Решение № 638 от 21.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Добрич, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100247 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. С. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Добрич, ***, чрез адв. Д. М. от САК, с която срещу „Кредито" ЕООД, с ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Р. Н. Т., са предявени следните кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1. За провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане“, предвидена в договор №ОL00063752/18.07.2022г., сключен между страните, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

2. За провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, предвидена в договор № ОL00063752/18.07.2022г., сключен между страните, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.

19 3ПК вр. чл. 143, ал.1 от ЗПК.

3. За заплащане на сумата в размер на 5.00 лв. /частична претенция от общо 1354.46 лв./, представляваща подлежаща на връщане сума по договор за кредит № ОL00063752/18.07.2022г., сключен между страните, ведно сьс законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба /17.01.2024г./ до окончателното й изплащане 1 иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 18.12.2022г. между ищеца С. С. В., като заемополучател и ответника „Кредито“ ЕООД, като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №0L00063752.

Страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1600 лева, при срок за погасяване - 17 месеца и размер на погасителнта вноска – 198.02 лв.

ГПР е в размер на 37.24%, а договорната лихва е в размер на 32,08 % (или 411.94 лв.). В договора е уговорено, че ищецът дължи „такса бързо разглеждане“ в размер на 406.34 лв. и неустойка в размер на 948.12 лв., като общото задължение на заемополучателя възлиза на 3366.40 лв.

С. В. е погасил изцяло сумата по процесния договор.

Според ищеца, клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер на 406.34 лв. за експресно разглеждане, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл. 22 вр. чл. 143, ал.1 от 3ЗП, по следните съображения: съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита; клаузата е нищожна и поради накърняване на добрите нрави.

Отделно клаузата, предвиждаща неустойка за неспазване на задължения по договора, също е нищожна, като излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Наред с това е и неравноправна. Разходите за неустойка е следвало да бъдат включени в ГПР, което не е сторено.

Изразява се и становище за нищожност на целия договор на осн. чл.

22 от ЗПК, а не само на отделни негови клаузи. Надплатените от ищеца по договора суми, подлежали на връщане.

По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковете. Признава се сключването на процесния договор за кредит при следните параметри: 1600 лв. - главница; договорна лихва – 32.08 %; ГПР – 37.24 %; такса експресно разглеждане на кредита – 406.34 лв.; неустойка – 948.12 лева; 17 брой погасителни вноски; размер на погасителна вноска: 198.02 лв. Договорът е сключен на 18.07.2022г., а заетата сума е върната на 05.09.2022г. след 2 настъпване на падежа на първата вноска и преди падежа на 2-ра вноска.

Ищецът е внесъл сума в размер на 2175.90 лева, от която: 1600 лв. - главница и 66,43 лева -договорна лихва, 406.34 лв. – такса експресно разглеждане и само 88.13 лв. от уговорената неустойка, т.е. пропорционално на дните в които е ползвал заемни средства.

Ответникът разяснява, че на 21.02.2024г. е превел по сметка на ищеца сума от 3076,21 лв. - надвнесени суми по 5 броя кредити, вкл. и по процесния кредит, по който е възстановена сумата от 406.34 лв. - такса за експресно разглеждане, 15 лв. – такса просрочие и 88.13 лв. - неустойка.

В тази връзка се изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковете. Ответното дружество настоява, че не съществува правен интерес от предявяване на исковете, тъй като неустойката и сумите, платени за експресно разглеждане, са възстановени на ищеца преди образуване на делото.

Прави се искане производството да бъде прекратено.

Алтернативно се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се съдебни разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2025г, страните са редовно призовани, не изпращат процесуални представители.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По исковете с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да установи, че клаузите от договора, предвиждащи плащане на неустойка и такса за експресно разглеждане, противоречат на добрите нрави (уговорени са в противоречие на общо установените нравствено-етични правила на морала).

Страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит № ОL00063752/18.07.2022г. По силата на съглашението, ищецът е получил сумата от 1600,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 32,08 % и ГПР – 37.24%. С. В. се е задължил да върне общо сума в размер на 3366.40 лева за срок от седемнадесет месеца, при размер на всяка една от 17-те вноски – 198.02 лв., с краен срок на договора – 18.12.2023г. /падеж на последна вноска/.

Уговорено е по процесния договор, заплащане на „такса за експресно разглеждане“ в размер на 406.34 лева. В договора е посочено, че таксата се дължи „за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя, в срок до 20 минути от постъпването му при кредитора, 3 ако искането е постъпило в работен ден от 09, 00 часа до 18 часа. Ако искането е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.“

Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите. Услугата „експресно разглеждане“ поставя потребителя в привилегировано положение, като документите му се разглеждат експресно. Същата не спада към групата на допълнителните услуги, за които е разрешено събирането на такси и комисионни. Това е така, защото допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от кредитополучателя). Такива са издаването на различни удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителен план, известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или управлението на един кредит. Коментираната услуга има пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и от тази гледна точка не може да бъде опредЕ. като допълнителна услуга. Освен това експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект. Поради тази причина уговарянето на такса за експресно разглеждане е извършено в нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

В чл. 26, ал. 1 от договора е уговорено следното: „Страните се споразумяват, че в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 2000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните длъжници подписват Договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия договор. Договорът за встъпване в дълг трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на Кредитора или в офис на партньор на кредитора.“

4

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 във вр. с т.5 от договора, предвижда заплащане на неустойка в размер на 948.12 лева от кредитополучателя, в случай че не представи обезпечението по ал. 1.

Изключително високият размер на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП. Релевантни са и въпросите за нейните характер и цел. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д.

№1/2009 г., ОСТК е посочено много ясно, че неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. В конкретния случай, клаузата стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.

Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг. Оттук следва също, че не служи за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника. Не служи за обезщетение на вредите, тъй като на третия ден след подписване на договора не може да бъде преценено дали такива изобщо ще настъпят (длъжникът може да погаси вземането си), за да подлежат на обезщетяване. Освен всичко изложено, предвиденият тридневен срок за намиране на поръчители, които да отговарят на всички изброени условия, прави самото задължение неизпълнимо.

Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели. Ето защо, клаузата предвиждаща заплащане на неустойка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.

Следователно, исковете за прогласяване нищожността на клаузите от договор за потребителски кредит № ОL00063752/18.07.2022г., предвиждащи плащане на неустойка и такса за експресно разглеждане, следва да бъдат уважени.

По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже, че е предал на ответното дружество сумата от 509.47 лева /след направено изменение в размера на осъдителния иск по чл.214 от ГПК в хода на процеса/. Ответникът, от своя страна, следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е получил сумата на валидно правно основание.

По делото е допусната ССчЕ. Видно от заключението по нея /л.112115/, ищецът е погасил на 05.09.2022г. цялата сума по кредита предсрочно, като е превел по сметката на ответника, чрез системата на Изи Пей, сума в размер на 2175.90 лв., от която, ответното дружество са осчетоводени за погасяване: 1600,00 лева главница; 23,66 лева договорна лихва за периода от 5