Решение № 191 от 27.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Л., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20264310200259 по описа за 2026 година

С наказателно постановление №26-0906-000001/19.01.2026 година издадено от Деян Петров Давидов, Началник Група в Сектор ПП при ОД МВР - Л., упълномощен с 8121з 1632/02.12.2021 г., са наложени на Й. Л. М. от гр. Л., ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки, като е посочено, че към 19.01.2026 г. на водача остават 39 контролни точки, за това, че 23.12.2025 г. в 16:08 часа, в гр. Л. на ул. Без име, като Водач на лек автомобил, Ф. П., * **** **, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и във връзка с постановление № 114/ 13.01,2026г. на РП-Л. за отказ да се образува Досъдебно производство, за това, че на 23.12.2025г. около 16:08ч. в гр. Л., ул. "Д-р Петър Ораховац" до блок № 214, с посока на движение към ул. О., управлява МПС "Ф. П." с peг. № * **** **, собственост на С. И. М.а, ЕГН **********, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред -прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което е извършил нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, налагам на Й. Л. М., ЕГН ********** от гр. Л., ул. "О." №**, ет.*, ап.**, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП глоба в размер на 255,65 евро, 6 /шест/ месеца лишаване от право да управлява МПС и 10 контролни точки, е извършил:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Й. Л. М., който го обжалва в срок и излага, че оспорва издаденото наказателно постановление, като счита, че същото е незаконосъобразно. Сочи, че визираното основание за издаването му е Постановление № 114/13.01.2026 година на Районна прокуратура Л. за отказ да се образува 1 досъдебно производство. Сочи, че в обстоятелствената част на това постановление е изложено, че на 23.12.2025 година около 16.08 часа служители от сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Л. спрели за проверка движещ се лек автомобил марка и модел „Ф. П." с peг. № * **** **, управляван от мен, по улица „Д-р Петър Ораховац" до блок № 214, с посока на движение към улица „О.", Автомобила е собственост на моята съпруга - С. И. М.а от гр. Л..

При проверката се установило, че автомобила е с изтекла валидност на застраховка „Гражданска отговорност", довело до служебно прекратяване на регистрацията считано от 09.12.2025 година, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Сочи, че е визирано негово обяснение за нарушението, че не е бил в известност и не е знаел за изтеклият срок на застраховка, както и за спиране от движение на автомобила на съпругата му. Излага, че се сочи съставен от полицейски служители АКТ № 4580753/23.12.2025 година, за констатираното нарушение, а след приключване на работата по случая, материалите по преписката били изпратени в РП Л. по компетентност. Излага, че в постановлението на прокуратурата е изложено, че в хода на проверката не са събрани данни, от които да е ясно, че е управлявал автомобила със знанието, че превозното средство не е регистрирано или по точно, поставените му табели са невалидни поради служебна дерегистрация. Сочи, че било изтъкнато, че престъплението по чл. 345, ал .2, вр. ал. 1 от НК се извършва при форма на вината - пряк умисъл и в конкретния случай такъв не е установен у водача при управление на автомобила на 23.12.2025 година. Излага, че било посочено, че липсата на умисъл от своя страна означава отсъствие на субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Излага, че при липса на субективен елемент, липсва и съставомерност като цяло на деянието, осъществено от водача на автомобила. Сочи, че липсата на субективния елемент се установява от обстоятелството, че в закона няма изискване и задължение за уведомяване на собственика на МПС-то, за това, че регистрацията на автомобила е прекратена. Излага, че така посоченото важи и относно административно -наказателната отговорност, вменена в компетенции на административно наказващия орган, какъвто се явява в случая Началника на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Л.. Излага, че поради това прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила преписката. Сочи, че очевидно атакуваното наказателно постановление на административно наказващият орган е в безспорно противоречие с постановлението на РП Л. и че макар последното да е посочено като основание за неговото издаване, направените от прокурора изводи за липса на умисъл и виновност от негова страна при управление на соченото МПС, не са съобразени от административнонаказващият орган.

Излага, че същият е игнорирал разбирането, че когато няма доказателства, прекратяването на регистрацията да е било известно по какъвто и да е начин на обявеният за нарушител водач, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Сочи, че узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства и че е необходимо във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Сочи, че това произтича от Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по Тълкувателно дело 2

№ 3/2022 година, с което е постановено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.

10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Излага, че поради това неизвестното за него обстоятелство към момента на извършената от полицейските органи на 23.12.2025 година проверка, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, заради изтекъл срок на валидност на застраховка „Гражданска отговорност", изключва всякакви основания за определяне на поведението му на водач като виновно. Сочи, че факта на служебната дерегистрация, по никакъв начин не е станал достояние както на собственика на превозното средство, така и на него самият като водач, при това инцидентно ползване на автомобила. При тези съображения оспорва изцяло издаденото против него Наказателно постановление № 260906-000001/19.01.2026 г. на Началник група в ОД МВР Л. Сектор „Пътна Полиция", като незаконосъобразно и моли съда да постанови Решение с което, то бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

АНО – Началникът Груп в Сектор ПП при ОД МВР – Л., редовно призован не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от становището на жалбоподателя, изложено в жалбата, както и от показанията на свидетелите И. А. С. и Г. Ц. Г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Преписка с вх. №114/2026 г. по описа на РП Л., ТО Троян е образувана по повод извършена полицейска проверка от служители на РУ на МВР Л., във връзка с констатирано нарушение на ЗДвП, извършено от Й. Л. М. от гр. Троян. По преписката са приложени справки от информационната система на МВР, сведение от М., както и докладна записка за извършеното от тях. След приключване на проверката, органите на МВР я изпратили по компетентност на РП Л.. На база събраните данни наблюдаващия прокурор установил следната фактическа обстановка: На 23.12.2025г. около 16:08 часа служители от сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Л. спрели за проверка движещ се лек автомобил марка и модел „Ф. П." с peг. № * **** **, управляван от Й. Л. М. с ЕГН: ********** от гр. Л..

Водачът го управлявал в гр. Л., по улица „Д-р Петър Ораховац" до блок № 214, с посока на движение към улица „О.", където бил спрян от полицейски служители. Колата била собственост на съпругата на М. - С. И. М.а с ЕГН: ********** от гр. Л.. В хода на проверката се установило, че за автомобила е изтекла застраховка „Гражданска отговорност" и поради тази причина колата е спряна от движение от 09.12.2025г. на основание чл.143, ал.

10 от ЗДвП. В свое обяснение за нарушението, М. е посочил, че не е знаел за изтеклата застраховка, както и за спиране от движение на автомобили на съпругата му. "Служителите на МВР съставили АКТ № 4580753/23.12.2025г., за констатираното нарушение. След приключване на работата по случая, материалите по преписката били изпратени в РП Л. по компетентност. При анализ на така събраните данни по проверката, наблюдаващия прокурор направил следните правни изводи: Приел, че в хода на проверката не са събрани данни, от 3 които да е ясно, че М. е управлявала автомобила със знанието, че превозното средство не е регистрирано или по - точно, поставените му табели са невалидни поради служебна дерегистрация. Посочил е, че престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал. 1 от НК се извършва при форма на вината - пряк умисъл, а че в конкретния случай такъв не е установен у лицето управлявало автомобила на 23.12.2025год. Приел е, че липсата на умисъл от своя страна означава отсъствие на субективния елемент от състава на престъплението, предвидено в чл.

345, ал. 2, вр. с ал.1 от НК. Приел е, че при липса на субективен елемент липсва и съставомерност като цяло на деянието, осъществено от водача на автомобила. Посочил е, че липсата на субективния елемент се установява от обстоятелството, че в закона няма изискване и задължение за уведомяване на собственика на МПС-то, за това, че регистрацията на автомобила е прекратена. Посочил е, че гореизложеното важи и относно административно - наказателната отговорност на М., но преценката за нейната реализация е извън компетентността на Прокуратурата, а следва да се извърши от административно наказващия орган, какъвто се явява в случая Началника на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Л.. С оглед на гореизложеното наблюдаващия прокурора е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, като е допълнил, че когато са налице условията, предвидени в НПК, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство (чл. 23, ал. 1 от НПК). Посочил е че процесуалните предпоставки за започване на разследване са посочени в чл. 207, ал. 1 от НПК и че образуването на досъдебно производство от прокурор е задължение, когато са налице кумулативно изискуемите предпоставки - законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Приел е, че в случая е налице законен повод, съгласно чл. 208, т. 1 от НПК, но не се установяват достатъчно данни за образуване на досъдебно производство по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК. Приел е, че съгласно законовата дефиниция, достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление от общ характер, а такова не може да бъде направено в конкретния случай. Предвид гореизложеното и на основание чл.24, ал.1, т.1, чл.199 и чл.213, ал.1 от НК наблюдаващия прокурор е отказал да образува ДП и е прекратил преписка с вх. №114/2026 г. по описа на РС Л., като е постановил препис от Постановление, след влизането му в сила да се изпрати на Сектор ПП при ОД на МВР Л..

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

В обжалваното наказателно постановление, е посочено, че издател на последното е Деян Петров Давидов, който е Началник Група в сектор ПП при ОД на МВР - Л., с оглед приобщените по делото писмени доказателства, в частност Заповед №8121з 1632/02.12.2021 г., на министъра на МВР, съдът намира, че Н. Н. е компетентно длъжностно 4 лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП надлежно упълномощен с цитираната по – горе заповед.