Решение № 16806 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16806 гр. с., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110109425 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 234449/01.11.2022 г., подадена от И. К. М., ЕГН **********, с искане с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу съпруга на молителката - А. М., ЕГН **********, за извършени от него спрямо молителката актове на домашно насилие, както следва: на 27.01.2023 г., когато се твърди молителката да е била изгонена от ответника от семейното жилище на страните, находящо се в гр. с., ж.к. „л.“, бл. 262, вх. А, ет. 1, ап. 81, чрез смяна на патрона на входната врата на жилището, докато молителката е била на работа, резултатът от което действие молителката установила около 18,00 часа на същия ден, прибирайки се от работа, когато не е успяла да отключи вратата с ключа си. Тогава се наложило молителката да остане при своя приятелка – п. Г., която й дала дрехи, а допълнително молителката си закупила бельо. С тази своя приятелка молителката посещавала и следващите дни жилището, но ответникът не отварял вратата. Твърди се също, че на 04.02.2023 г. молителката, след като преспала в нощта на 03 срещу 04 февруари 2023 г. с детето а. в дома на своята приятелка – п. Г., е била пресрещаната на водната врата на семейното жилище от ответника, който не я допуснал вътре, а там се намирали нейни лични вещи, летни, зимни дрехи, документи на децата и документи за собственост на имоти. Твърди се също, че на 10.02.2023 г., когато ответникът извел детето а. на входната врата на жилището, хвърлил демонстративно чанта с два памперса на детето пред придружаващия молителката п.с., и отново не я допуснал до жилището. Сочи се, че едва след подаване на сигнал от молителката в полицията ответникът й предоставил определени от него 15 минути, в които да влезе в жилището и да вземе личните си вещи оттам, което молителката не успяла да стори, тъй като в това време била на работа. В съдебно заседание поддържа молбата.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата, като не оспорва да е съпруг на молителката. Навежда твърдения, че молителката е напуснала семейното жилище още в средата на 2022 г. /след 13.07.2022 г./, вземайки целия си багаж оттам, като в апартамента са 1 останали няколко нейни стари дрехи, не повече от четири-пет. Не оспорва, че на 27.01.2023 г. не я е допуснал да влезе в жилището, но твърди, че патронът на входната врата е бил сменен още през миналата година. Сочи да й бил предлагал да влезе в жилището, за да си вземе каквото иска оттам. Оспорва твърдението демонстративно да е хвърлял чанта.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено по отношение на процесните актове на насилие, че ответникът е сменил ключалките /бравите/ на семейното жилище на 27.01.2023 г. през деня, докато молителката е била на работа, в резултат от което тя не е могла да се прибере в жилището в гр. с., ж.к. „л.“, бл. 262, вх. А, ет.

1, ап. 81, наложил е ограничения по отношение на детето на страните а. в упражняването на родителските права, като не разрешавал молителката да се види с детето в жилището, лишил я от ползване на семейни вещи, отказвал, включително и пред участъковия полицай, на 01.02.2023 г. да й предостави ключ от жилището, в което останали нейни дрехи, лични вещи и документи, които не може да вземе. Събрани са също и свидетелски показания чрез разпит на свидетелите: П. Г., доведена от молителката, и в.я. и а. М., доведени от ответника.

Приети са заверени копия от материалите по пр.пр. № ДН23847/2023 г. по описа на СРП.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молбата за защита е насочена срещу съпруг на пострадалото лице, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, т. 1, предл. първо ЗЗДН. Молителката твърди, че на 27.01.2023 г., 04.02.2023 г. и 10.02.2023 г. ответникът е извършил актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 23.02.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото не е спорно, че ответникът и молителката са съпрузи. Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира за недостоверна, доколкото декларираните от молителката данни се опровергават в частта относно фактите, свързани с извършените от страна на ответника действия относно датата 27.01.2023 г.. Това е така, тъй като от показанията на св. М. се установява, че молителката не е живяла в семейното жилище към 27.01.2023 г., тъй като го е напуснала преди това. Показанията на тази свидетелка съдът кредитира, доколкото намира показанията й са обективни и последователни, както и съобразявайки, че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства /преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК/. Още повече, между страните не се спори относно наличието на подадена от страна на ответника молба за развод, като от данните в приетата прокурорска преписка се установява, че тази искова молба е подадена на 23.12.2022 г. и в същата се твърди, че молителката е напуснала жилището в средата на 2022 година. По тези 2 съображения съдът намира, че съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е опровергано по отношение на факта, че молителката е била възпрепятствана да се прибере в жилището, в което е живяла към този момент. Обстоятелствата, свързани с наличие на нейни вещи, останали в жилището, или с недопускането й до неин собствен имот, съдът намира, че носят характеристиките на акт на домашно насилие. Тук е мястото да се посочи, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и не следва да се използва за уреждане на други отношения между страните, извън нуждата от заповед за налагане на мерки по реда на ЗЗДН. Що се отнася до датата 04.02.2023 г. - в съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН липсват каквито и да било декларирани обстоятелства досежно този процесен акт на домашно насилие. Освен това, в показанията си доведената от самата молителка свидетелка – П. Г., сочи, че докато молителката пребивавала в дома на свидетелката след като не е могла да влезе в дома си тя не е била с децата си. Тези показания опровергават наведените от молителката в молбата за защита твърдения, че в нощта между 03.02.2023 г. и 04.02.2023 г. детето а. е преспало заедно с молителката именно в дома на свидетелката п. Г.. Предвид горното /липсата на декларирани относно тази акт на насилие обстоятелства в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и опровергаването на част от наведените твърдения в самата молба за защита относно факти, свързани с този акт на насилие/ съдът намира за недоказано твърдението относно извършен от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие на 04.02.2023 г. По отношение на третата процесна дата – 10.02.2023 г., в декларацията също липсват каквито и да било декларирани обстоятелства за извършен от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие. Но дори и да бяха декларирани такива обстоятелства обаче, доколкото в молбата се сочи, че на акта на домашно насилие е присъствал очевидец - п.с., предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, декларацията в тази си част не може да се ползва от придадената й от закона доказателствена сила. Следва да се отбележи също, че този очевидец не е разпитан по делото като свидетел, дори и направено искане за неговия разпит от страна на молителката. За установяване на този акт на домашно насилие по делото не са събрани каквито и да било доказателства, предвид което съдът намира същия за недоказан. Показанията на св. я. съдът не обсъжда, доколкото същите не са в подкрепа на молбата за защита, този свидетел няма каквито и да било непосредствени възприятия относно релевантните по делото факти.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

При този изход на делото разноски се дължат на ответника, от който е предявена претенция за присъждане на такива. Установява се от представения от ответника договор за правна защита и съдействие /л. 20 от делото/ заплащането на 900,00 лв. адвокатски хонорар.

Молителката е направила в срок възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Съдът намира, че предвид броя на проведените по делото открити съдебни заседания /три на брой/, адвокатското възнаграждение на адв. Д. не се явява прекомерно, съобразявайки на първо място, минималния размер по чл. 22 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /който е 600,00 лв. за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие в производства по ЗЗДН/, на следващо място - разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от цитираната наредба /съгласно която „при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“/, а така също и съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК /приложима съгласно § 1 ЗР ЗЗДН/, съгласно която съдът няма задължение по възражение за прекомерност на разноски да присъди минималния размер на възнаграждението, а единствено има задължение да не определя по-нисък от минималния размер. В случая съдът намира, предвид обстоятелството, че се касае за три процесни акта на домашно насилие, които са предмет на 3 разглеждане в производството, че възнаграждението от 900,00 лв. /надвишаващо с 50,00 лв. нормативно установените минимални размери/, с оглед фактическата сложност на делото, не се явява прекомерно и не следва да бъде присъден по-нисък размер на претендираните от ответника разноски. Ето защо молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 900,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Молителката следва да бъде осъдена също и да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 50655/23.02.2023 г., депозирана от И. К.

М., ЕГН **********, срещу А. М., ЕГН **********, за защита на И. К. М., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 27.01.2023 г., 04.02.2023 г. и 10.02.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН И. К. М., ЕГН **********, да заплати на А.

М., ЕГН **********, разноски в размер на 900,00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН И. К. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.