Решение № 284 от 10.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Благоевград, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210103148 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. /**, чрез адвокат В. Г. против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 81В, офис 3, представлявано от управителите Х.В., П. В. и В. Тот.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответника „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, офис 3, представлявано от управителите Х.

М., П.В. и Виктор Тот да заплати на А. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата в размер на 1660,00 лв., представляваща платена от ищцата сума без правно основание.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се, че в началото на 2023г. представител на ответното дружество позвънил на ищцата по телефона с искане за заплащане на сума в размер на 1600 лева. Ищцата твърди, че с ответника няма валидно сключено облигационно правоотношение, но наред е телефонните обаждания същевременно получавала и смс-и на телефонния й номер за дължими суми към него. Сочи се, че във всеки смс я уведомявали, че дължи суми по договор за потребителски кредит № 393416 от 30.01.2020г. е кредитодател „Сити Кеш“ ООД. Твърди се, че до този момент съдебно производство не е инициирано от кредитодател „Сити Кеш“ ООД с това вземане, нито някога е издавана заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Не се оспорва, че между Сити кеш и ищцата бил сключен договор за потребителски кредит през 2020г. за сума от 800,00 лева, но от тогава до днес - Писма или уведомления не е получавала нито от ответника, нито от „Сити Кеш“ ООД, от които да е уведомена, че двете дружества са свързани. Твърди се, че кредитодателя по никакъв начин не е свързан е ответното дружество.

Излага се, че в края на 2023 год., поради непрекъснатите обаждания и заплахи, както и получаване на смс-и за дължими към ответника суми и поради погрешно впечатление, че сумата е дължима по сключен със „Сити Кеш“ ООД договор, чрез адвокат В. Г. превела исканата претецията от ответника в размер на 1660 лева към дата 19.12.2023г., както и превела и такса в размер на 15 лева за издаване на удостоверение за липса на задължения, в което отново бил упоменат договор за потребителски кредит № 393416 от 30.01.2020г. с кредитодател „Сити Кеш“ ООД. Счита се, че не е налице възникване на спорното вземане, 1 т.е. не е налице валидно правно основание за получаване на вземането и същото не е дължимо от мен А. И. към ответника.

С Разпореждане № 3677/10.12.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 17.12.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 03.01.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски. Преви се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Твърди се, че на 30.01.2020 година А. К. И., ЕГН **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 393416 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 800,00 лева, срещу което се съгласила да върне една вноска в размер на 1250,00 лева в срок до 15.03.2020 г., като бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.62 %. Излага се, че в чл. 39, ал. 1 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено, че всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за получени и узнати от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за заем, в т.ч. електронни, за кореспонденция. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него в договора имейл адрес на 18.07.2022 година. Излага се, че са неоснователни твърденията в исковата молба, че процесното задължение е платено от ищеца на ответника без правно основание.

С Определение № 352/15.02.2025 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител – адвокат Г., която не се явява, но в депозирана молба изразява становище, че поддържа депозираната искова молба. Изразява становище по същество на делото и се претендират сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник - юрисконсулт Христов, който не се явява, но в депозирана молба изразява становище по същество на делото и претендира сторените по делото разноски.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С отговора на исковата молба ответникът е представил Договор за паричен заем Кредирект № 393416 от 30.01.2020г., между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 (Заемодателя) и А. К. И., с ЕГН 5902110135 (заемателя), видно от който е, че „Сити Кеш“ ООД е предоставил на А. К. И., като кредитополучател сумата от 800,00 лв.; при следните параметри : годишен процент разходи 48.62%; брой вноски 1х840,05лева; Фиксиран лихвен процент 40,05 %; обща сума за плащане 840,05 лв., Такса за експресно разглеждане - 409,95 лева, вноска с Такса за експресно разглеждане – 1250,00 лева /л. 30-31/.

2

Съгласно чл. 4 от договора, ГПР на заема не включва възможни разходи, които Заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувани на неговата официална интернет страница. Съгласно т. 2 от Тарифата, Разходите за събиране на вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от Дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска. Разходите се правят еднократно и сборът им не може да надвишава 60,00 лева за Продукт Кредит до заплата и 100,00 лева за Продукт Потребителски кредит за целия период на Договора и за двата продукта. Съгласно т. 3 от Тарифата, при забава от 60 дни за Продукт Кредит до заплата и при забава до 90 дни за Продукт Потребителски кредит, се начислява сума в размер на 10 процента от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение.

По делото е представена и Тарифата на таксите и разходите събирани от Сити Кеш от неговите клиенти. От страна на ответника са представени и Общите условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 година /л. 35-61/.

От страна на ищцата са представени разписки чрез ИзиПей, от които се установява, че на 19.12.2023 година А. И., чрез адвокат Г. е внесла по сметка на АПС Бета България сумата от 1660,00 лева, както и е представена разписка, от която става ясно, че чрез Касите на ИзиПей ищцата на 30.01.2020 година е получила от Сити Кеш отпуснатия кредит в размер на 800,00 лева.

По делото е приет като доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 година, сключен между „АПС Бета България“ ЕООД /цесионер/ и „Сити Кеш“ ООД /цедент/, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, като по делото е представено и приложение № 1.

От страна на ответника е представено уведомление за цесия, изпратено по имейл адреса на ищцата от АПС Бета България, с което я уведомяват за цедиране на вземането.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, с който ищецът претендира връщане на нещо което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването, а ответникът следва да докаже наличието на правно основание за получаването.

Не се оспорва от страна на ищцата, че е сключила със „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем Кредирект № 393416 от 30.01.2020г. Установи се по безспорен начин от приложената разписка от дата 30.01.2020 година, че „Сити Кеш“ ООД е предоставило на ищцата сумата от 800,00 лева по процесния кредит, която сума И. е получила на Касата на ИзиПей, както и се установи от приложената разписка от ИзиПей, че на 19.12.2023 година ищцата е внесла по сметка на АПС Бета България сумата от 1660,00 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението, че не е уведомена за цедиране на вземането, тъй като видно от приложеното уведомление за цесия, същото е изпратено по имейл адреса на ищцата от АПС Бета България, с което същата е уведомена, че се цедира вземането с АПС Бета България. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Общите условия, всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за получени и узнати от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за заем или електронен адрес, посочен от страните като адреси, в това число електронни, за кореспонденция.

3

Видно от приложения по делото договор, в т. 2 от договора, ищцата е посочила не само постоянен/настоящ/ адрес, но е посочила и имейл адрес и телефон за контакти.

По отношение твърдението на ищцата, че е платила процесната сума от 1660,00 лева на ответното дружество без правно основание и й се дължи връщане, тъй като не е уведомена за цедиране на вземането, съдът намира това твърдение за неоснователно и неотносимо към предмета на делото, тъй като както се установи по-горе същата е уведомена за цесията на посочения в договора за кредит имейл адрес, а отделно от това е извършила плащане не на кредитодателя, а е извършила плащане именно на цесионера.

Въпреки, че ищцата не основава връщане на сумата като платена по недействителен договор по чл. 22 ЗПК, като това искане го прави едва в становището преди провеждане на съдебното заседание, съдът следва да съобрази трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези :

- при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 125 от 10.10.2018г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.