Решение № 311 от 23.10.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 537/2025
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 23.10.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Конституция на Република България
- чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 40, ал.1 · Конституция на Република България
- чл. 41, ал. 1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 311 гр. ХАСКОВО, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500537 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. В. Г., чрез адв. Н.П., с която се обжалва Решение № 133/21.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2746/2022 г. по описа на Районен съд Хасково в частта, с която искът на жалбоподателя срещу „Д. и И.“ ЕООД е отхвърлен за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева, а исковете срещу И. Е. Б. и Д. С. Т., да бъдат осъдени да й заплатят солидарно с ответника „Д. и И.“ ЕООД сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ http://aferahs.com/, на 28.09.2022г. материал със заглавие: „ С. Д. - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „***“ и „***“ по неин адрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2022 г. до окончателното й изплащане са отхвърлени изцяло.
В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно и 1 необосновано в обжалваната част. Изложени са съображения, че по делото била установена солидарната отговорност на И. Б., в качеството му на *** на ответното дружество „Д. и И.“ ЕООД и като ** на сайта „Хасковска Афера“.
Твърди се, че същият носи отговорност за редакционната политика на дружеството и на посочения интернет сайт и поради това също носил отговорност за публикацията на процесната статия. Изложени са и съображения, че солидарната отговорност на другия ответник – Д. Т. също била установена по делото. Твърди се, че тя като ** на фейсбук страницата на сайта „Хасковска афера“ била съпричастна към увреждащата публикация.
Поради това жалбоподателя счита, че исковете срещу тези двама ответници също е следвало да бъдат уважени. Жалбоподателя твърди също, че искът срещу Д. и И.“ ЕООД следвало да бъде уважен изцяло за сумата от 6 000 лева, а не частично до сумата от 1 500 лева, като за това излага съображения във връзка с размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт в тези части и вместо това да постанови друг, с който да уважи предявените срещу тримата ответници искове изцяло
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. К. Н., в качеството й на особен представител на И. Е. Б., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са подробни съображения в подкрепа на мотивите, изложени в първоинстанционното решение и се иска същото да бъде потвърдено.
Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова молба от М. В. Г., с която са предявени пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 49 и чл. 45, във вр. с чл. 53 от ЗЗД против „Д. и И.“ ЕООД, представлявано от И. Е. Б. - ***; И. Е. Б. и Д. С. Т. за за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от публикуването в интернет сайта „Хасковска афера“ на материал със заглавие 2
„*** С. Д. - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и клеветническа информация с употребени обидни епитети „***“ и „**“, като материалът бил публикуван и във фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера“; ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането - 28.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че на 28.09.2022 г. на интернет страницата на „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/, в раздел „Скандално“, бил публикуван материал със заглавие „ С. Д. - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“. Същият този материал бил разпространен и чрез публикуването на линк към публикацията на интернет страницата на „Хасковска афера“ във фейсбук страницата на сайта „Хасковска афера“. В текста се съобщавало на четящите, че ищцата подала сигнал срещу електронната медия „Хасковска афера“ в РИК.
Публикацията съдържала невярна и клеветническа информация, като по адрес на ищцата били употребени обидни епитети „***“ и „***“. Посочвало се още като безспорен факт, че ** й *** за разпространение и „подбуда“ към **.
Вменявало се, че ищцата била човек, на когото не може да се вярва и гласува доверие, а така се засягали и професионалните й качества като ***.
Организирана била и подписка „Да изхвърлим *** на ГЕРБ от Би Ти Ви“, защото екипът на медията се чувствали „отговорни да съблюдават и участват в процесите по изкореняване на *** от хоризонтите ни...“. Посочено като всеизвестно било също, че като собственик на сайт, ищцата била финансирана и издържана от представител на партия ГЕРБ, поради което била задължена към тях. Най-накрая, също в лично послание, тя била насърчена да намери рецепта за хапчета за сън. Материалът бил подписан с псевдонима „***“.
Всичко изложено накърнило репутацията на ищцата, която имала като публична личност, тъй като професионалният й път бил изцяло свързан с ** и предполагал доверие, отговорност и безпристрастност. С материала се целяло да се въздейства върху обществената оценка за личността на ищцата. Твърди се, че публичното разгласяване на неверни факти се отразило отрицателно върху доброто й име и честта и наложило отрицателна обществена оценка.
Всичко това накърнило и репутацията, която имала като обществена личност и я поставило в неприятна ситуация. Ищцата изпитвала чувство на срам и унижение, както и непрекъснато безпокойство, че каквото и да направи не 3 може да защити ефективно авторитета си. Пораждало се и неудобство и имало отрицателен ефект върху психиката й. За да бъдела в кондиция и да изпълнява служебните си задължения ежедневно се изисквали невероятни усилия, за да преодолее създадения стрес. Освен това, използваните в статията обидни изрази били засегнали личното й достойнство и оценка. При тези обстоятелства М. Г. счита, че бил налице фактическия състав на непозволено увреждане, което било основание за реализиране гражданската отговорност на виновния чрез обезщетяване на причинените й неимуществени вреди.
Ищцата твърди, че електронната медия „Хасковска афера“, била собственост на дружеството „Д. и И.“ ЕООД, с едноличен собственик и ** ответникът И. Е. Б.. Твърди се също така, че ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т. били *** на фейсбук страницата сайта „Хасковска афера“. Тъй като липсвала информация за автора на публикацията, ищцата твърди, че собственикът на сайта „Хасковска афера“ - ответното дружество „Д. и И.“ ЕООД следвало да носи отговорността по смисъла на чл.49 ЗЗД към увредения. Ответникът И. Е.
Б. бил едноличен собственик и *** на дружеството, освен това бил и *** и ** на фейсбук страницата на „Хасковска афера“. Като такъв се явявал не само възложител на работата, но и отговарял за своето собствено противоправно поведение, като допуснал публикуването на материала не само в интернет сайта на „Хасковска афера“, но последствие мултиплицирал неговото съдържание и довел до знание на потребителите на социалната мрежа чрез публикацията и във фейсбук страницата на медията. Това допринесло за негативната оценка от четящите и се формирало мнение за личността на ищцата пред неограничен кръг от хора. Същите доводи важали и за ответницата Д. С. Т., която била *** на фейсбук страницата на сайта „Хасковска афера“.
Тримата ответници оспорват исковете, като развиват подробни съображения за неоснователност и недоказаност на всяка едно от претенциите. Ответниците И. Б. и Д. Т. отричат да имат каквото и да е общо с написването и публикуването на процесния материал на интернет страницата на „Хасковска афера“. Твърдят, че споделянето във фейсбук на връзка към публикуван на публично достъпен интернет сайт материал не е противоправно.
В срока за отговор на исковата молба, от ответницата Д. С. Т. бил 4 предявен по реда на чл. 211 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против М. В. Г.. В насрещната искова молба се твърди, че с първоначалната искова молба ищцата по нея и ответник по насрещния иск се опитвала да ограничи свободата на словото /в случая споделяне във фейсбук/, срещано и като свобода на изразяване, което било сред най-важните граждански свободи. Д. Т. уточнява, че завеждането на дело срещу нея я поставило в неприятна ситуация. От момента на получаване на призовката за делото постоянно страдала от притеснение и безсъние, изпитвала тревожни мисли. Непрекъснато трябвало да обяснява на близки, роднини и приятели за какво точно било делото и защо било заведено точно срещу нея. Изпитвала чувство на срам и унижение, както и непрекъснато безпокойство какво можела да направи, за да се защити ефективно. Всичко това пораждало неудобство и имало отрицателен ефект върху здравето и психиката й. Освен това блокирането на сметките й било направено с цел да я сломи и ако евентуално делото се забавело, да не може да разполага с финансите си, което можело да я доведе до фактически фалит. При тези условия бил налице фактическият състав на непозволено увреждане, което било основание за реализиране гражданската отговорност на виновния чрез обезщетяване на причинените й неимуществени вреди. Предвид изложеното, ищцата по насрещния иск молила първоинстанционния съд да постанови решение, с което ответницата по насрещния иск и ищца по първоначалния М. В. Г. бъде осъдена да й заплати сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 24.11.2022 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
М. Г. оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан. Развила е подробни съображения в тази насока, като твърди, че търсенето на права по исков ред не можело да се разглежда като деяние, противоречащо на закона, поради което липсвал един от основните елементи на деликта.
С Решение № 133/21.02.2025 г. Районен съд Хасково е осъдил „Д. и И.“ ЕООД, ЕИК 206900282 да заплати на М. В. Г., ЕГН: **********сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ http://aferahs.com/, на 28.09.2022г. материал със заглавие: „** С. Д. – М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „**“ и 5
„***“ по неин адрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2022г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен; е отхвърлил изцяло исковете с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.53 ЗЗД против И. Е. Б., ЕГН ********** и Д. С. Т., ЕГН ********** да бъдат осъдени да заплатят на М. В. Г., ЕГН: ********** солидарно с ответника „Д. и И.“ ЕООД сумата от 6 000 лева; е отхвърлил изцяло предявения от Д. С. Т., ЕГН ********** против М. В. Г., ЕГН: ********** насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД; и е осъдил Д. и И.“ ЕООД да заплати съразмерно с уважената част на иска, понесените от ищцата М. Г. разноски в съдебното производство.
Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема така постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно в обжалваните му части. Това е така по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на 28.09.2022 г. на електронния сайт „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/ е публикуван материал със заглавие: „** С. Д. - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, в който се съдържа невярна и клеветническа информация за ищцата – М. В. Г. и са употребени обидни епитети „**“ и „**“ по неин адрес. Страните не спорят относно обстоятелствата, че ответното дружество „Д. и И.“ ЕООД е собственик на интернет страницата „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/; че И. Е. Б. е едноличен собственик и управител на „Д. и И.“ ЕООД; както и че И.