Определение № 5283 от 18.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5283 гр. София, 18.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002102693 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Спекта Ауто“ ЕООД срещу решение № 17 от 10.02.2025 г. по в. гр. д. № 455/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 670 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 1870/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца П. И. И. на основание чл. 189, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 31 500 лв., представляваща заплатена от ищеца цена по сключен между страните на 05.07.2018 г. договор за продажба на МПС-лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС] , рама ..........................., развален поради това, че продадената движима вещ принадлежи на трето лице, както и сумата 99. 48 лв., представляваща заплатена от ищеца нотариална такса при сключване на горепосочения договор от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за симулативността на продажната цена по процесния договор, без да е бил сезиран с иск с правно основание чл. 17 ЗЗД, позовавайки се единствено на разходен касов ордер, в който не е индивидуализиран продавания автомобил. Поради това счита атакуваното решение за недопустимо и като такова моли то да бъде обезсилено, а делото - върнато на друг състав на въззивния съд. В 1 случай, че бъде прието за допустимо, поддържа че то е постановено в нарушение на материалния закон – нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗС и при допуснати нарушения на процесуалния закон – нормите на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което моли да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски в трите съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК към касационната си жалба, касаторът навежда хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. „Приложима ли е нормата на чл. 78, ал.1 ЗС в случаите, когато за придобиване на правото на собственост върху движима вещ е достатъчна обикновена писмена форма?“; 2. „Обикновената писмена форма удовлетворява ли изискването за форма при прехвърляне на правото на собственост на регистрирани в страната МПС-та?“, които твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 485/18.06.2010 г. по гр. д. № 3977/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 211/ 30.01.2012 г. по т. д.

№ 1120/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 71/ 22.06. 2009г. по т. д.№ 11/ 2009г. на ВКС, І т.о. и решение № 56/10.06.2015 г. по гр. д. № 5143/2014 г. на ВКС, І г.о.; 3. „Загубва ли във всички случаи правото си на собственост действителният собственик в хипотезата на чл. 78, ал.2 ЗС с изтичане на тригодишен преклузивен срок от кражбата на движимата вещ?“; 4.

„Налице ли е правен интерес от водене на производство по иск с правно основание чл. 189, ал.1, вр. с чл. 87, ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 55 ЗЗД от купувач в случая когато към датата на предявяване на исковата молба срокът по чл. 78, ал.2 ЗС за действителния собственик отдавна е изтекъл?“; 5. „Ничия собственост ли е МПС във времето след изтичане на срока по чл. 78, ал. 2 ЗС за действителния собственик до изтичане на срока по чл. 80 ЗС за последващ приобретател на вещта, придобил от несобственик?“, които въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради отсъствието на съдебна практика по тях; 6. „Регистрацията на МПС в страната съставлява ли правно основание на собствеността?“; 7. „Допустимо ли е опровергаване на съдържанието на отразеното в свидетелството за регистрация на МПС досежно кой е собственика на вещта?“, които твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 874/18.11.2009г. по гр. д. № 4074/2008 г. на ВКС; 8. „Длъжен ли е въззивният съд да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото?“, за който твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., и 9. „Следва ли да бъде предявен иск с правно основание чл. 17 ЗЗД, когато ищецът се домогва да докаже, че уговорената в договора продажна цена на МПС не е действителното плащане?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с т. 4 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 84/17.08.2015 г. по търг. д. № 809/2014 г. на ВКС и определение № 60385/02.12.2021 г. по ч. гр. дело № 4500/2021 г. на ВКС.

Касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.2, 2 пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в горепосочените оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба - П. И. И. подава отговор на същата в законния срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т. е. тя е допустима.

За да уважи предявените искове, основани на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в случая поради разваляне на договор за продажба на МПС поради неизпълнение на задължението на продавача да продаде собствена вещ, въззивният съд е приел за установено от доказателствата в процеса, че с договор за продажба на МПС от 05.07.2018г., с нотариална заверка на подписите на страните, ответникът „Спекта ауто” ЕООД е продал на ищеца П. И. лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС] , рама ............................................, като действително заплатената продажна цена е 31 500 лв.. След придобиването на автомобила, ищецът го е пререгистрирал на свое име и го е ползвал безпроблемно на територията на Република България. На 20.12.2019 г., е заминал за Австрия, но на връщане в България, на 26.12.2019г., е бил задържан от Гранична полиция с обяснение, че автомобил със същата рама като неговия е бил откраднат в Украйна и е обявен за издирване от „Интерпол“. След обстоен преглед, граничният полицай е заявил, че този автомобил е бил откраднат през 2016 г. и е произведен 2012 г., а не 2014 г.. И. е пренощувал в килия в управлението на Гранична полиция, [населено място], където е бил разпитан и освободен на сутринта, но колата е останала задържана. По случая е било образувано досъдебно производство № 131/2019 г. по описа на РД „Гранична полиция“ Драгоман и прокурорска преписка № 1465 / 2019 г. по описа на РП – Сливница за престъпление по чл.345а, ал.1 НК, с предмет - лек автомобил „Мазда СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС] , с видим номер на рама .............................., който е иззет от собственика П. И. и приобщен с протокол за доброволно предаване като веществено доказателство по ДП. По образуваното ДП е постъпила информация от „Интерпол“ - Киев, че автомобил „Мазда СХ5“, с посочения номер на рама, е издирван във връзка с разследване, водено за присвояване от 23.12.2109 г.. Относно лекия автомобил, по ДП са били събрани данни, че същият е регистриран за първи път в РБ от П. Б. на 24.02.2017 г. в ОД на МВР- Бургас, като превозното средство е декларирано като употребявано, внос от Финландия с дата на първоначална регистрация- 15.04.2014 г.. От „Интерпол“ - Финландия е предоставена информация, според която, автомобил с такава рама не е бил регистриран във Финландия.

Съгласно изготвена документално-техническа експертиза, двата финландски регистрационни талона-част I и част II за лек автомобил „Мазда“ с рег. [рег.номер на МПС] представляват неистински бланки с вписани в тях неверни данни. В хода на разследването, посредством извършена трасологична експертиза, е установена интервенция на рамата на автомобила и е установен действителният номер на рамата - ............................... Относно превозно средство с тази рама, по ДП са събрани доказателства, въз основа на които е 3 установено, че същото е регистрирано в ОД на МВР- Стара Загора с рег. [рег.номер на МПС] на 30.01.2013г. със собственик „Уникредит лизинг“АД, че е обявено за откраднато на 11.12.2016 г.. В тази връзка, ЗК „Уника“ АД е заплатило застрахователно обезщетение на „Уникредит лизинг“АД по договор за застраховка „Каско“, а регистрацията на автомобила е прекратена. С договор за продажба, с нотариална заверка на подписите, сключен на 03.08.2017 г. между П. Н. Б., като продавач, и „Спекта ауто” ЕООД, като купувач, дружеството е закупило от П. Б. МПС - лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-5“, рег.

[рег.номер на МПС] , рама ................................... В хода на производството, чрез изготвяне на трасологични изследвания, диагностика в официалното представителство на „Мазда” в България, както и чрез изискване на информация от завода- производител в Япония, е установена извършена интервенция на рамата на автомобила „Мазда СХ 5“, с видима рама ........................................ и е установен действителният й номер - ........................................ Тези факти са доказани по безспорен начин в настоящото исково производство чрез приетото заключение на трасологичната и химическа експертиза. С постановление за прекратяване на ДП е разрешено връщането на процесното МПС на ЗК ”Уника”АД, което е изплатило застрахователно обезщетение на предходния собственик на автомобила „Уникредит лизинг“ЕАД.

Пловдивски апелативен съд е посочил, че с исковата молба, ищецът е заявил, че разваля сключения с ответника договор за продажба на МПС от 05.07.2018г., с нотариална заверка на подписите, тъй като продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, като ищецът е отстранен от вещта по силата на разпореждане на държавен орган. Решаващият съд е заключил, че продавачът по процесния договор за продажба на МПС е продал движима вещ, която не е негова собственост, т.е. не е изпълнил задължението си по него и има качеството на неизправна страна. Поради това изявлението на евинцирания купувач по същия в исковата молба за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на продавача, е породило правно действие, при което за продавача е възникнала отговорността да възстанови реално заплатената продажна цена и нотариалната такса по прехвърлянето на автомобила. Посочил е в отговор на възраженията на ответника, че в конкретния случай, тъй като процесният лек автомобил е придобит от ищеца възмездно с договор с нотариална заверка на подписите, то той не е могъл да придобие собствеността върху същия чрез оригинерния способ по чл.78, ал.1 ЗС, дори и да не е знаел, че продавачът „Спекта ауто“ ЕООД не е собственик. Понеже се касае за движима вещ, за която законът изисква специална форма на договора за придобиване, за която оригинерният способ по чл.78, ал.1 ЗС е неприложим, единственият начин за ищеца да придобие собствеността върху нея, ако е получил фактическата власт по валидна сделка, но от продавач – несобственик, е по давност, с непрекъснато владение в продължение на 5 години, на основание чл.80, ал.1 ЗС (недобросъвестно владение). Въззивният съд е подчертал, че според нормата на чл. 99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Посочил е, че по делото не е установено ищецът или праводателят му „Спекта ауто“ ЕООД да са придобили собствеността върху процесния автомобил, което в случая би могло да стане само на основание изтекла петгодишна давност, нито че собственикът му 4