Решение № 1490 от 16.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1490 гр. Пловдив , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330204920 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4604248 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на З.Г.А., с ЕГН ********** от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. чрез своя повереник моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.03.2021г. около 14.32ч жалб.А. управлявала собственото си МПС, 1 а именно лек автомобил Фиат браво с рег. № ** по републикански път клас ІІ, № 86. При км 49+800 метра в посока от гр.Пловдив към с.Труд скоростта й на движение била 99 км/ч при ограничение за движение с нарочен знак В-26 за скорост до 60 км/ч. Горното било заснето с АТСС CORDON-M2 № MD1196.

В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като собственик на МПС-то.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на техническото средство, както и протокол за използването му, включително снимка на разположението на уреда. Ето защо за настоящата инстанция няма съмнение досежно съставомерноста на нарушението за скорост. Посочения протокол изрично сочи, че участъка е извън населено място, а техническото средство е било на 150 метра от знака В-26.

По фактите жалбоподателя практически не спори като твърди, че в случая е налице нарушение по издаването на фиша и неговото връчване. По делото обаче е приложена надлежна разписка, според която процесния фиш е връчен на жалбоподателя лично, поради което това възражение не е основателно. Следователно същата е могла да посочи, друго лице, ако такова е управлявало на процесната дата и място нейния автомобил. След като не е сторила това, то изводът е , че лично е извършила нарушението за скорост.

На следващо място нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП въвежда изискуеми скорости за различните категории МПС според вида на пътя, докато отклонението от тези стойности се извършва с пътен знак. В процесния казус с нарочен знак В-26 е било въведено ограничение от 60 км/ч, което не е спазено от жалбоподателя и резонно е да понесе отговорността за това. В този смисъл нарушението е правилно подведено под нормата на ал.2, във вр. с ал.1 на чл.21 ЗДвП. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в 2 законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Видно от справката за регистрация, то именно жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. достатъчно е последното обстоятелство да фигурира във фиша. В последния са ясно посочени три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Изобщо възраженията по приложимост на Тълкувателно решение №1/2014г. в случая не е основателно, тъй като деянието е значително след датата на това решение и при съвсем различна правна уредба. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и това е видно от съдържанието на фиша.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подвенено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 103 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалб.А..

С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4604248 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на З.Г.А., с ЕГН ********** от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателят З.Г.А., с ЕГН ********** от ** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева за юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4