъществили контрол с нея. Приложими били общите разпоредби на ЗАНН и за нарушението следвало да се състави АУАН и издаде наказателно постановление, а не електронен фиш. В електронния фиш липсвало описание на нарушението, не било посочено изпълнителното деяние. Не било описано с какъв пътен знак е въведено ограничението на скоростта, липсвало отразяване на чл.189, ал.6 от ЗДвП, на съставомерния елемент от субективната страна на нарушението, нямало и дата на издаване на електронния фиш. Неправилно било посочено, че нарушението е извършено в условията 1 на повторност. В процесния фиш не били отбелязани в необходимата пълнота предпоставките за квалифициране на нарушението като повторно, не било посочено нарушението, за което е издаден електронен фиш, датата на деянието и датата на влизане в сила на предишния електронен фиш. Прието било, че нарушението се състои в превишаване на скоростта с 49 км/ч., като за установена скорост е посочено 99 км/ч. За действително засечената скорост в обжалвания фиш не се съдържала информация. Липсата на тази информация не давала основание да се приеме, че точно е приспаднат толеранс. Моли за отмяна на атакувания фиш, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен адвокат е депозирал молба по делото, в която поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и моли за неговата отмяна. Алтернативно, моли електронният фиш да бъде изменен, като се преквалифицира санкционната норма и намали размера на наложеното наказание „глоба“ на 600 лв.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.06.2024 г. в гр.К. се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 № ********. Същият бил позициониран в гр.К. на ул.„П. м.“, до хотел „И.“, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 17.17 часа на 07.06.2024 г. бил заснет движещ се по ул.„П. м.“ в гр.К., до хотел „И.“, в посока от завод „О.“ към фирма „Р.“, лек автомобил „*************“ рег.№ *********** със скорост 99 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на П. Ф. П. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 99 км/ч. – превишаване с 49 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 200 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 07.06.2024 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и 2 часа на нарушението, номерът на техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „*************“ рег.№ *********** е жалбоподателят П. Ф. П.; Сертификат от 12.01.2018 г. за проведено обучение на полицейския служител за работа със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ******* и Протокол от проверка № *********/15.04.2024 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 07.06.2024 г.; Справка от АИС АНД – 3 бр.;
Снимков материал за разположението на уреда за заснемане; Електронен фиш за налагане на глоба серия * № *********, с който на П. Ф. П. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП – превишаване на ограничение за скорост от 120 км/ч. извън населено място, въведено с пътен знак.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.К. ул.„П. м.“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място. Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата П. Ф. П. като водач на лек автомобил „*************“ рег.№ *********** се е движил там с 99 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена, тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Обосновано в електронния фиш името на П. Ф. П. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се установява обаче от материалите по делото, че нарушението е извършено „повторно“ по смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в & 6, т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато 3 първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по Електронен фиш * № *********. В този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и от словесното описание в акта става ясно, че предходното нарушение на П. се състои в превишаване на допустимата скорост за движение извън населено място, въведено с пътен знак, за което той е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Това означава, че на жалбоподателя не е било е наложено наказание за същото по вид нарушение като процесното, което се състои в превишаване на разрешената скорост за движение в рамките на населено място. Ето защо признакът повторност на нарушението не бе доказан.
От друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 40 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът П. Ф. П. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишаването е с 49 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182, ал.4 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП са описани в атакувания акт.
По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 600 лв.
Извън горепосоченото относно признака повторност на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При 4 съставяне на фиша са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и самото нарушение и мястото на извършването му. Видно от електронния фиш нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 07.06.2024 г. в 17.17 часа в гр.К., ул.„П. м.“ до хотел „И.“, в посока от завод „О.“ към фирма „Р.“, е превишена от МПС „*************” peг.№ *********** разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. и с автоматизирано техническо средство № ******** е отчетена скорост на движение 99 км/ч. (възприета след приспадане на съответния толеранс), при което е констатирано превишаване от 49 км/ч. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Правилно в случая не е съставен АУАН, тъй като чл.189, ал.4 от ЗДвП повелява за нарушенията, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (каквато е настоящата хипотеза), да се издава именно електронен фиш. В тази връзка е неоснователен и доводът на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквала нарушението да е установено и заснето с техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е пояснение, което се отнася за процедурата по издаването на електронния фиш, а не до установяването на нарушението с техническото средство. Не е необходимо самото нарушение да е установено в отсъствие на контролен орган. Мястото на нарушението е в гр.К., т.е. населено място, където по закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. и наличието на пътен знак в случая не е необходимо. Съдът не възприема като съществено и неотстранимо твърдяното нарушение свързано с квалификацията на деянието като повторно. Това може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложеното наказание, за което вече бяха изложени съображения по-горе.
Разпечатката съдържа 21 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7de60807-10ec-44a1-8109-d48d8ea50198