Определение № 1879 от 10.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1879 гр. София, 10.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500226 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата А. Ж. Б., чрез представителя й, срещу определение № 20691 от 23.01.2026 г. по гр. д. № 9674/2025 г., на СГС, І - 14 с - в, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излага, че съдът е достигнал до неправилен извод, че не е налице интерес от иска за нищожност на договора за продажба на имота ат 31.07.2025 г., тъй като е налице решение, на друг състав на СГС, с което са уважени неин иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен срещу първия ответник - А. П. М., за отмяна на дарението от 08.08.2019 г. Поддържа, че решението по гр. д. № 238/2025 г. на СГС І – 6 с - в, с което е уважен иска по чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД, не е влязло в сила. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на СГС.

Като съобрази изложеното в частната жалба и данните по делото, въззивният състав намира следното :

Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Пред СГС са били предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, евентуално чл. 27 от ЗЗД, за обявяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави, привидност на сделката, липса на съгласие, евентуално - унищожаемост на сделката на основание крайна нужда, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 86/31.07.2025 год., т. ІІ, рег. № 7231, дело № 245 на нотариус М. Ш., под № *** на НК, сключен между А. П. М., като продавач и А. А. Д., като купувач.

В исковата молба е изложено твърдение, че процесният имот е дарен от ищцата на ответника А. М., по договор за дарение от 08.08.2019 год. Поддържа се, че е налице висящо исково производство по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарението.

С молба вх. № 114884/06.10.2025 год. ищцата е обосновала правен интерес от 1 исковата претенция с „възможността А. Д. да препродаде имота на трето лице“, поради което за ищцата ще бъде невъзможно упражняване на правата по решение по иска с правно основание чл. 227 от ЗЗД.

При тези данни СГС е приел, че исковата претенция е процесуално недопустима поради липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

Посочил е, че исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е вписана на 18.02.2025 г., с вх. № 11259, № от дв. входящ регистър 11271, на основание чл. 114, б.

„в“ ЗС, вр. чл.112, б. „з“ ЗС и има действието предвидено в чл. 227, ал. 5 от ЗЗД. Тъй като оспорената покупко-продажба между ответниците е от 31.07.2025 г. - след вписване на исковата молба за отмяна на дарение извършено на 18.02.2025 г., сделката е непротивопоставима на ищцата и за нея не е налице интерес от водене на исковете.

По съществото на частната жалба, съдът намира следното :

На първо място за предявяване на установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, каквито безспорно са исковете по чл. 26 ЗЗД, се изисква обосноваване на интерес от делото от страна на ищеца, които е абсолютна предпоставка за провеждане на производството и допустимостта му. При исковете за унищожаемост на сделка, които по своя характер за конститутивни, законът не поставя такова изискване за интерес, което да обуславя допустимостта им, но пък предпоставя ищецът да има защитимо право, което да предяви.

В случая ищцата е претендирала нищожност, а при условията на евентуалност и унищожаемост на сделка за покупко – продажба на имота, който преди това, с договор за дарение от 08.08.2019 г., е дарила на първия ответник.

Следва да се посочи също, че в изрично предвидените в законите случаи, вписването на исковата молба има освен оповестително и защитно действие. Такова оповестително - защитно действие на вписването е уредено в чл. 17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2, чл. 135, ал. 1, чл. 211, ал. 2 и чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН, чл. 114, б. „б.“ и б.

„в“ ЗС. От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана ищецът са ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението.

В случая по делото се установява, че исковата молба по иска за отмяна на дарението, въз основа на което първият ответник е придобил имота от ищцата, по чл.

227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, по която е било образувано гр. д. № 238/2025 г. на СГС, І - 6 с- в, е вписана на 18.02.2025 г.

Настоящият състав споделя извода на СГС, че в този случай прехвърляне на имота с покупко – продажба от 31.07.2025 г., направено след вписване на исковата молба по иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД, не може да бъде противопоставено на ищцата.

Независимо от изхода от този спор, дори при промяна на резултата по него, въззивният съд намира, че ищцата няма интерес да иска нищожност на сделката покупко продажба.

Отделно и за пълнота, както се посочи и по – горе, евентуалният иск за унищожаване на същия договор поради сключване при крайна нужда – по чл. 27 ЗЗД е 2 конститутивен, а законът признава право на определен кръг субекти да го предявят. В случая ищцата е трето лице по отношение договора за покупко - продажбата от 31.07.2025 г., който атакува, а в чл. 32 ЗЗД е предвидено, че унищожаване на договора може да се иска само от страна, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта.

Съдът намира, че в случая ищцата не разполага със защитимо право по този ред.

По изложените съображения в съвкупност настоящият състав намира, че към момента не може да се приеме, че за ищцата е налице интерес от завеждане на исковете по чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на последващия договор за покупко – продажба от 31.07.2025 г., извършена след вписване на исковата молба по иска за отмяна на дарението, като ищцата не разполага и със защитимо право по иска по чл. 27 ЗЗД - за унищожаемост на договора, предявен при условията на евентуалност.

Определение № 20691 от 23.01.2026 г. по гр. д. № 9674/2025 г., на СГС, І - 14 с в, с което е прекратено производството по делото е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20691 от 23.01.2026 г. по гр. д. № 9674/2025 г., на СГС, І - 14 с – в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от получаване на съобщенията до страната, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3