Решение № 152 от 31.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. гр. Д., 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500752 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М. Б. М. от гр.Д. /приложена към предходно в.гр.д.

№495/2022 г. на ДОС/ срещу решение №260007/21.03.2022 г. по гр.д.

№144/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която са отхвърлени иск на въззивника срещу Кооперация ЗК „З.“-с.З.,община Б. за признаване за установено несъществуването на договор за аренда на земеделска земя от 08.01.2013 г. поради прекратяване поради неплащане на арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. за период повече от 3 (три) месеца и иск на въззивника срещу Кооперация ЗК „З.“-с.З.,община Б. за признаване за установено несъществуването на договор за аренда на земеделска земя от 08.01.2013 г. поради едностранно предизвестие за прекратяване на договора,респ. в частта за разноските.Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно в атакуваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Едностранното прекратяване на процесния аренден договор на основание чл.28 ал.1 от ЗАЗ от страна на въззивника било вписано в Служба по вписванията-гр.Б..Според тълкуването на чл.27 ал.2 от ЗАЗ изискването за вписване на прекратяването 1 било относимо към всички основания за предсрочно прекратяване на аренден договор,т.е. това изискване било приложимо и при едностранно извънсъдебно разваляне на договор за аренда със срок на действие до 10 години поради неизпълнение на задължението за арендно плащане повече от 3 месеца съгласно чл.28 ал.1 от ЗАЗ във връзка с чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ.Освен вписването следвало да се удостовери и достигане на изявлението за разваляне до адресата-насрещната страна по договора.В случая тези изисквания били спазени от въззивника.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и за уважаване на исковете.Претендират се и сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата ЗК „З.“ изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част.Жалбата била бланкетна и не съдържала конкретни оплаквания.Освен това соченото от въззивника вписване на едностранно негово изявление за разваляне на договора за аренда поради неплащане на рентата повече от три месеца не било налице.Вписаното на 12.01.2018 г. изявление нямало соченото съдържание,а цитираните от въззивника разпоредби на чл.27 и чл.28 от ЗАЗ били неотносими по спора.Претендират се разноските,сторени в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 30.03.2022 г.,а жалбата е подадена на 13.04.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.04.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими установителни искове.По 2 същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№144/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№2899/21.08.2020 г.,уточнена с молба вх.№260156/10.09.2020 г. /на лист 13 от делото на БРС/ и молба вх.№261783/21.12.2020 г. /на лист 27 от делото на БРС/,с която са предявени искове от М. Б. М. от гр.Д. срещу ЗК „З.“с.З.,общ.Б.,обл.Д.,както следва:

-обективно кумулативно съединени искове

1./частичен иск на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 500 лвчаст от цяло вземане в размер на 5 000 лв,представляващо дължимо рентно плащане за стопанската 2018/2019 г. по сключен на 08.01.2013 г. договор за аренда на земеделска земя,вписан под Акт №*** г. на СВ-гр.Б.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане;

2./частичен иск на основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по цитирания договор за забавеното плащане на рентата за стопанската 2018/2019 г. в размер на 63 лв-част от цяло вземане в размер на 250 лв за периода 16.04.2020 г.-20.08.2020 г.;

-обективно алтернативно съединени помежду си установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК

3./за установяване в отношенията между страните несъществуването на сключения на 08.01.2013 г. договор за аренда на земеделска земя,вписан под Акт №*** г. на СВ-гр.Б.,поради едностранното му прекратяване от ищцовата страна с едностранно писмено уведомление от 12.01.2018 г. на основание чл.8.3 от договора;

4./за установяване в отношенията между страните несъществуването на сключения на 08.01.2013 г. договор за аренда на земеделска земя,вписан под Акт №*** г. на СВ-гр.Б.,поради извънсъдебното му разваляне от ищцовата страна на основание чл.28 ал.1 от ЗАЗ заради забавяне от арендатора на заплащането на арендната цена по договора за повече от три месеца.

Първоинстанционният съд е възприел наличие и на предявен конститутивен иск за разваляне на договора за аренда по съдебен 3 ред,производството по който е прекратено с обжалваното първоинстанционно решение.В частта с характер на прекратително определение решението на БРС не е обжалвано и е влязло в сила.

По горната искова молба е било образувано първоначално гр.д.

№376/2020 г. на БРС.С определение №260130/23.02.2021 г. по гр.д.№376/2020 г. районният съд е постановил разделяне на производството по осъдителните и установителните искове,като по гр.д.№376/2020 г. е продължило разглеждането на осъдителните искове за суми,а по установителните искове е образувано настоящото гр.д.№144/2021 г. на БРС.Установителният иск по т.4 от изложението се основава на факти /забавяне на плащането на рента повече от три месеца за стопанската 2018/2019 г.,твърдени неизправност на длъжника ЗК и изправност на кредитора М. М.,позоваващ се на извънсъдебно разваляне на договора за аренда/,които са относими и по осъдителния иск за неплатена рента за посочената стопанска година по т.1 от изложението,но между спорните права по двете дела няма връзка на преюдициалност и висящността към настоящия момент на спора по гр.д.№376/2020 г. на БРС не обосновава спиране на производството по настоящото дело /в тази насока произнасянето на ДОС по приложеното в.ч.гр.д.№345/2021 г./.

Поставя се въпросът за допустимостта на установителните искове.На първо място следва да се посочи,че правен интерес за ищеца М. Б.М. от констатиране преустановяването на облигационната връзка между страните от по-ранен момент преди изтичане срока на действие на договора е налице.Процесният договор за аренда е сключен на 08.01.2013 г. за срок от осем стопански години,считано от 01.10.2013 г.,т.е. същият според уговореното вече е прекратил действието си,считано от 01.10.2021 г.За ищеца е от значение да установи прекратяването му от по-ранен момент /от момента на връчване на ЗК-арендатор на уведомлението му за едностранно прекратяване или от момента на връчване на изявлението му за разваляне на договора поради забавено изпълнение на задължението за заплащане на рента/,за да отрече правото на арендатора да претендира обезщетение за вреди от неизпълнение на договора от страна на арендодателя след изтичане на стопанската 2018/2019 г.,от който момент не е спорно по делото,че ищецът М. е иззел отдадения под аренда имот от ЗК и е започнал лично да го обработва.Още в отговора на исковата молба /листи 16 и сл. от делото на БРС/,депозиран по гр.д.№376/2020 г. на БРС преди разделяне на 4 производствата по исковете,ответникът по делото ЗК „З.“ е възразил,че ищецът-арендодател не му е осигурил безпрепятствено ползване на земята през стопанските 2019/2020 и 2020/2021 г.,т.е. до края на срока на договора за аренда.Посочил е,че ищецът М. е иззел имота от ЗК още през септември 2019 г.,като и М. чрез процесуалния си представител е потвърдил в съдебно заседание на 05.05.2021 г. пред БРС,че обработва процесните ниви от октомври 2019 г.В отговора си ответникът-арендатор е навел и възражение за неизпълнение на договора от ищеца,както и възражение за прихващане между претендираните от ищеца по осъдителните искове вземания и обезщетение в полза на ответника за вреди от неизпълнение на договорното задължение на арендодателя да осигури на арендатора безпрепятствено ползване на арендуваните земи до изтичане срока на договора.Тези доводи обосновават правен интерес от търсената от ищеца защита да се установи преустановяване на облигационната връзка преди изтичане срока на договора за аренда.

С молба вх.№260103/27.01.2022 г. /на лист 122 от делото на БРС/ ответната ЗК е възразила,че страна по облигационното правоотношение е и съпругата на ищеца З. И.а М.а,тъй като земеделските имоти-предмет на арендния договор са придобити в режим на СИО.Случаят изисквал съвместна процесуална легитимация на съпрузите,които били необходими задължителни другари.Неучастието на съпругата като ищца в процеса очевидно според ЗК обуславя недопустимост на предявените установителни искове.Доводът е неоснователен поради следните съображения:

Процесният договор за аренда от 08.01.2013 г. /на лист 10 от делото на БРС/ е сключен между ЗК „З.“ в качеството на арендатор и лицето Б. И. Б. с ЕГН ********** от гр.Д. в качеството на арендодател.На 26.07.2017 г. арендодателят Б. И. Б. и съпругата му Д. В. Б.а продават двете ниви-предмет на арендния договор /нива от 5,001 дка с идентификатор *** и нива от 40,008 дка с идентификатор *** по кадастралната карта на с.З.,общ.Б./ на ищеца по настоящото дело М. Б. М. /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** г. на лист 8 от делото на БРС/.Видно от справката от НБД „Население“ на лист 33 от делото на ДОС,към датата на сключване на горния договор купувачът М. Б.М. е имал сключен граждански брак със З. И.а М.а /бракът им датира от *** г./.Двете ниви са придобити в режим на СИО от съпрузите М. и З. М.и.По смисъла на 5 чл.17 ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ приобретателитесъпрузи са обвързани от вече сключения от праводателя им договор за аренда относно процесните земи за целия срок на договора,тъй като последният е вписан в СВ-Б..Същите заместват по право /по силата на закона/ първоначалния арендодател Б. И. Б..Възниква въпросът легитимиран ли е само единият от съпрузите /в случая М. Б. М./ самостоятелно да направи волеизявление за прекратяване или разваляне на договора за аренда,респ. самостоятелно да предяви настоящите установителни искове с предмет установяване несъществуване поради предсрочно едностранно прекратяване/разваляне поради неизпълнение на договора за аренда,или последното следва да е съвместно от двамата съпрузи-арендодатели.Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.2 от СК всеки от съпрузите може самостоятелно да извършва действия на обикновено управление на общите имоти-СИО,а според разпоредбата на чл.24 ал.3 от СК разпорежданията с общи вещи се извършват съвместно от двамата съпрузи.Според константната съдебна практика действията,насочени към запазване и поддържане на общото имущество,събиране на доходи,използване,изплащане на задължения,сключване на договори за наем,са такива на обикновено управление на общата вещ.Такива действия могат да се извършват от всеки съпруг самостоятелно.Дори да се приеме,че договорът за аренда е по-особен договор,съчетаващ облигационен характер относно обекта /предоставяне на имота-СИО за временно възмездно ползване/ и вещноразпоредително действие /относно добивите от имота,които съгласно чл.2 ал.2 от ЗАЗ стават собственост на арендатора/,вещноправният елемент не лишава всеки от съпрузите от възможността самостоятелно да предприеме прекратяване/разваляне на договора със смесен характер /облигационен и вещнопрехвърлителен относно добивите от общата вещ/.Законовото правило на чл.24 ал.3 от СК за съвместно процедиране от двамата съпрузи може да бъде нарушено и само единият от съпрузите да извърши сделка или друг акт на разпореждане с имот-СИО.В случая само единият съпруг може да предприеме едностранно прекратяване или разваляне на договора за аренда.Действието е в състояние на висяща недействителност в отношенията между съпрузите /относителна недействителност спрямо неучаствалия съпруг/,докато не изтекат сроковете по чл.24 ал.4 от СК.Разпоредбата на чл.24 ал.4 от СК предвижда специален ред за защита правата на неучаствалия 6 в разпоредителна сделка/акт съпруг,като му дава право да я оспори по исков ред.Ако не бъде оспорен разпоредителният акт в указаните срокове,същият окончателно се валидира в отношенията между съпрузите.В отношенията между извършилия акта съпруг и третото лице,към което е адресиран,обаче актът на разпореждане е действителен и поражда правните си последици.В този смисъл едностранното изявление,извършено само от единия от съпрузите /в случая от ищеца М. Б.М./,за прекратяване и разваляне на процесния аренден договор е валиден акт спрямо насрещната страна по договора за аренда-арендатора ЗК „З.“.