Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37761 от 14.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35708/2024
Вид
Определение № 37761
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37761 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110135708 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********“ ЕООД, чрез адв. Д. П., срещу М. С. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 6016,60 лева, представляваща падежирала главница за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2023 г. по договор за потребителски паричен кредит № *********** от 07.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 4425,86 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2023 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 850,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 07.02.2022 г. между „**********“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***********, по силата на който на М. К. бил отпуснат кредит в размер на 40000 лева и 300 лева за такса за разглеждане на документите. С предоставянето на посочената сума на потребителя кредиторът изпълнил основното си задължение по договора за кредит. Кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 120 анюитетни месечни погасителни вноски, в срок до 14.01.2032 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. След усвояване на кредита ответницата не била извършвала никакви плащания. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.09.2022 г. „**********“ ЕАД прехвърлило на ищеца вземанията си към ответницата по процесния 1 договор за кредит. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 99 ЗЗД пълномощник на цедента изпратил до кредитополучателя уведомление за извършената цесия. До настоящия момент задълженията не били погасени. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2024 г. по ч. гр. д. № 4206 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. С. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Р..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит поради противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди, че към процесния договор била издадена застраховка, за която била начислена допълнителна премия, което представлявало нелоялна търговска практика. Възразява, че договорната клауза за възнаградителната лихва не била индивидуално уговорена, поради което като неравноправни и на основание чл. 146 ЗЗП била нищожна. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

Към настоящия момент няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно облигационно отношение между „**********“ ЕАД и ответницата, възникнало въз основа на договор за потребителски паричен кредит № *********** от 07.02.2022 г. и съществувало през процесния период;

2. обстоятелството, че ответницата усвоила предоставената сума в пълен размер;

3. спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК към договорното съдържание на процесния договор за потребителски кредит (вкл. относно шрифт и максимален размер на ГПР);

4. че клаузите на процесния договор за потребителски кредит съответстват на добрите нрави и са индивидуално уговорени;

5. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

7. валидно прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответницата от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на пълномощник да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;

2

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба и със служебно поставени от съда задачи: кои разходи са включени при формирането на посочения в договора ГПР; включени ли са в ГПР таксата за разглеждане на кредита, лихвите по договора и застрахователната премия и ако не са – какъв би бил размерът на ГПР при включването им.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.

240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 6016,60 лева, представляваща падежирала главница за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2023 г. по договор за потребителски паричен кредит № *********** от 07.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 4425,86 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2023 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 850,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.02.2022 г. до 14.12.2023 г.

По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно облигационно отношение между „**********“ ЕАД и ответницата, възникнало въз основа на договор за потребителски паричен кредит № *********** от 07.02.2022 г. и съществувало през процесния период;

2. обстоятелството, че ответницата усвоила предоставената сума в пълен размер;

3. спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК към договорното 3 съдържание на процесния договор за потребителски кредит (вкл. относно шрифт и максимален размер на ГПР);

4. че клаузите на процесния договор за потребителски кредит съответстват на добрите нрави и са индивидуално уговорени;

5. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

7. валидно прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответницата от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на пълномощник да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е погасила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 4206 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

ДА СЕ ИЗИСКА информация за предмета и етапа, на който се намира досъдебно производство № 15243 по описа за 2022 г. на 01 РУП – СДВР, образувано по сигнал на ответницата М. С. К. за извършено срещу нея престъпление.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба и със служебно поставени от съда задачи: кои разходи са включени при формирането на посочения в договора ГПР; включени ли са в ГПР таксата за разглеждане на кредита, лихвите по договора и застрахователната премия и ако не са – какъв би бил размерът на ГПР при включването им. Определя депозит в размер на 500 евро, който следва да бъде внесен от ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А.И.Т., специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.11.2026 г. от 15,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис 4 от отговора на исковата молба.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5