Решение № 410 от 11.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20241210200333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Й. Д. К., с ЕГН ********** и адрес село Б*****, община Х******, обл.Б******** против Наказателно постановление № 23-1116003367/05.02.2024 г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200 лв.

С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Навежда се доводи, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава, като жалбоподателят не бил извършил нарушение на визираните разпоредби. Навеждат се доводи за неяснота на обвинението. По изложените съображения се прави искане за отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, който оспорва атакувания акт, в писмени бележки излага съображения за неговата незаконосъобразност, сочи доказателства. Претендира разноски.

Административнонаказващия орган и Районна прокуратура Благоевград, надлежно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В придружително писмо, с което е постъпила преписката се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2023 г. св.В. и М., изпълнявали служебните си задължения в гр.Благоевград, като се 1 придвижвали със служебен автомобил по бул.”Димитър Солунски”, пред тях се движел лек автомобил „М*******” с рег.№*******. Посоченият автомобил се движил с посока от „Пътна полиция” към бензиностанция „ОМВ”, като свидетелите забелязали, че чрез презавиване на ляво и дясно и рязко подаване на газ автомобила излиза извън контрол и губи сцепление на задвижващите задни колела, движейки се напречно на пътя. Тези действия се повторили, поради което полицейските служители подали звуков сигнал и спрели автомобила. Същите установили, че водач на автомобила е жалбоподателят. В хода на извършената проверка свидетелите установили, че автомобила е и без шумузаглушители.

След извършената проверка, свидетелят В. приел, че жалбоподателят използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и че процесното МПС е със значителна техническа неизправност, поради което в присъствието на св.М. и жалбоподателят, съставил на последния АУАН № 1114953, в който действията на К. били квалифицирани като нарушения на чл.104б, т.2 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП .

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира в него възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок. Преписката била изпратена на РП Благоевград с оглед преценка за наличие на престъпление от общ характер . С постановление от 04.12.2023г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, като прокурора е приел, че извършеното от жалбоподателя не изпълва състав на престъпление по чл.325 от НК, а е нарушение на ЗДвП. Това постановление е потвърдено с постановление от 16.01.2024г. на ОП Благоевград и преписката изпратена по компетентност на наказващия орган.

След получаване на преписката и въз основа на АУАН при идентичност на описаните нарушения началник-група към ОДМВР –Благоевград, с-р "Пътна полиция", издал обжалваното НП, с което с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 16.02.2024 г.

В хода на съдебното следствие са разпитани В. и М., чрез показанията на които се установяват действията на жалбоподателя, както и че е извършвал така наречения дрифт.

Чрез показанията на тези свидетели се установяват и последващите действия по ангажиране на отговорност.

В хода на съдебното следствие са изискани и представени нарядите на полицейските служители за процесната дата, от които се установява, че св.В. и М. са били на работа, както и документите по прокурорската преписка.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели св. В. и М., и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства. Съдът постави в основа на фактическите си изводи показанията на св.В. и М., като отчете тяхната последователност, хронологическа издържаност и корелацията им с доказателствената съвкупност по делото. Показанията на тези свидетели са с високата доказателствена стойност, доколкото същите непротиворечиво пресъздават непосредствено възприети от тях обстоятелства. От показанията на тези свидетели и съставения АУАН се установяват времето, мястото, и обстоятелствата около извършените от жалбоподателя деЯ.я. От показанията на св. В. се установява процедурата по съставяне на АУАН.

2

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства / Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват нарушенията при издаване на НП и АУАН, и двата акта съдържат минимално необходимото съдържание, разписано с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП всяко от деЯ.ята е индивидуализирано в достатъчна степен посредством неговите признаци, така, че лицето да знае в какво е обвинено, поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на защита, а възраженията в обратна насока са неоснователни. По отношение на нарушението по пункт 1 и в АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца, а именно - автомобилът излязъл извън контрол, чрез презавиване на ляво и на дясно и рязко подаване на газ, които действия попълват и посочените "други цели" от законодателя. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че е нарушена процедурата по ангажиране на отговорност, поради наличие на постановление за отказ. Действително разпоредбата на чл.

36, ал.2 от ЗАНН е приложима към случаите, когато срещу лицето е водено наказателно производство за същото деЯ.е и то е прекратено от прокурора или съда след преценка, че деЯ.ето не престъпление, а е административно нарушение, както и при постановен отказ и в 3 този случай НП може да бъде издадено въз основа на прокурорско постановление. В случая обаче за приложение на посочения подход е необходимо в прокурорското постановление или съдебния акт да са посочени елементите на деЯ.ето и така лицето, срещу което е водено наказателното производство да е научило какво е обвинението срещу него. Видно от приложеното постановление е извършена проверка за евентуално престъпление по чл.325 от НК, чийто съставомерни признаци не съвпадат с поведението на жалбоподателят, за което е санкциониран с НП, поради което и в случая правилно е приложен закона и именно АУАН е послужил като основание за ангажиране на отговорност. Посоченото обуславя и неоснователност на доводите за нарушаване на принципа „нон биз идем” От материално правна страна при преценка на събраните доказателства , съдът намира следното.

По отношение нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в приложимата и редакция на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. 175а, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно производство свидетели В. и М., както и АУАН, чиято доказателствена сила не бе оборена в процеса.

В случая е налице пълно единение от преки и косвени доказателства, касаещи авторството на деЯ.ето. В тази насока полицейските служители са категорични, че при спиране на автомобила са установили като водач именно жалбоподателя, това не се оспорва и от самия него.