Разпореждане № 487 от 15.02.2026, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно гражданско дело 242/2026
- Вид
- Разпореждане № 487
- Подписан
- 15.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 487 гр. Разград, 15.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100242 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 410 и сл. от ГПК.
Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу М. И. С. с ЕГН-********** за задължения по Договор за потребителски кредит № 100686852 от 27.11.2023 г., а именно: 206,84 EUR главница до погасяване на кредита ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 28.01.2026 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 12,58 EUR за периода от 28.04.2024 г. до 28.01.2026 г., както и разноските по делото. Във връзка с дадени от съда указания заявителят е посочил, че длъжникът е погасил 456,18 лева (233,24 евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. Извършеното плащане от 456,18 лева е отнесено към главницата.
За да се произнесе, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2023 г. между М. И. С. с ЕГН-********** и "Кеш кредит мобайл" ЕООД е сключен Договор № 3-1-20798-304978 за потребителски кредит тип кредитна линия във връзка с Искане № 100686852. Минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита е 300,00 лева, при кредитен лимит 4000,00 лева, при лихвен процент по кредита 36,00 %. Заявителят твърди, че е усвоена сумата от 1000 лева. Според заявлението кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 27.11.2024 г. на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 100,46 лв., общо за връщане 1205,52 лв. При тези условия според приложението ГПР е в размер на 42,97 %. Предвидено е обезпечение: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. На същата дата - 27.11.2023 г. е сключен Договор за възлагане на поръчителство между „Кредит Гаранция“ ЕООД с ЕИК: 201281666 и М. И. С., с който поръчителят поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на С. при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна 1 линия“ № 3-1-20798-304978 от 27.11.2023 г. между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. С договора за кредит страните са договорили погасителен план за възнаграждението за обезпечение – 12 месечни вноски до 27.11.2024 г., всяка по 121,54 лв., общо 1 458,48 л в . Срокът на договора изтекъл на 27.11.2024 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - "Кредит Гаранция" ЕООД.
Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.
На 10.06.2025 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Кеш кредит мобайл" ЕООД, по силата на който вземането на "Кеш кредит мобайл" ЕООД срещу М. И. С., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 100686852 от дата 27.11.2023 г., било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на "Кеш кредит мобайл" ЕООД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ККМ-Г/100686852 от дата 13.06.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на заявителя в качеството на пълномощник на цедента.
Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства, съдът намира, че:
Целта на заповедното производство е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни. Проверката на съда цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия по аргумент от чл.
410, ал. 3 от ГПК. При тази преценка съдът следва да вземе предвид, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, както и това че съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 2
МС на Република България и да съобрази санкцията, предвидена за нарушение на последната императивна норма, а именно разпоредбата на чл.
19, ал. 5 от ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая при определяне на процента на разходите следва да бъде прибавена и уговорената в договора за гаранция такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 1 458,48 лв. И без специални знания е видно, че посоченият в размер на ГПР не съответства на действително формирания и че действителният значително надвишава регламентирания като максимално допустим в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика при кредит от 1000 лева, следва за 12 месеца да се върнат общо 2 664 лв. Имайки предвид горното, изводът на съда е, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния, поради което е нарушено изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК. В случая е налице хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си значително по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клауза, пораждаща задължение за предоставяне на гаранция със съответна такса за това. Същата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането и и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум, т.е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на други такси.
Договор № 3-1-20798-304978 за потребителски кредит тип кредитна линия по Искане № 100686852 от 27.11.2023 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания, в случая мораторна лихва. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че не са извършени плащания по договора, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер предоставената по договора главница в размер на остатъка – посочената от заявителя сума е по-малко от изчислената от съда, поради което тази сума следва да се бъде уважена, а именно 206,84 EUR.
По разноските:
Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса в размер на 2% върху материалния интерес, дължима на основание чл.
12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и възнаграждение за юрисконсулт, което на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва да бъде присъдено в размер на претендирания от заявителя от 25,56 EUR. Общо направените разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, следва да бъдат присъдени такива в полза на заявителя до размера на 34,33 EUR, от които 10,24 EUR за държавна такса и 24,09 EUR за възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид гореизложеното, Районен съд – Разград
3
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. И. С. с ЕГН-**********, настоящ адрес: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ***, установен постоянен адрес: гр. Ботевград, общ. Ботевград, ***, за заплащане на следните суми: 206,84 EUR (двеста и шест евро и 84 евроцента), представляващи непогасена главница по Договор № 3-1-20798304978 за потребителски кредит тип кредитна линия във връзка с Искане № 100686852, сключен с "Кеш кредит мобайл" ЕООД с ЕИК 202376220, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от 10.06.2025 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението на 28.01.2026 г. до окончателното и изплащане, както и за направените разноски по делото: 10,24 EUR (десет евро и 24 евроцента) за държавна такса и 24,09 EUR (двадесет и четири евро и 09 евроцента) за възнаграждение за юрисконсулт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. И. С. с ЕГН-**********, настоящ адрес: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ***, установен постоянен адрес: гр.
Ботевград, общ. Ботевград, ***, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор № 3-1-20798-304978 за потребителски кредит тип кредитна линия във връзка с Искане № 100686852, сключен с "Кеш кредит мобайл" ЕООД с ЕИК 202376220, вземанията по който са прехвърлени на заявителя: мораторна лихва в размер на 12,58 EUR за периода от 28.04.2024 г. до 28.01.2026 г., както и съдебни разноски над определения от съда размер.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4