Решение № 1964 от 24.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1964 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20241100500965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 вр. чл. 437, ал. 2 ГПК.

Производството е образувано по жалба с вх. №7661/01.11.2023 г., подадена от С.

Х. Д., ЕГН **********, трето лице по изп. д. № 20147860401538 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх. № 6822/10.10.2023 г.

Излагат се твърдения, че на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 82, том II, рег. № 4074, дело № 248/2021 г., е собственик на 1/3 ид. ч. от недвижим имот, по отношение на който е наложена възбрана с постановление за налагане на възбрана, вписана в Служба по вписвания - гр. София том ХХ, № 279, вх. рег. № 56062/05.11.2014 г., поради което има правен интерес да обжалва постановения отказ на ЧСИ М.М., с рег.

№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, за заличаване на вписаната върху собствения му имот възбрана по изп. д. № 20147860401538, който счита за незаконосъобразен.

Поддържа се, че с депозирана молба пред съдебния изпълнител са представени доказателства, удостоверяващи правото на собственост върху имота, но независимо от този факт съдебният изпълнител без основание е постановил обжалвания отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх. № 6822/10.10.2023 г.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваният отказ за заличаване на 1 възбрана, обективиран в писмо изх. № 6822/10.10.2023 г., като незаконосъобразен.

Взискателят – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че обжалваният отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх. № 6822/10.10.2023 г., е правилен и законосъобразен. В тази връзка моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба от С. Х. Д., ЕГН **********, трето лице по изп. д. № 20147860401538 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 в КЧСИ, с район на действие СГС, като неоснователна и недоказана.

Длъжникът – Р. Т. Д., депозира писмен отговор. На първо място, са изложени твърдения, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх. № 6822/10.10.2023 г., не представлява изпълнително действие и не попада в приложното поле на чл. 435, ал. 4 ГПК, съответно не подлежи на съдебен контрол, поради което подадената срещу него жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. На второ място, в случай, че съдът приеме, че жалбата, с която е сезиран, е допустима, са наведени доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че липсват ангажирани каквито и да е било доказателства, че имотът е бил във владение на жалбоподателя към момента на налагане на възбраната. Отделно от това се поддържа, че от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че към момента на налагане на възбраната от съдебния изпълнител собственик на имота е бил длъжника, а не третото лице, подало жалбата до съда.

Твърди се, че от изложените доводи в жалбата може да се направи обоснован извод за наличие на спор за собственост между третото лице и длъжника по отношение на имота, предмет на наложената възбрана, който не може да бъде решен в рамките на производството по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК. По тези аргументи се излага, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Длъжниците –„Радигаз“ ЕООД, ЕИК 175090361, и И. Т. К., ЕГН **********, не са депозирали писмени становища по подадената жалба в законоустановения срок.

Частният съдебен изпълнител М.М., с рег. №786 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал писмени обяснения – мотиви по обжалваното изпълнително действие, съобразно чл. 436, ал. 4 ГПК. Изложени са аргументи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20147860401538 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, срещу длъжниците – „Радигаз“ ЕООД, Р. Т. Д. и И. Т. К., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.09.2014г. по ч. гр. д. № 47359/2014 г. по описа на СРС, II г. о., 55 състав.

2

Съдебният изпълнител е издал постановление за налагане на възбрана с изх. № 16797/24.10.2014 г. върху процесния недвижим имот и възбраната е вписана в Служба по вписвания – гр. София том ХХ, № 279, с вх. рег. № 56062/05.11.2014 г.

Постъпила е молба с вх. № 5885/23.08.2023 г. от С. Х. Д., в която са изложени твърдения, че е придобил правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от процесния имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 82, том II, рег. № 4074, дело № 248/2021 г., поради което прави искане за заличаване на вписаната възбрана върху процесния имот. Към молбата е приложен нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 82, том II, рег. № 4074, дело № 248/2021 г.

На основание подадената молба с вх. № 5885/23.08.2023 г. от С. Х. Д. съдебният изпълнител е постановил отказ за заличаване на възбраната върху имота и същият е съобщен на жалбоподателя – С. Х. Д., трето неучастващо в изпълнителното производство лице, с писмо с изх. № 6822/10.10.2023 г.

Отказът за заличаване е обжалван от С. Х. Д..

С определение № 6420 от 24.04.2024 г. по в. гр. д. № 965/2024 г. на СГС, жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не навеждал твърдения, че към деня на налагане на възбраната е бил във владение на имота, нито този факт се установявал от данните по делото. Отделно, отказът на съдебния изпълнител да заличи наложената възбрана не представлявал същинско действия по насочване на изпълнението.

С определение № 1215 от 05.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1036/2025 г. по описа на САС, е отменено определението, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата и е върнато делото на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания. Изложено е, че жалбоподателят заявява собственически права, признати по съдебен ред на неговия наследодател и е посочил, че на 12.12.2005 г., при сключване на предварителен договор владението върху имота е предадено на наследодателя Е.С.С., поради което следвало да се изследва правно-релевантните факти, вкл. и въпроса за владението, които са от значение за основателността на жалбата въз основа на представените доказателства.

Заявените самостоятелни права от жалбоподателя С. Х. Д. върху процесния недвижим имот, изключващи правата на длъжника и взискателя в изпълнителното производство, легитимиращи го като трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК предпоставяли допустимостта на производството, а въпросът за тяхното установяване бил от значение за основателността на жалбата.

С оглед дадените указания от съда по инстанционния контрол, то въпросът за допустимостта е решен, поради което съдебният състав следва да разгледа жалбата по същество.

3

От разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК следва, че в полза на третите лица е уредено право на обжалване на действията на съдебния изпълнител само с оглед защита на владението им върху имота, предназначен за принудително изпълнение. За да се уважи процесната жалба е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) да е насочено валидно изпълнително действие срещу имущество, принадлежащо на трето за изпълнителното дело лице; 2) същото да е осъществявало фактическа власт върху процесните вещи към деня на налагането на запора, респективно възбраната или към деня на предаването им, когато е насочено принудително изпълнение върху движими вещи; 3) както и да се установи в условията на пълно и главно доказване принадлежността на правото на собственост върху вещите към патримониума на третото лице.

Настоящият състав намира, че в случая не е доказано изпълнението да е насочено върху вещ, която в деня на възбраната се е намирала във владение на третото лице.

В жалбата по в. ч. гр. д. № 1036/2025 г. по описа на САС се твърди, че С. Х. Д. е живял във възбранения имот заедно с Е.С.С.. С. Х. Д. бил син на З.С.Н.-С., която била съпруга на Е.С.С.. В съдебно заседание на 26.02.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че същото било установено в приложените към жалбата съдебни решения, както и, че нямало как да се обяви предварителния договор за окончателен, ако не било доказано владението още от сключването на предварителния договор 2006 г.

Действително към жалбата са представени съдебни актове с оглед производствата по чл. 42, б. „б“ ЗН и чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Страна по производствата и по сключения предварителен договор от 12.12.2005 г. е Е.С.С.. В решение от 26.02.2015 г. по в. гр. д. № 4421/2014 г. на САС е посочено, че е установено, че след сключването на предварителния договор ищецът Е.С.С. заедно със семейството си е заживял в процесния имот и го владеел като собственик. А от решение от 15.11.2016 г. по гр. д.

№ 453/2013 г. на СГС се установява, че в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е обсъждан въпросът за владението върху имота, като не могат да се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че без установяване на владение, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би бил неоснователен.

Само по себе си, отразеното в мотивите на решението по в. гр. д. № 4421/2014 г. на САС, не обвързва настоящия съд и обстоятелствата относно упражняваното владение върху имота подлежат на пълно и главно доказване по настоящото производство. Дори, да можеше от представените решение да се установи, че Е.С.С. е бил във владение на имота към 2005 г. и към датата на смъртта си през 2012 г., то това е без значение за основателността на жалбата, тъй като предпоставка за уважаването й е владението на жалбоподателя към датата на налагане на възбраната върху ПИ с 4 идентификатор *** – 06.11.2014 г.

Не се спори от жалбоподателя, че наследници на Е.С.С. са неговата майка З.С.Н.-С. и децата му – Е.Е.С. и Г.Е.С.. З.С.Н.-С. е дарила своята 1/3 ид. ч. от процесния имот на жалбоподателя с договор за дарение, обективиран с нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 82 от 06.04.2021 г., том II, рег. № 4074, дело № 248 от 2021 г. на нотариус С.Т.. При това положение, жалбоподателят следваше да докаже пред съда, че се е намирал във владение на процесния имот към момента на налагане на възбраната върху него. В производството по обжалване действията на частен съдебен изпълнител съдът действа като контролно-отменителна инстанция и не е длъжен служебно да събира доказателства, като в тежест на жалбоподателя е да установи предпоставките за основателност на жалбата. Въпреки това по делото не се установява наследниците на Е.С.С. да са упражнявали фактическата власт върху имота към 06.11.2014 г., респ. кои от наследниците на Е.С. са владеели имоти, още по-малко са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е живял и упражнявал фактическа власт върху процесния имот, от който му е дарена идеална част през 2021 г.

Приобретателят на имота придобива права по чл. 435, ал. 4 ГПК само ако е придобил имота и е бил във владение към момента на налагане на запора или възбраната. В противен случай, ако е придобил имота след тези действия, то той придобива имота под тежестта на вече вписаната възбрана и не може да противопостави своите права на взискателя, като защитата му е ограничена до правните средства по чл. 440 ГПК.

Доколкото не се установява към момента на налагането на възбраната жалбоподателят да е владеел вещта, то жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът