Решение № 69 от 26.05.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Разград, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500482 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Окръжен съд - Разград е сезиран с въззивна жалба с вх. № 4273/03.10.2025 г., подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез пълномощник против срещу решение № 529/03.08.2025г., постановено по гр. дело № 1440/2024 г. по описа на Районен съд – Разград, постановено по осъдителен иск срещу петима длъжници.

Решението се атакува както в отхвърлителната му част по същество, така и в частта му за присъдените от районния съд разноски в полза на банката- ищец.Излагат се съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и при необоснованост.Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което исковата претенция да бъде уважена при съобразяване на извършеното плащане от част от ответниците.

Отговор на жалбата е депозиран само от въззиваемата К. И. Я., чрез особения й представител, като се застъпва становище за нейната неоснователност.

Въззиваемите И. Я. В., Я. И. С., Д. И. Я. и Д. И. Я., при редовна размяна на книжа не са депозирали отговор на въззивната жалба.

С разпореждане от 07.10.2025г. въззивният съд е върнал делото на районния съд за произнасяне по жалбата, касателно присъдените в производството разноски, като с писмо ,вх.

№1367/12.03.2026г. делото е върнато от РС за произнасяне по същество по въззивната жалба.

Същата според РОС се явява допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на въззивен контрол и следва да Бъде внесена за разглеждане в открито съд.заседание с призоваване на страните.

За да се произнесе по въззивната жалба този съд съобрази следното:

Решението на РС - Разград е валидно и допустимо.

Образувано е по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД против наследниците по закон на длъжника И.ка Т. В.а , б.ж. на с.***, община *** починала на ***г., а именно И. Я. В., 1 преживял съпруг, както и нейните деца Я. И. С., Д. И. Я., Д. И. Я. и К. И. Я., с искане да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, предсрочно изискуемо вземане срещу длъжника в общ размер на 1010,71 лева, произтичащо от сключен договор за издаване на кредитен лимит на кредитна карта от 26.02.2021г.и представляващо съответно главница в размер на 940,10 лв. и мораторна лихва за забава в р-р на 70,61 лева, начислени за периода 29.03.2022г. – 19.09.2023г.

От всеки от ответниците се претендира сума в размер на 202,14 лв., представляваща 1/5 част от общото задължение за главница и мораторна лихва, като върху главницата е заявено и искане за присъждане на законна лихва,считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

Изложени са твърдения в исковата молба, че между ищеца и покойната И.ка Т. В.а бил сключен Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ********. На дата 29.03.2022 г. кредитополучателят В.а преустановила плащането на дължимите вноски за главница, изпадайки в забава. С оглед формираното просрочие по кредита банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 03.08.2023 г. с връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Длъжникът починал, поради което по силата на наследствено правоприемство имуществото на наследодателя било придобито от неговите наследници, приели наследството и посочени като ответници, съпруг и четири деца.: ответниците И. Я. В. с ЕГН: **********, Я. И. С. с ЕГН:

**********, Д. И. Я. с ЕГН: **********, Д. И. Я. с ЕГН: **********, К. И. Я. с ЕГН: **********.

Съгласно чл. 60 ЗН наследниците на И.ка В.а отговаряли за задълженията на наследодателя при квоти 1/5 всеки. Заявява се също така ,че към момента на депозиране на ИМ наследниците не са изплатили дължимите суми за главница и лихви на „Юробанк България" АД, както и ,че не са налични престтавени от тях доказателства за извършен от някой от тях отказ от наследството на наследодателя Я. В.а.Заедно с претенцията ,представляваща обща цена на иска е заявена и такава за разноски.

Ответниците И. Я. В., Я. И. С., Д. И. Я. и Д. И. Я., при редовна размяна на книжа не са депозирали отговор на исковата молба.

Ответницата К. И. Я. ,чрез назначения й особен представител на първо място е направила възражение за недопустимост на производството по отношение на нея, поради липсата на доказателства, че е приела наследството, оставено и от нейната майка, съответно за неоснователност на иска Взела е отношение по въпроса за това солидарна или не е отговорността на наследниците , както и какви права имат същите от оставеното наследство.Оспорила е и твърдението на банката за настъпила предсрочна изискуемост на вземането със смъртта на наследодателя-длъжник. Направила е и други възражения , които са свързани с неравноправни клаузи в договора за кредитен лимит.

Установява се от доказателствата по делото, че на 26.02.2021 г. между Юробанк България" АД и И.ка Т. В.а, б.ж.на с.*** , община ***, починала на ***г., бил сключен Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ***, по силата на който банката предоставя на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се ползва за извършване на платежни операции („трансакции") с персонална кредитна карта *** („картата"). Разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на настоящия договор е в размер на 1000 лв. Уговорено било, че за използвания кредитен лимит картодържателят заплаща на банката лихва, която се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 19,9 %. Ежедневната лихва се изчислява, като текущите непогасени задължения се умножават с приложимия годишен лихвен процент, разделен на 360. Годишният процент на разходите по договора към момента на неговото сключване е в размер на 37,55%, изчислен при следните допускания: договорът ще е валиден за срок от поне една година; лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на едногодишния срок; общият размер на предоставения кредитен лимит е усвоен незабавно и изцяло; Уговорено е погасяването да става на 12 равни по размер месечни вноски; при общ размер на кредитния лимит от 3000 лв.

От представените от ищеца извлечения за задълженията по кредита и назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява ,че на датата на сключване на договора 26.02.2021 г. е начислена такса по т. 15. „Такса за разглеждане на заявлението на основен картодържател“ размер на 35,00 лв. На следващия ден били усвоени от картодържателя 500 лв., за което банката 2 начислила такса по т. 18. „такса за теглене в брой от банкомат на друга банка“ в размер на 31,00 лв.

Със следващите теглени суми до 19.03.2021 г. усвоил общо 860 лв., като са начислени такси в общ размер на 98,55 лв., за които съгласно т. 3 от Тарифата картодържателят дължи и минимална месечна вноска от 3% върху общо дължимата сума, равняваща се на 28,76 лв. Платената от длъжника като минимална месечна вноска сума е 40 лв., с които са погасени част от дължимите такси, при останали дължими 58,55 лв. На 09.04.2021 г. е начислена лихва в размер на 20,22 лв., изчислена върху така формираните задължения на ежедневна база, като текущите непогасени задължения са умножени с приложимия годишен лихвен процент от 19,9%, разделен на 360.Вещото лице е заключило ,че общо усвоените по кредитния лимит суми са в размер на 940 лв. и са изтеглените на АТМ, а 116,40 лв. са дължимите такси. Размерът на същите се явява разлика между начислените и погасени такива с платените от минималните месечни такси, които са калкулирани в общ размер на 404,07 лв. Поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, на основание чл. 7, ал. 2 от договора банката отправила до картодържателя чрез ЧСИ № 844 на КЧСИ Покана за предсрочна изискуемост на вземанията по Договора , като същата останала невръчена от натоварения ЧСИ , поради установената смърт на И.ка В.а. С оглед установената смърт на кредитополучателя ищецът отправил покани за изпълнение на задълженията на И.ка В.а по Договора към нейните наследници по закон, като на И.

Я. В., Я. И. С., Д. И. Я. и Д. И. Я. същите са връчени лично на 23.04.2024 г., а на К. И. Я. – на 16.07.2024 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК.

След отправяне на поканите към наследниците на И.ка В.а за погасяване на задълженията в посочения в исковата молба размер и съгласно установеното от вещото лице по СчЕ към 29.03.2022г.,при посочване ,че задължението по договора е 940 лв. главница и 1071 договорна лихва, са извършени погашения както следва: на 25.04.2024г. от 30 лв. и 1010,17 лв. или исковата сума на 18.12.2024г. в хода на делото/л.191-РРС/ от страна на ответника Д. И. Я., който се е явил лично в първото по делото съд.заседание пред РС, проведено на 27.02.2025г. и е намиращия се у него документ/посочен-по горе/ за внесената сума, представляваща сбор от исковете,предявени от банката..

Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна , РОС направи следните правни изводи:

В случая не следва да намира приложение при заведения осъдителен иск хипотезата на предсрочна изискуемост, предвид настъпилата преди изтичане срока на договора смърт на кредитополучателя, с която договорът се прекратява,както страните сами са уговорили в същия.

При наличното плащане на цялата претендирана с исковата молба сума от страна на един от ответнците, в случая Д. Я., при приложението на нормата на чл.235, ал.3 от ГПК правилно и законосъобразно иска на ищеца е бил отхвърлен, като погасен чрез плащане. След извършване на плащането и представянето на доказателства за същото не е било необходимо ищецът да настоява за извършване на СчЕ, само поради това, че е считал по негово усмотрение, че следа да отнесе същото към сторените в производството по гр.дело №1440/2024г. по описа на РРС разноски.Внесената сума от един от ответниците безспорно покрива цялата искова сума, а по разноските, дължими по гражданското дело се произнася съдът с окончателния си акт, както това е било и сторено в случая, веднъж с решението и след това с определение по чл.248 от ГПК, след връщане на делото от въззивната инстанция.Постановеното определение, рег.№1228/16.12.2025г. по реда на чл.248 от ГПК не е обжалвано и няма как да се поставя въпроса за разноските извън неговото обжалване.

Предвид на това, че претенцията е отхвърлена поради извършеното в хода на делото плащане на претендираната сума в пълен размер, така както е било поискано от ищеца с исковата молба, всички останали съображения на районния съд, свързани с преценката действителността на договора или отделни негови клаузи в случая се явяват ирелеванти за спора.Въпреки, че нямат отношение към конкретиката по делото, довела до отхвърляне на предявения от ищеца иск, този съд държи да посочи, че не могат да бъдат споделени и доводите във въззивната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Доказателствената тежест в случая е била правилно разпределена, като в тежест на ищеца е било да докаже, като ангажира доказателства по делото за приемане на наследството на първоначалния длъжник от неговите наследници, като по закон същото не преминава по право върху тях. На следващо място извършеното плащане от страна на един от тях на цялото вменено задължение с исковата молба е произвело действие на мълчаливо приемане на наследството от 3 негова страна и удовлетворява кредитора, в случая банката.Не е могло да се изисква случая да бъде приложена процедурата по чл.51 от ЗН от РС по отношение на ответницата К. Я., която в случая е представлявана от особен представител и не може да бъде призовавана да извърши този личен акт, свързан с приемане/отказ от наследство, а и възражение по отношение на неприемане според този съд може да прави лично страната или изрично упълномощен от нея представител, но не и особен представител както е в случая.