Решение № 62 от 29.07.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. К., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200116 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на В. Ц. П., ЕГН ********** от гр. К., против Електронен фиш серия К № 7218898, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл.

182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като навежда съмнения за несъответствия при заснемането, както и за позиционирането на техническото средство спрямо точното километриране на път ІІ-81.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, както и с упълномощен представител, като поддържа жалбата си. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е връчен на жалбоподателя 1 на 05.04.2023 г., за кето е представена изрична разписка, докато жалбата е заведена в регистратура на въззиваемата страна на същата дата., тоест в цитирани срок.

По същество е основателна, но на основание различно от твърдените в жалбата.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел ARH CAM S 1, № 120ССА2, на ***** г. в 15.02 часа, обл. С., общ. Г., на път ІІ-81, 35+000 км., с посока на движение от гр. М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 40 км.ч., сигнализирано с пътен знак В26 и при отчетен толеранс от 3км, е заснет автомобил марка/модел „К.П.“ с рег. № ******, докато същият се е движил със скорост от 853 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 50 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 13 км.ч., при което са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим.

Няма съмнение, че на вещественото доказателство е заснет автомобила, собственост на жалбоподателя, при което техническото средство е отчело превишение на скоростта, но в същото време са налице обстоятелства, които поставят под съмнение въпроса за отнасяне на установената скорост към автомобила на жалбоподателя, както и за това дали правилно е обозначено мястото, на което е извършено заснемането, пораждащо от своя страна съмнение дали заснемане е в района на действие на установената забрана за движение със скорост над 40 км.ч.

От извършената съдебно-техническа експертиза се установи, че на всички снимки, представени от въззиваемата страна са заснети две ППС – автомобила на жалбоподателя и автобус, в това число и на цитираното веществено доказателство - снимката, на която е отчетена скорост, координати, разстояние до автомобили и настройки на АТСС. Тези ППС се виждат на всички снимки, като приложената инструкция за използване на АТСС, на която се е позовало вещото лице посочва, че на снимката има маркери, при пресичане на които се определя конкретното заснетото ППС, чиято скорост се отчита от техническото средство. В случая, пресечните точки на маркерите определят автобуса като конкретното ППС, на което 2 е отчетена скоростта, докато автомобила на жалбоподателя е лек и не може да се приеме, че без съмнение техническото средство е отчело именно скоростта на автомобила.

В същото време е налице и основание за съмнение в точното посочване на мястото, където е извършено заснемането, след като вещото лице посочва, че не може да нанесе на приложената схема – изискана от АПИ, на съответния участък, което дава основание за извод, че неправилно в ЕФ е посочена мястото на нарушението – 35+000 км., след като точното място, обозначено с координати не може да бъде нанесено на схемата за организация на движението в района на 35-ти км., каквато схема е представена от АПИ.

Предвид това съдът намира, че на практика е налице в самия ЕФ, произтичащо от посочване в него от една страна че нарушението е на 35+000 км., която информация идва от протокола за използване на АТСС в конкретния ден и час, докато в същото време отразените във вещественото доказателство координати определят, че мястото на заснемането не е в района на 35+000 км.

В потвърждение на този извод е и факта, че в схемата на АПИ на път ВП 81, в посока на движение към гр. С. /както е посочено във ЕФ/ е налице ограничение на скоростта със знак В 26, конкретно с ограничение от 40 км.ч., но този знак е поставен на км.

34+740 за тази посока на движение, в която километрирането върви в низходяща посока, съответно ограничението е от посочения 34+740 към 34-ти км., което противоречи на посоченото в обжалвания ЕФ.

Предвид изложеното обжалвания ЕФ следва да бъде отменен.

Предвид изхода от делото в тежест на въззиваемата страна следва да бъде възложено заплащане на обезщетение на жалбоподателя за направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лева, която е изплатена на упълномощения представите, както и в да бъде възложено да заплати по сметка на съда сумата от 234 лева за направените разноски в хода на съдебното производство – заплатено възнаграждение на вещо лице.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7218898, съставен от ОД на МВР С., с което на В. Ц. П., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР С. да заплати на В. Ц. П., ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева за направените разноски по делото.

ОСЪЖДА ОД на МВР С. да заплати по сметка на РС К. на сумата от 234 /двеста тридесет и четири/ лева за направените разноски в хода на съдебното производство, 3 банкова сметка: IBAN: BG36UBBS81553100121716.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4