Решение № 12524 от 01.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12524

Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР МИХОВ

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050702078 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, чрез адв. К. Г., против Решение № 533/05.05.2026г. по АНД № 3624/2025г. по описа на РС - Варна, с което е изменено НП № 03-2500338/08.08.2025г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството, на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., намалена с решението до размер от 766,94 евро.

Касационният жалбоподател счита, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Подробно анализира характеристиките на трудовото правоотношение и изяснява правната природа на договора за услуги, като обосновава, че районният съд е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Счита, че дори да се установяват някои от елементите на трудовото правоотношение, то те са налице единствено в отношенията болногледач – болно лице, в които се определя конкретния обхват на услугите, място и време на изпълнение, специфични инструкции и др. По изложените съображения се иска решението на ВРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендира се присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител ю.к. Х., пледира за оставяне в сила решението на Районен съд - Варна като правилно и законосъобразно и за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и в условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско такова.

С обжалваното решение ВРС е изменил НП № 03-2500338/08.08.2025г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, на „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., като е намалил същата до размер от 766,94 евро.

Въззивният съд установил от фактическа страна, че по сигнал от НАП за граждански договори, по които лица полагат труд в Германия, Дирекция „ИТ“ - Варна извършила проверка на „Кеър Сървисиз България“ ЕООД. Един от проверяваните граждански договори бил с П. К., като проверяващите установили, че дружеството не е уредило отношенията при предоставяне на работна сила с лицето, като не е сключило трудов договор в писмена форма. В хода на проверката бил представен договор за изработка от 14.10.2024 г., съгласно който К. е следвало да предостави услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа по местоживеене на съответно лице в Германия. Към въпросния договор имало приложение 1 със списък на примерни услуги, които лицето трябва да извършва, в това число пазаруване, приготвяне на храна, миене на съдове, смяна и пране на бельо, купуване на храна и т.н. В информация за предоставяне на услуги в Германия К. имал определена от „Кеър Сървисиз България“ ЕООД дата на заминаване 28.10.2024г., и дата на планирано връщане - 11.01.2025 г. Следвала друга информация за предоставяне на услуги с нови дати на заминаване и дати на планирано завръщане, както следва: заминаване на 18.11.2024 г. и връщане на 14.12.2024 г.; заминаване на 26.11.2024 г. и връщане на 18.01.2025 г. И в трите документа фигурирали три различни адреса на предоставяне на услугите.

От съдържащите се в досието на горецитираното лице документи „Информация за предоставяне на услуги за Възложителя в Германия", се установило, че за периода от 28.10.2024 г. (дата на заминаване) до 11.01.2025 г. (дата на планирано завръщане), П. Н. К. е отпътувал за Германия за предоставяне на услуга на адрес Wiesbaden 65207, Dr.-Fritz-Gontermann-Str. 15. В досието му се съдържала „Информация за предоставяне на услуги за Възложителя в Германия" от която било видно, че за периода от 18.11.2024 г. (дата на заминаване) до 14.12.2024 г. (дата на планирано завръщане) П. Н. К. е преместен за предоставяне на услуга на адрес Lengfeld 98660, Vesrarer Weg 111. В досието му се съдържала „Информация за предоставяне на услуги за Възложителя в Германия", от която било видно, че за периода от 26.11.2024 г. (дата на заминаване) до 18.01.2025 г. (дата на планирано завръщане), П. Н. К. е преместен за предоставяне на услуга на адрес Igersheim 97999, Cronbergstrase 7. Услугите по гледане и предоставене на домакинските услуги били по местоживеене на гледаните лица в Германия. В договора имало уговорено възнаграждение - бруто 70.99 евро, изчислено на дневна база, като било уговорено, че тези възнаграждения ще се изплащат до 14-то число на следващия месец по банкова сметка на лицето, което обгрижва и гледа въпросното лице в Германия. В хода на производството се установило, че разходите по пътуването са били изцяло за сметка на „Кеър Сървисиз България“ ЕООД. Към самия договор имало приложения, които съгласно договора са неразделна част от същия. Съгласно приложение № 3 К. се е запознал с правилата за безопасност и хигиена. Съдържали се учебни материали за правила за безопасност и хигиена за лицата, предоставящи услуги по помощ в домакинството и гледане. В приложение №2 към договора за изработка (декларация – съгласие), изчерпателно били посочени задълженията на лицето, които в случаи, че бъдат нарушени, то се задължавало да заплати неустойка на Възложителя, за всеки отделен случай (т. 5). Съгласно договора между „Кеър Сървисиз България“ ЕООД и „Промедика“, въз основа на който тези лица са изпращани в Германия, „Кеър Сървисиз България“ ЕООД имало задължението да изпълнява поетите задължения чрез наети от „Кеър Сървисиз България“ ЕООД лица. На въззивното дружество била връчена призовка за представяне на документи. В хода на проверката не бил представен трудов договор, който да е сключен между въззивното дружество и П. К., а само посочените по-горе договори. Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на 27.06.2025 г. М. О. М. – Ж. съставила АУАН в присъствието на упълномощено лице. Същото не вписало възражения срещу съставения АУАН. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 08.08.2025 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

За да измени наказателното постановление, ВРС приел, че дружество на 28.10.2024 г. не е сключило трудов договор в писмена форма с работника П. Н. К., който на посочената дата е започнал да престира труд в негова полза, с определено работно време – през целия ден (от сутринта до вечерта съгласно неговите свидетелски показания), с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 70.99 евро (бруто), изчислено на дневна база, с определено работно място в Германия, Wiesbaden 65207, Dr.-Fritz-Gontermann-Str. 15, изпълняващ трудови функции по гледане на други хора, поради което законосъобразно е била ангажирана неговата отговорност за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

В конкретния случай съдът счел, че между страните не е сключен договор за изработка, тъй като не е уговорен конкретен резултат, както се твърди. Постигането на добро състояние на обгрижваните хора е невъзможно като предмет на договор за изработка. От събраните по делото доказателства се установяват като налични всички елементи на трудовото правоотношение: две страни (работодател и работник); определено място на работа (жилище на адрес Германия, Wiesbaden 65207, Dr.-Fritz-Gontermann-Str. 15); определено трудово възнаграждение с постоянен характер (70.99 евро (бруто); периодичност на заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от сутринта до вечерта) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ. Работодателят „Кеър Сървисиз България“ ЕООД носи отговорност по отношение наетите от него работници, респективно за спазването на трудовото законодателство и представеният граждански договор не променя извода на съда за наличие на трудово правоотношение, доколкото в настоящия случай са установени всички негови елементи, вкл. постоянен характер на възнаграждението и определено работно време.

При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчел като смекчаващо отговорността обстоятелството, че в административно наказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни или други нарушения на трудовото законодателство, което мотивирало съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, респективно – че е налице отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно, законосъобразно и постановено при липса на касационните основания за отмяната му по чл. 348 от НПК.

Въззивният съд правилно и в пълнота е очертал съставомерните признаци на процесното нарушение. За обективната съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без преди това да е сключен трудов договор между страните. В случая, в производството са представени доказателства, които безспорно установяват, че лицето П. Н. К. е престирало работна сила в полза на „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, без да има сключен трудов договор между тях. Същите са анализирани и правилно оценени от въззивната инстанция, която е извела обосновани изводи за доказаност на състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и относно тяхната оценка. Обсъдени са доводите на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които настоящият състав споделя.

При постановяване на решението си въззивният съд, след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е изложил мотиви по направените от дружеството възражения, повторени и пред настоящата инстанция, в т. ч. и по въпроса защо в случая приема, че се касае за трудовоправни, а не за гражданскоправни отношения. Решението на районния съд е обосновано и правилно, тъй като почива на установената в пълнота фактическа обстановка. Решаващите изводи относно характера на правоотношенията между касатора и К. са направени при обективно, пълно и всестранно обсъждане на доказателствата по делото. Особеният характер на трудовия договор, отличаващ се с нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, респективно - с престиране на работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение, ясно проличава в задълженията, с които К. е бил натоварен, и функциите, които е следвало да изпълнява. Очевидно липсва присъщата за изпълнителя по гражданския договор самостоятелност на изпълнението. В този смисъл правилно ВРС е приел, че се касае до предоставяне на работна сила, при което правоотношенията между дружеството и лицето, следва да се обективират в писмена форма, като се сключи писмен трудов договор по арг. чл. 62, ал. 1 КТ.