Решение № 260938 от 13.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260938

13.08.2021 г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V – ти състав в открито съдебно заседание на трети август, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

МАРИЯ ШИШКОВА като разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова въззивно гражданско дело № 982 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство М.С.С., депозирана чрез процесуалния й представител – адв. М.Н. против Решение № 133/10.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1844/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, VI гр. с., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че М.Г.А. *** дължи на М.С.С. сумата от 4772,03 лева, от които сумата от 2 000 лева, предоставен и невърнат паричен заем по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.08.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М.А., и сумата от 2 772,03 лева, представляваща претърпени вреди от образуваното срещу ищцата изпълнително дело № 20198220400398 по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 645/2019 г. по описа на РС – Асеновград, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 784/28.06.2019 г. по ч.гр.д.1312/2019 г. по описа на РС – Асеновград.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с приложените доказателства, при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се отказа на първоинстанционния съд да кредитира, дадени от ответника обяснения в хода на извършвана проверка, по реда на ЗСВ, в които се твърди да са признати релевантни за правилното прилагане на закона факти относно получаването на процесните суми.

С тези аргументи е обосновано искането на отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Претендира се заплащането на направените разноски в двете инстанции и в заповедното производство.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор и не се представлява в съдебното производство пред настоящата инстанция.

Аргументите, изложени в депозираната въззива жалба се поддържат изцяло от процесуалния представител на жалбоподателката в съдебното заседание.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което предпоставя произнасяне по същество на правния спор, в рамките на заявените в жалбата доводи.

При въззивната проверка не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.С. против М.Г.А., в която се твърди на 08.08.2018 г., поради близки колегиални и приятелски взаимоотношения, жалбоподателката да е сключила Договор за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумата от 2 000 лева, които е предоставила на ответницата ведно с договора за кредит и погасителния план. Твърди се, че между страните е съществувала устна уговорка задължението към банката да се погасява от М.А.. Необслужването на кредита дало основание за образуване на ч. гр.д.

645/2019 г. по описа на РС – Асеновград, приключило с решение, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на кредитора по договора за потребителски кредит сумата от 4 521,68 лв. В получена през м. юни 2019 г. покана за доброволно изпълнение , издадена по изпълнително дело 20198220400396 на ЧСИ Минка Стайкова-Цойкова е посочен размер на задължението – 4 772,03 лв., изплатено изцяло на 04.08.2019г. от жалбоподателката С..

По делото са приложени материалите по ч.гр.д.1312/2019 г. по описа на РС – Асеновград, по което е издадена заповед за изпълнение № 784/28.06.2019 г., договорът за потребителски кредит, издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д. 645/2019 г. срещу жалбоподателката за заплащане на дължимите суми на банката – кредитор, послужил като основание за започване на изпънителното производство от ЧСИ, поканата за доброволно плащане до жалбоподателката.

Разпитани са бащата на жалбоподателката и служител на кредитната институция, позната и на двете страни по спора. Приложени са заверени копия от материали по прокурорска преписка 959/2019 г. образувана по заявление на жалбоподателката М.С. срещу въззиваемата страна – М.А..

Въз основа на тези доказателствени източници първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ищцата е страна по Договор за кредит № ********** от 08.08.2018 г. за сумата от 2000 лева, който е следвало да бъде върнат в съответствие с погасителния план – на вноски до 15.08.2021 г.

По отношение на основния спорен въпрос – предадена ли е получената от кредитната институция сума от 2 000 лева от жалбоподателката на въззиваемата страна, първоинстанционният съд е приел, че събраните гласни доказателствени средства не установяват този факт.

Изводите на първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящия въззивен състав, тъй като почиват на обективен и достоверен анализ на събраните по делото доказателства при правилно приложение на материалния закон и относимите нормативни разпоредби. Дадените обяснения от въззиваемата страна в хода на извършваната проверка, възложена от прокурор, правилно са преценени и от състава на първоинстанционния съд като недостатъчни, за да се приеме за доказан факта на предаване на получените от жалбоподателката суми по договори за кредит на въззиваемата М.А.. В този аспект, не е установено, а и не се твърди да са оформени документи, които да регламентират възникналото между страните правоотношение по евентуално сключен договор за заем.

В този контекст, решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, доколкото доказателствената тежест за установяване на твърдяния факт на предаване на сумата, който поражда задължение за ответната страна по спора тежи върху жалбоподателката.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение

№ 133/10.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1844/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, VI гр. с.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: