Решение № 342 от 02.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. П., 02.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720106018 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. К. П., срещу Община П., ЕИК ***, с адрес: гр. П., *** представлявана от Кмета - С.В., с която ищцата е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, и искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в размер на 772.23 лева - главница за неплатени данъци за МПС за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., сумата в размер на 243.63 лева - лихва за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., за които суми срещу ищцата е съставен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № *** г., и въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.В.Б.. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът Община П. чрез адв. Р. К. е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като изпълнителното дело било перемирано поради изтекла давност, след което ответникът не бил предприемал действия по принудителното му събиране. В отговора твърди, че ответникът отдавна е погасил по давност вземането и не търсят процесните суми от ищцата, поради което считат, че липсва правен интерес от водене на настоящия иск, и молят производството да бъде прекратено. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът е допустим е поискал от съда по подробно изложените в отговора на 1 исковата молба доводи и аргументи искът да бъде отхвърлен. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. П., заявява становище, че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. К. оспорва иска и твърди, че при ответника вземането е погасено по давност.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното електронно копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че принудителното изпълнение насочено срещу ищцата, е за събиране на вземания на ответника, представляващи данък върху превозни средства и лихви към 21.07.2016 г., установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № *** г., издаден от Община П., Дирекция „***".

Видно от приложения по изпълнителното дело Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № *** г., същият е съставен срещу ищцата, след извършена проверка за установяване задължения по подадени от А. П. декларации по ЗМДТ, за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ, и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с подадена от П. декларация по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ. При извършената от ответника проверка по персоналната партида на ищцата било установено, че по подадена от нея декларация по чл.54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, П. не е внесла дължимите суми за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. представляващи данък върху превозните средства в размер на 654.93 лева, лихва за периода от 01.01.2011 г. до 21.07.2016 г. в размер на 243.63 лева, или общо задължение в размер на 1015.86 лева.

По молба на Община П. от 02.11.2016 г. и въз основа процесния Акт за установяване на задължения е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. В молбата на взискателя е възложил на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да насочи изпълнението върху всички доходи и активи на длъжника.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно съобщение от 13.12.2016 г. до „***“ АД, ЧСИ е наложил запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, получено за труд.

Няма данни по изпълнителното дело да са събрани суми от наложения запор.

2

Със съобщение от 13.12.2016 г. до ОД на МВР – П., ЧСИ е наложил запор и на основание чл.431, ал.6 от ГПК, е наредил да бъде спряно от движение следното МПС собственост на ищцата – лек автомобил „***“, с рег. № ***, върху което е насочил принудителното изпълнение. Няма данни по изпълнителното дело, кога съобщението на ЧСИ е достигнало до третото задължено лице.

Видно от поставения печат върху гърба на Акта за установяване на задължения, с постановление от 22.12.2021 г., ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.д. № *** г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № *** г., с който е установено вземане на ответника спрямо ищцата, а именно погасяване на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

Процесните вземания са установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № *** г. на Община П., Дирекция „***", и представляват незаплатен от ищцата данък върху превозните средства, и лихва върху същото, поради което приложение в случая намира нормата на чл.171 от ДОПК, предвиждаща специална давност за публичните вземания, каквото представлява процесното такова, установено с Акт за установяване на задължения.

Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

В случая установените от ответника публични задължения представляващи данък върху превозните средства и лихви върху тях, се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, като се съблюдава и специалната абсолютна давност предвидена в чл.171, ал.2 от ДОПК. Лихвите са също публични вземания, и съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, 3 също се погасяват с 5 годишен срок, както и главното вземане. Процесните вземания на ответника са установени през 2016 г. и са за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г.

Молбата за образуването на изпълнителното производство е подадена от ответника на 02.11.2016 г. и с оглед приетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В молбата за образуване на изпълнителното производство ответникът е поискал от ЧСИ чрез възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, да насочи изпълнителните действия върху получаваните от ищцата доходи и активи.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съгласно разясненията дадени в посоченото Тълкувателно решение, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

В горния смисъл и съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и чл.172, ал.3 от ДОПК, давността е прекъсвана, с подаването на молбата от Община П. на 02.11.2016 г., въз основа на която при ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № *** г., тъй като в същата взискателят е насочил изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, по която молба ЧСИ със запорно съобщение от 13.12.2016 г. до „***“ АД, ЧСИ е наложил запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, получено за труд.

Във връзка с молбата на взискателя ЧСИ със съобщение от 13.12.2016 г. до ОД на МВР – П., е наложил и запор върху притежавания от ищцата лек автомобил. Същите са прекъсвали давността независимо от обстоятелството, че по изпълнителното дело няма данни от 4 наложения запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение да са били събрани суми, както и дали в действителност запора върху лекия автомобил е бил наложен, предвид липсата на доказателства за достигане на съобщението до третото задължено лице – ОД на МВР – П.. В тази връзка и следва извода, че запорите са били неефективни.

Независимо от това релевантно в случая, е дали е налице прекъсване на давността и дали са поискани или предприети изпълнителни действия, а не тяхната ефективност. Последното не зависи от активността в поведението на взискателя, която именно е определяща за това, дали давността в изпълнителното производство се прекъсва. Поради това и съдът приема, че давността е прекъсната на 02.11.2016 г. с подаването на молба до ЧСИ и насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху получавани от ищцата доходи и активи, а след това с налагането на запорите върху получаваното от нея трудово възнаграждение, както и запора върху притежавания от нея лек автомобил на 13.12.2016 г. След тази дата по изпълнителното дело няма данни да са извършвани други действия, насочени към спиране или прекъсване на давността.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).