Решение № 15054 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15054 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110142308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. С. С. с ЕГН **********, както следва:

-иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 4 239,72 лева, от които 3 767,97 лева за доставена топлинна енергия и 70,37 лева за дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент надпартерен, находящ се на адрес ... надпартерен, за периода 01.05.2020г. – 30.04.202 2 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.04.2023г., до окончателното изплащане;

-иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата от 388,49 лева лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода от 15.09.2021г. до 23.03.2023г. и 12,89 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. до 23.03.2023г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнил задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18353/2023г. по описа на СРС, 162 състав. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковата претенция с твърдение, че не е в облигационни отношения с ищеца. Евентуално оспорва реалното количеството доставена топлинна енергия за имота, съответно правилното й измерване и отчитане, както и нейната цена. Изразява становище, че с приложените документи не се доказват твърденията на ищеца. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „„Бруната“ООД, не взема становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 1

16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е представен Протокол от проведено на 06.10.2011г. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението договор. Наличието на взето решение за сключване на договор с топлинен счетоводител, както и подписването на такъв недвусмислено посочва, че жилищната кооперация, в която се намира обекта, е топлофицирана. Същевременно, по делото е представен и Протокол от проведено на 06.10.2011г. ОС на ЕС, с което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява в бъдеще от „Бруната“ООД, като по делото се установява и не се спори, че именно третото лице помагач е осъществявало отчета на уредите за дялово разпределение в имотите на кооперацията за сочения период, съответно е изготвяло изравнителните сметки. От приетия като доказателства Договор от 09.06.2020г., подписан между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД се установява, че страните по него са валидно обвързани от облигационно правоотношение, касаещо редовното и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том LXXXIX, дело № 17918 от 2003г. на нотариус С.М., имотът е бил дарен на ответника С. С.

С., поради което същия е страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от ЗЕ). Спорни са обстоятелствата относно реалното количество доставена за имота топлоенергия, нейния отчет и правилно й остойностяване.

За изясняване на тези въпроси са били допуснати съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания. Отразено е обстоятелството, че за имота е начислена енергия по данни от пет отоплителни тела, както и за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения са: 3767,97лева – главница за доставена топлинна енергия, 70.37 лева – главница за осъществено дялово разпределение, за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 380,69 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. до 23.03.2023г., както и 12,66 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период, като началният момент на забавата е съобразен с определените в приложимите ОУ на ищеца срокове за плащане на месечните задължения.

Не е установено плащане на тези суми от ответника.

С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява частично доказана по основание и размер за сумата до 4231.69 лв., с оглед което следва да бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 4 239,72 лв.

По разноските

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 215.93 лв за заплащане на държавна такса в настоящото производство, както и сумата в общ размер на 600 лв., платими за изготвяне на съдебно- счетоводна експертиза и съдебно 2 техническа експертиза. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 160 лв.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 84.79лв. – разноски, сторени за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Следователно следва да му се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 058,70 лева.

Разноските на ответника възлизат на 720 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно и не се намалява по направеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тях на присъждане подлежи сумата от 1.37 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 162 състав, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. С. с ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18353/2023г., по описа на СРС, 162 състав, а именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 4231.69 лева/2163,63евро, от които 3 767,97 лева/1926,53евро за доставена топлинна енергия и 70,37 лева/35,98евро за дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент надпартерен, находящ се на адрес ... надпартерен, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.04.2023г., до окончателното изплащане; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 380,69 лева/194,64 евро – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. до 23.03.2023г. и за сумата 12,66 лева/6,47евро – лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 388.49 лева/198,63 евро и иска за горницата над присъдения до пълния размер на мораторната лихва над главницата за дялово разпределение за периода 12.89 лева/6,59 евро, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. С. С. с ЕГН:********** с адрес да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 1 058,70 лева/541,30евро– разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр.чл38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адвокат Д. С., с адрес: гр.София, ул. „Верила“ № 1, оф.3, сумата 1.37лева/0,70 евро – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство на С. С. С...

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните .

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4