Решение № 543 от 18.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20211100515171 по описа за 2021 година

Производство по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по жалба К.З.К. – взискател по изп. дело № 20208460400438, по описа на ЧСИ О.М., с район на действие СГС, против отказ на съдебния изпълнител от 17.03.2021г. да извърши въвод във владение на недвижим имот-апартамент № 47 с площ от 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен. Твърди, че лисват данни С.С. и неговата съпруга Ю.С. да са упражнявали фактическа власт върху имота в който и да е момент. С решение от 23.10.2019г. по гр.д.№ 6120/2009г. на СГС било установено, че С.С. не е трето лице, владяло имота преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява. Съставеният в едностранно нотариално производство констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е непротивопоставим на взискателя. Навежда, че отказът противоречи и на други влезли в сила решения между страните, които отричат С.С. или друго трето лице да е бил владелец на имота преди или след 1999г. Така с решение от 16.04.2014 г. по гр. д. № 2659/2008г. на СГС, потвърдено от САС и ВКС, бил отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу първоначалния взискател З.В. установителен иск, че ответникът не е станал член-кооператор на ЖСК „Български Художник“ и не може да придобие собствеността върху процесния имот. В мотивите на решението е посочено, че апартаментът е бил собственост на кооперацията и разпределен на Вълчев като член-кооператор. По направено от С.С. възражение е отречено да станал собственик по давностно владение. Развити са съображения, че не е налице годно за защита владение, 1 тъй като не е упражнявано трайно и явно, било установено по скрит начин и е загубено за период от над 6 месеца. Необоснованият отказ на съдебния изпълнител забавял и без това продължилите с години опити на първоначалния взискател да бъде въведен в имота си, което забавяне се дължи и на недобросъвестното процесуално поведение на посочените трети лица. По тези съображения моли съда да отмени отказа и да разпореди извършване на въвода във владение в процесния имот.

Длъжникът Р.В.В. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че изпълнителният лист е издаден по уважен иск по чл.38а ЗЖСК, а не по иск за собственост и не е воден от всички съсобственици. Жалбоподателят не представил друг документ, удостоверяващ правото му на собственост. В имота било заварено трето лице противопоставило право на собственост по давностно владение, като издаденият за това констативен нотариален акт не е отменен или опроверган в нарочен исков процес. По тази причина изводът на нотариуса, че третото лице С.С. е собственик обвързва съдебния изпълнител.

Третите лица Ю.А.С. и С.В.С. също оспорват жалбата. Поддържат законосъобразност на отказа на ЧСИ, тъй като са представени доказателства за установено владение върху имота от С.С. преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява и издаден титул за собственост по давностно владение. Считат наведените в жалбата доводи за неотносими и неподлежащи на преценка за законосъобразността на обжалваното действие. Допълнително се сочи, че решението по гр.д.№ 2659/2008г. на СГС не е противопоставимо на правата на третите лица, а и същото е отменено с решение на ВКС и върнато за ново разглеждане.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител-чл.435, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на изпълнение е влязло в сила съдебно решение от 10.07.2007г. по гр.д.

№ 727/2006г. на ВКС във връзка с гр.д. 5572/1999г. по описа на СРС, с което Р.В.В. е осъдена на основание чл. 38а ЗЖСК да предаде на З.К.В. владението върху следния недвижим имот: Апартамент № 47 с площ 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Искът е предявен на 13.08.1999г.

В полза на З.К.В. е издаден изпълнителен лист на 02.08.2007г., въз основа на който първоначално образувано изп.д.№ 20077830400539 по описа на ЧСИ И.Ч., продължило под № 20098380402082 по описа на ЧСИ М.Б., под № 20198440402316 по описа на ЧСИ С.Я. и последно под № 20208460400438 по описа на ЧСИ О.М.. Длъжник по изпълнителния лист е Р.В., срещу която е поискано извършването на въвод във владение на посочения имот. Взискателят З.В. починал на 16.01.2021г. с конституиране по изпълнителното дело /04.03.2021г./ на наследника му по закон К.З.К.-жалбоподател в настоящото производство.

По искане на първоначалния взискател по изп.д.№ 20077830400539 ЧСИ И.Ч. пристъпил към изпълнение по реда на чл.522 ГПК със съставен протокол от 30.05.2008г. В протокола е удостоверено присъствието на пълномощник на трето лице С.С., който заявил, че доверителят му е собственик на имота и го владее от 1995г. по 2 време преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Легитимирал се с НА № 65, том IV, рег.№ 5799, дело № 146/2008г. на нотариус, с район на действие СРС, с който С.С. е признат за собственик на 8500/20595 ид.ч. от имота въз основа давностно владение. Съдебният изпълнител приел, че владението следва по време завеждането на делото, поради което извършил въвода с отстраняване на длъжника и третото лице. По жалба на длъжника В. с Решение № 717/11.11.2008г. по ч.гр.д.№ 3968/2008г. на СГС действието е отменено като незаконосъобразно, тъй като към деня на извършването му изпълнението е било спряно с определение от 10.12.2007г. по гр.д.

№ 811/2007г. на ВКС.

На 08.06.2009г. за втори път е извършен въвод във владение с протокол от 08.06.2009г. съставен от ЧСИ М.Б. по изп.д.№ 20098380402082. На извършването му отново били противопоставени от третото лице С.С. права върху имота с представяне на същия нотариален акт и искане за спиране на изпълнението. ЧСИ предал владението на взискателя З.В. от длъжника Р.В., а по отношение третото лице приел да е придобило владението след завеждане на иска и му предоставило на основание чл.523, ал.1 ГПК 3-дневен срок за подаване на молба за спиране. Този въвод е обжалван от длъжника и третото лице с образувано ч.гр.д.№ 6120/2009г. по описа на СГС. С решение от 23.10.2009г. съдът приел жалбата на длъжника Р.В. за основателна по причини, че не й е била връчена надлежно призовката за доброволно изпълнение, както и поради това, че не е била надлежно уведомена за въвода, защото към този момент изпълнението е било спряно с определение от 30.05.2008г. по гр.д.№ 275/2008г. на СГС, с което допуснато по реда на чл.390 ГПК обезпечение на бъдещи установителни искове за собственост предявими от С.С. против ЖСК „Български художник“ и З.В. за този имот. Затова уважил нейната жалба и отменил въвода от 08.06.2009г. Жалбата на С.С. приел за неоснователна и я оставил без уважение с мотиви, че не е доказал да е осъществявал владение преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, както и непротивопоставимост на нотариалния акт за собственост по давностно владение на взискателя, като съставен в едностранно охранително производство.

През 2008г. С.С. предявил обективно съединени искове срещу Сдружение „Съюз на българските художници“, ЖСК „Български художник“ и З.К.В. с образувано гр.д.№ 2659/2008г. по описа на СГС. Срещу първия ответник положителен установителен иск, че е придобил имота въз основа давностно владение, започнало от 30.09.1995г. и завършило на 01.01.2005г.; срещу втория ответник отрицателен установителен иск, че не е собственик на имота по силата на валидно учредено право на строеж, по приращение чрез транслативни сделки за прехвърляне собствеността върху идеални части от терена или по давност; отрицателен установителен иск срещу ЖСК“ Български художник“ и З.В., че решенията на общото събрание на кооперацията за приемането на последния за член-кооператор и за разпределянето апартамента на него от 1999г. са нищожни поради противоречие с чл.1, ал.1, чл.11, ал.1 вр. чл.30, ал.2 ЗЖСК, както и отрицателен установителен иск против З.В., че не е бил членкооператор на ЖСК. Предявен е и осъдителен иск против всички ответници за заплащане стойността на извършени в имота подобрения. Всички искове са били отхвърлени с постановеното на 16.04.2014г. решение на СГС по посоченото дело.

С решение от 19.06.2017г. постановено по в.гр.д.№ 6139/2016г. на САС, след повторно разглеждане от въззивния съд на спора, първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен отрицателния установителен иск на С.С. против ЖСК, че кооперацията не е собственик на апартамента. В частта по иска за право на собственост срещу Сдружението решението е обезсилено и същият оставен 3 без разглеждане, както и обезсилено в частта по осъдителния иск за подобрения с прекратяване на производството.

С определение № 502/06.11.2018г. по гр.д.№ 558/2018г. на ВКС решението на САС е допуснато до касационно обжалване само в частта по отрицателния установителен иск, че ЖСК не е собственик на имота, като с Решение № 12/11.03.2019г., постановено по чл.290 ГПК, е оставено в сила. С него съдът е отрекъл С.С. да е придобил правото на собственост по давностно владение, за което се снабдил през 2008г. с констативен нотариален акт.

След влизане в сила на решението изпълнителното дело вече е било при ЧСИ О.М. под № 20208460400438. С молба от 03.07.2020г. взискателят З.В. поискал да бъде въведен във владение в имота. Поради смъртта му на 04.03.2021г. е конституиран наследника К.З.К., който с молба от същата дата също поискал извършване на действието.

След уведомяване на страните ЧСИ насрочил въвод във владение за 17.03.2021г.

Видно от съставения протокол /стр. 273-287/ на посочената дата са присъствали представители на взискателя, длъжника и третите лица С.С. и Ю.С. /негова бивша съпруга/. С. за пореден път се легитимирал като собственик на идеални части въз основа нотариалния акт № 65/2008г. и представил постановлението на нотариуса, според което владението е започнало през 1995г., както и протокол от 30.09.1995г., с който му е било предадено владението. Ю.С. също се противопоставила на въвода с позоваване на този нотариален акт. След вписване изявленията и възраженията на всеки от присъстващите, както и въз основа представените документи съдебният изпълнител приел, че третите лица С.С. и Ю.С. са придобили владението върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, изпълнителният лист не ги обвързва, а представеният нотариален акт не е отменен, поради което въвод във владение не може да бъде извършен с постановен отказ за това.

Междувременно Ю.С. подала молба по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 16.04.2014г. по гр.д.№ 2659/2008г. на СГС в частта, в която е отхвърлен отрицателният установителен иск на С.С., че ЖСК „Български художник“ не е собственик на имота, във връзка с който е било разгледано твърдението му да е придобил правото на собственост по давностно владение. В образуваното по реда на чл.304 ГПК гр.д.№ 4513/2019г. по описа на ВКС е отчетено, че твърдението за владение е осъществявано по време, в което С.С. и Ю.С. са били съпрузи. Доколкото влязлото в сила решение има сила спрямо нея, но не е участвала в исковото производство съдът намерил молбата за основателна и с Решение № 2/24.02.2020г. отменил същото в посочената част с връщане на делото на СГС за разглеждане от друг състав.

След отмяната е образувано гр.д.№ 2701/2020г. на СГС, I-17 състав, по което Ю.С. е конституирана като ищец наред със С.С.. При извършената служебна справка се установи, че в съдебно заседание от 09.07.2021г. ищците заявили оттегляне на иска против ЖСК „Български художник“ по чл.232 ГПК с постановяване на определение, с което производството по делото е прекратено.