Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 25.05.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 67/2023
Вид
Решение № 145
Подписан
25.05.2023
В сила
25.05.2023
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Константин Георгиев Моллов

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал.2 · Търговски закон
  • чл. 51 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Шумен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20233600500067 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №315/9.12.2022г. по гр.д.№508/2022г. по описа на НПРС, съдът на основание чл. 194, ал.3, вр. ал. 2 ГПК е признал за неистински Договор за поръчка № 3100326/26.08.2020 г. и Регистър за огледи №1 към Поръчка за покупка на недвижим имот от 26.08.2020 г., изготвени между С. Н. с ЕГН ********** и Е. Агенция „Черно море 121“, ЕООД с ЕИК 204213211, представлявано от И.Д.Д., признал е на основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 49, ал.2 и чл. 51 от ТЗ, за установено, по отношение на С.

Н. с ЕГН ********** от с. Л., че вземането на „Черно море 121“, ЕООД с ЕИК 204213211, представлявано от И.Д.Д., за сумата от 4 693,99 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и три лева деветдесет и девет ст.), представляваща левовата равностойност на 2400 евро по фиксинга на БНБ, непогасени задължения по договор за поръчка № 3100326 от 16.08.2020 г. за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда от 27.09.2021 г. до изплащане на сумата, присъдена по ч.гр.д. № 1308/2021 г. на НпРС, не съществува и не се дължи, осъдил е на основание чл.78, ал. 3 ГПК, „Черно море 121“, ЕООД с ЕИК 204213211, представлявано от И.Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА С.

Н. с ЕГН ********** от с. Л., направените по делото разноски в размер на 1059 лв. , като е отхвърлил искането за разноски за разликата до 1074,07 лв., отхвърлил е искането на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Черно море 121“, ЕООД с ЕИК 204213211, представлявано от И.Д.Д., за осъждане на С. Н. с ЕГН **********, да му заплати направените по делото разноски в размер на 793,98 лв., както и за присъждане на направените по заповедното производство разноски в размер на 293,98лв., присъдени по ч.гр.д. № 1308/2021 г. на НпРС.

1

Решението е обжалвано от ищеца Е. А. „Черно море 121“, ЕООД, действащо, чрез пълномощника си адв.Б. С. С. от АК-Шумен в частта му с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 4 693,99 лв., представляваща левовата равностойност на 2400 евро по фиксинга на БНБ, непогасени задължения по договор за поръчка №3100326 от 16.08.2020 г. за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда от 27.09.2021 г. до изплащане на сумата, присъдена по ч.гр.д. № 1308/2021 г. на НпРС, като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявеният иск .

Въззиваемият С. Н. ,действащ ,чрез пълномощника си адв.И. З. от САК е депозирал отговор с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличието на правен интерес неоснователна. и е допустима. Разгледана по същество, същата е

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Предявен е иск по чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 51 от ТЗ за заплащане на сумата от 4693,99 лв., представляваща левовата равностойност на 2400 евро по фиксинга на БНБ дължими на основание договор за поръчка №3100326 от 16.08.2020 г. за покупка на недвижим имот.

Ищецът твърди, че съгласно договор за поръчка №3100326/26.08.2020 г. за покупка на недвижим имот, ответникът е възложил на ищеца, посредничеството при неизключителни права за покупката на недвижим имот – къща, в гр. Варна, район Бриз, при цена на имота до 85 000 евро. Ищецът сочи, че съгл. чл. 5 от договора, възнаграждението за посредничеството е в размер на 3 % от продажната цена, но не по – малко от 1000 евро, дължимо от клиента при подписване на предварителен договор за покупка на имот и плащане на задатък, а ако не се подписва предварителен договор в деня на изповядване на 2 сделката. Ищецът сочи, че на 26.08.2020 г. ответникът е извършен оглед на имот, на стойност 94 700 евро, като огледът е вписан в регистър за огледи № 1 към поръчката. С договор за гаранция при покупка на имот, от 28.08.2020 г. ответникът е заявил желание за закупуване на имот, представляващ ПИ с ид.№ *** с площ от 357 кв.м., находящ се в гр. В..., както и построените в същия ПИ жилищна сграда със ЗП от 64,60 кв.м. и РЗП от 193,80 кв.м. и стоп.постройка с площ от 36,65 кв.м., на покупна цена от 80 000 евро, като ответникът е предал 2000 евро като гаранция за закупуване на имота. Поради непостигане на желаната от ответника цена, респ. сключване на предварителен договор за покупка на имота в срок до 11.09.2020 г. на ответника е върнат дадения гаранционен депозит от 2 000 евро. На 04.06.2021 г. с НА № .... г. на Нотариус с рег. № 363 на Нот.камара, съпругата на ответника – Н.С. Н. е закупила недвижимия имот, описан в договора за поръчка и гаранция, сключени между самия ответник и ищеца. Сделката е извършена в срока на действие на договора за поръчка. Съгласно посоченото в т. 5.1 от договора за поръчка, ответникът дължал на ищеца възнаграждение в размер на 2400 евро по фиксинга на БНБ. Ищецът сочи, че е отправил покана до ответника, но той отказвал да плати дължимото възнаграждение.

Ответникът е депозирал писмен отговор в указания срок, чрез пълномощника си адв.

И. З. от САК с който оспорва иска като неоснователен .

По делото са приложени от ищеца копия от поръчка № 3100326/16.08.2020 г. за покупка на недвижим имот, между С. Н., като клиент и Е. Агенция „Черно море 121“ ЕООД, представлявано от М.. П., с предмет възлагане от клиента на изпълнителя да посредничи при неизключителни права за покупката на недвижим имот със следните характеристики: район Бриз, тип на имота – къща, цена – до 85 000 евро. Съгласно т. 5.1 в деня на подписване на предварителен договор за покупка на имот представен от ищеца и плащане на задатък (капаро), а ако не се подписва предварителен договор – в деня на изповядване на сделката, клиентът следва да заплати на Е. възнаграждение от 3% от продажната цена, но не по – малко от 1000 евро. По делото е приложен и регистър за огледи № 1 към поръчка от 26.08.2020 г., между ответника С. Н. и представител на Е. М.П.. По делото е приложен договор за гаранция при покупка на недвижим имот № 10.0 от 28.08.2020 г., между ответника С. Н. и Е. Агенция „Черно море 121“ ЕООД, във връзка със сключената между тях поръчка от 26.08.2020 г. В договора за гаранция е посочено, че преди подписването му е извършен оглед на представения от Е. имот, описан в т. 1 и страните се договарят за следното: възложителят се съгласява да предаде на Е. Агенция „Черно море 121“ ЕООД сумата от 2 000 евро, като гаранция за закупуването на следния имот: жилищна сграда, състояща се от полуподземен, първи и тавански етаж със ЗП 64,60 кв.м., и РЗП от 193, 80 кв.м., и стопанска постройка с площ от 36,65 кв.м., намиращи се в ПИ *** по плана на ж.к. „Бриз“ гр. Варна, срещу задължението на Е. да договори условията за покупката на имота, посочени в т.2.

Представената по делото поръчка №3100326/16.08.2020 г., представляваща договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот и Регистър за огледи № 1 към поръчка от 26.08.2020 г., са оспорени от ответника по делото по реда на чл. 193 ГПК и е 3 открито производство по оспорване на тяхната истинност, относно положените в тях от името на ответника подписи. За установяване на тяхната истинност и на основание чл. 194 ГПК е назначена съдебно графологическа експертиза. Съгласно приетата по делото от НПРС, неоспорена от страните експертиза, почеркът, с който са положени подписите върху Поръчка № 3100326 от 16.08.2020 г. от името на С. Н., както и на всеки от листите за клиент, в декларация – съгласие, на л.3 от посочената поръчка, в самата декларация и за клиент и в Регистъра за огледи № 1 към поръчка от 26.08.2020 г., и този, с който са положени подписите представени като сравнителен материал от името на С. Н., не принадлежат на едно и също лице и не принадлежат на С. Н..

От свидетелските показания на св.П. разпитана пред НПРС се установява, че тя лично е водила ответника и съпругата му, както и техен близък на оглед на имоти, предлагани от агенцията на ищеца, вкл. и на описания в договора за гаранция. Ответникът не говорел български език и неговия роднина превеждал. В агенцията се била обадила жената на ответника. Ответникът и жена му били харесали имота във Виница, но не били съгласни с първоначалната цена. След това се стигнало до споразумение, но поради отказ на единия от наследниците, отношенията били прекратени за известно време. В същото време ответникът се бил свързал с продавачите лично, като св. П. сочи, че един от наследниците живеел във входа, където се намира офиса на ищеца и това го разбрала от него.

Свидетелката сочи, че след това не са имали контакти с ответника, въпреки че тя му била писала, че е разбрала, че се водят преговори със собствениците на имота. Документите се попълвали в офиса, като секретарката е попълвала личните данни. Разпитаните свидетели на ответника, установяват по делото, че самия ответник е ходил в района на имота, на бул.

„Осми приморски полк“ и чрез тях, конкретно чрез св. Р.Д. се свързал със собствениците и започнал преговори. В сходен смисъл са и показанията на св. К.К., също живущ в близост до имота, срещу него, който сочи, че трима – четирима човека, обикаляли, защото били чули, че имота се продава. След около година къщата била продадена, а нея в момента живее семейството на ответникът.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи :

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството и ответника, че ищецът е изправната страна по договора и е изпълнил задълженията си по него и че е възникнало правото му да получи претендираното по делото възнаграждение по процесният договор за посредничество/поръчка. Ответната страна следва да установи възраженията направени в отговора .

Установи се по делото ,че представените от ищеца с исковата му молба договор за поръчка за покупка на недвижим имот и регистър за огледи №1 от който той черпи права не са подписани от ответника и поради това следва да се изключат от доказателствата по 4 делото. Самият договор за посредничество е неформален договор и сключването му в писмена форма е необходимо само за улесняване доказването на постигнатите между страните уговорки. Но от показанията на разпитаната по делото свидетелка на ищцовата страна ,която е назначена в ищцовото дружество по граждански договор не се установяват съществените елементи на договор за поръчка, който да е сключен между страните по делото и по силата на който за ответника да се е породило задължението да заплати на ищеца исковата сума. Също така от договора за гаранция не се установява в тежест на ответника да е възникнало ограничение за закупуването на имота, лично или чрез другиго, както и такова обвързано със срок, поради което от него също не се установява, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума като дължимо на ищеца възнаграждение в размер на 3% върху продажната цена, и в случаите на покупка на имота от свързани лица с клиента.