Решение № 58 от 04.03.2020, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ № гр.Червен бряг, 04.03.2020г.

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИ РАЙОНЕН

СЪД, четвърти граждански състав, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА

НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр.д.№1042 по описа за 2019г. на Районен съд – гр.Червен бряг и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 и чл.250 ГПК.

В РС – Червен бряг е постъпила молба с вх.№596/04.02.2020г. от ***за изменение на Решение №25/21.01.2020г. по гр.д.№1042/2019г. по описа на ЧРС в частта за разноските, а впоследствие и допълването му с диспозитив, с който да бъде осъден ищеца с оглед отхвърлителната част на съдебното решение, да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение поискано в отговора на исковата молба и в становище с изх.№ 947000-46/08.01.2020г.

За образуваното производство е съобщено на ответната страна, като й е указана възможността в едноседмичен срок да представи отговор.

Към 04.03.2020г. е изтекъл срока по чл.248, ал.2 и по чл.250, ал.2 ГПК за останалите страни да вземат отношение по молбата, но в законоустановения срок отговор не е постъпил.

Относно процесуалната допустимост на искането:

Молбата с вх.№596/04.02.2020г. от ***е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248 и чл.250 от ГПК, поради което е и процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по нея.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК страната може да иска допълване или изменение на постановено решение в частта му за разноските в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок.

Разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК предвижда възможност страната да поиска и допълнение на съдебното решение, в случай, че съдът не се е произнесъл.

В конкретния случай след внимателен преглед на делото съдът установи следното:

С Решение

№25/21.01.2020г. по гр.д.№1042/2019г. по описа на ЧРС съдът е постановил следното: „ОСЪЖДА на основание чл. 179, ал.1 ЗМВР *** при

МВР , адрес ***ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Х. с ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. В.В. - АК- Плевен, със съдебен адрес ***, сумата от 884,32 лв. / осемстотин осемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.01.2019г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба / 21.10.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до 1237.60 лв. отхвърля иска като недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** при МВР, адрес ***ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Х. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК *** при МВР , адрес ***ДА

ЗАПЛАТИ по бюджета на съдебната власт в полза на РС-Червен бряг сумата от 350 /триста и петдесет / лв. общо за държавни такси и разноски за вещо лице по делото.“

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените деловодни разноски в съответствие с уважената част от иска, а в ал. 3 е предвидено право на ответника да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В конкретния случай исковете на ищеца са отхвърлени частично – за разликата от

884,32 лв. до 1237,60 лв. Ето защо съдът приема, че молба с вх.№596/04.02.2020г. от ***е основателна и следва постановеното съдебно решение да бъде изменено в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 248,50 лв., което следва да бъде заплатено от ответника, както и на основание чл.250 ГПК съдебното решение да бъде допълнено с диспозитив, с който да бъде осъден ищеца да заплати деловодни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от главния иск или в размер на 101,50 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК Решение №25/21.01.2020г. по гр.д.№1042/2019г. по описа на ЧРС в частта относно приложението на чл.78, ал.1 ГПК като диспозитива се чете по следния начин:

„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** при МВР, адрес ***ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Х. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 248,50 лева

/двеста четиридесет и осем лева и петдесет стотинки /, направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.“ ДОПЪЛВА на основание чл.250, ал.1 ГПК Решение №25/21.01.2020г. по гр.д.№1042/2019г. по описа на ЧРС със следния диспозитив:

„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц.Г.Х. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на *** при МВР, адрес ***сумата от 101,50 /сто и един лева и петдесет стотинки/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.“

Решението (вкл. в частта по чл.248 ГПК с характер на определение) е неразделна част от Решение №25/21.01.2020г. по гр.д.№1042/2019г. по описа на РС-Червен бряг.

Препис от решението да се връчи на страните по делото и пълномощниците им.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред

ОС-гр.Плевен в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ