Решение № 3548 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Р. З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110135285 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез пълномощника юр. Ц.П., против Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес в ... и против В. С. Н., ЕГН **********, с адрес в ..., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо двете ответниците, при условията на разделна отговорност при равни дялове - по 1/2 част от следните задължения: сумата от 1 233,35 лв., от която а) 1065,92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., дължима сума за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.08.2020г. до изплащане на вземането, б) 133,06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 20.08.2020 г., в) 28,05 лева – главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата и г) 6,32 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2017г. до 20.08.2020 г.

Ищецът твърди, че наследодателката на двете ответници – З.Й., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., е била потребител на топлинна енергия за битови нужди и двете ответници, като нейни наследници (дъщери) дължат процесните суми при условията на разделна отговорност при равни квоти. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по 1 частно гражданско дело № 41327 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав, по което е издадена заповед за изпълнение против наследодателката на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми при следните квоти:

1/2 за Р. С. Б., а именно: сума в размер на 616,78 лв., от които 532,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.201бг. до м.04.2019г., дължима сума за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.08.2020 г. до изплащане на вземането, 66,53 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 20.08.2020г., както и суми за дялово разпределение в размер на 14,03 лева главница за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, и 3,16 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2017г. до 20.08,2020г. и

1/2 за В. С. Н., а именно: сума в размер на 616,78 лв., от които 532,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., дължима сума за реално потребена енергия ,ведно със законната лихва от 31.08.2020г. до изплащане на вземането, 66,53 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 20.08.2020г., както и суми за дялово разпределение в размер на 14,03 лева главница за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, и 3,16 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 20.08.2020 г.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и допускането и на назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове, като не оспорват изложените от ищеца факти, а твърдят, че те лично нямат качеството на потребители на топлинна енергия за спорния период, както и че нито живеят, нито ползват имота. Възразяват за изтекла погасителна давност. Не оспорват размер на вземанията и доставката на топлинна енергия до имота, както и извършване на дялово разпределение за имота, а оспорват, че не е имало правно основание за това. Претендират разноски.

С отговорите ответниците не правят доказателствени искания. Молят да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество експертизи, тъй като не оспорват доставянето на топлинна енергия и предоставянето на услугата по дялово разпределение и тяхната стойност.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат направените с отговорите възражения. Не сочат доказателства.

С определение № 4331 от 09.09.2021 г. като трето лице – помагач на ищеца е конституирано ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ... Подпомагащата страна представя писмени доказателства. Не изразява становище по предявените искове и възраженията на ответниците и не изпраща представител в откритите съдебни заседания.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За процесния период между ищцовото дружество и наследодателката на ответници и 2 длъжник в заповедното производство – З.Й. съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От приетия като писмено доказателство договор за покупко – продажба на жилище, склъчен по реда на Закона за общинската собственост от 17.06.1998 г., се установява, че към процесния период З.Й. е била собственик на топлоснабдения имот, находящ се на административен адрес в ..., с аб. № 215073. З.Й. е починала на 17.11.2020 г. (след образуване на заповедното производство), а двете ответници Р. Б. и В. Н. са нейни дъщери и законни наследници. С изрични писмени декларации и двете ответници са приели наследството на майка си.

Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния период З.Й. е била собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от ответното дружество топлинна енергия и е дължала заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение. След откриване на наследството на собственика на топлоснабдения имот, активите и пасивите на наследството преминават в патримониума на наследниците, които са го приели – двете ответници. Ето защо, те отговарят за задълженията на наследодателката си към ищцовото дружество при равни дялове за всяка от двете наследници, в съответствие с квотите им на наследяване. В този смисъл съдът приема, че макар ответниците да не са били собственици на топлоснабдения имот през процесния периоз, те отговарят за задължения към ищеца по силата на наследственото правоприемство.

Договор от 11.10.2002 г. установява, че между .., ЕИК .. и сградата етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с аб. № 215073, има облигационни отношения по извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. Към исковата молба е приложена и Договор между ... и .. от 06.11.2007 г., с който на последното дружество му е възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Ответниците не оспорват предоставянето на услуга за дялово разпределение за процесния период, нито нейната стойност.

Направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за частично основателно. В случая е приложима кратката погасителна давност по чл.

111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични платежи. Заявлението по чл. 410 от ГПК, с подаването на което се прекъсва давността, е депозирано на 31.08.2020 г., следователно по давност са погасени задължения, чийто падеж е настъпил преди 31.08.2017 г., т.е. задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2017 г., за осчетоводяването на които е издадена фактура № 0081954706 на стойност от 313,18 лв. В останалата част, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Съдът счита за изцяло неоснователна акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху вземането за стойността на топлинната енергия и БГВ, предвид следното: По гореизложените съображения съдът прие, че част от главното вземане е погасено по давност, поради което исковата претенция по отношение на него е неоснователна. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него 3 допълнителни вземания, т.е. и вземането за обезщетение за забава. Следователно за погасената част от главницата е погасено и вземането за мораторна лихва и за тази част искът е неоснователен поради погасяване на вземането по давност. В останалата част искът за обезщетение за забава, искът е неоснователен като недоказан, тъй като ищецът не установи какъв е размерът на мораторната лихва върху непогасената по давност част от главницата.

Относно претенцията за извършена услуга на дялово разпределение в процесния имот съдът констатира, че за процесните вземания не попадат в обхвата на погасителната давност и същите следва да бъдат уважени (съображения, за което са изложени по-горе), както и претендираната лихва за забава върху тях.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските направени от ищеца в настоящето исково производство и в заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите, респ. на ответниците са дължими разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. При този изход на делото и при частичното уважаване на исковете следва ответницицте да заплатят по равно и разделно направените от ищеца разноски по настоящето производство за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева) и по частно гражданско дело № 41327 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), които съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата от 223,37 лв. (двеста двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки).