Решение № 212 от 24.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Плевен, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430200385 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 522 от 16.01.2024г. на *** на Регионална дирекция по горите-Ловеч е наложил на основание чл. .53, ал.1 и 2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление *** с *** Д. И. К. с ЕГН: ********** административно наказание имуществена санкция в размер на 2 200 лв. на основание чл.266, ал.2, предл. първо от Закона за горите, във вр.чл.266, ал.1, предл.първо от същия закон, във вр.чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят, уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Л. Г. от АК-Плевен с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган *** на РДГ – гр.Ловеч, редовно призован се представлява от юрк.Ц.П.Й. с пълномощно по делото.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

1

Наказателното постановление е издадено за това, че на неустановена дата в периода 14.08.23г. – 04.09.23г., в землището на с. ***, ***, в имот горска територия частна собственост /ЮЛ/ с поземлен идентификатор ***, защитена зона „***”, като търговец регистриран в публичния регистър по чл.

241, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ с Удостоверение № 10176/28.09.2022 г. за добив на дървесина, на който собственика на имот с поземлен идентификатор ***, землище на с. ***, *** е възложил добива на дървесина, е извършил добив /сеч/ на дървесина в имота, в нарушение на изискванията на чл. 47, ал.

1, т. 1, предложение първо от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета, вследствие на което са отсечени общо 47 бр. /четиридесет и седем броя/ дървета от цер и мъждрян, с обща кубатура 9,27 пл. м3 /девет цяло двадесет и седем плътни кубически метра/ дървесина, без да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете им. За имота е издадено Позволително за сеч № 0734179/14.08.2023г., с което се разрешава на фирма „***” ЕООД да извършва добива на дървесина.

За установеното нарушение бил съставен констативен протокол Серия Б00А 2020г. № 000696/ 05.09.2023г. въз основа на който на 05.10.2023г. бил съставен АУАН № 522/18.10.2023г. На 16.01.2024г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 522.

Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И. М. Р. и свидетеля А. В. В., от които се установява времето и мястото на извършеното. Съдът кредитира и показанията на допуснатите по искане от страна на повереника на жалбоподателя свидетели, а именно Б. Н. П. и И. К. И., доколкото същите непротиворечат на приетата и установена от съда фактическа обстановка.

Не се събраха достатъчно безспорни доказателства, че в периода от 14.08.2023г. до 04.09.2023г. в землището на с.***, в имот горска територия частна собственост /ЮЛ/ с поземлен идентификатор ***, защитена зона „***”, като търговец регистриран в публичния регистър по чл. 241, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ с Удостоверение № 10176/28.09.2022 г. за добив на дървесина, на който собственика на имот с поземлен идентификатор ***, землище на с. ***, *** е възложил добива на дървесина, е било извършена сеч на дървесина в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.1, т.1 от Наредба №8/ 05.08.2011г. за сечите в горите, като изискването на тази разпоредба е да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Към настоящият момент не могат и да бъдат събрани безспорни доказателства по отношение установяване на горното обстоятелство, тъй като е изминал твърде голям период от време.

На следващо място следва да се отбележи, че не се събраха безспорни и категорични доказателства, от които да е видно кой е извършител на вмененото нарушение. Самият актосъставител И. Р. при разпита му в хода на съдебното следствие заявява, че е получил сигнал за сеч в землището на ***, като заявява, че дата не си спомня, но помни, че е било почивен ден. Същият 2 заявява: „ Почивен ден. Почивни дни бяха. Аз проверих по телефона в системата на ИАГ, че има издадено позволително за сеч, там за тази район, за който ми говорят, че излизат камионите и, че режат и казах, че ще извърша проверка в първият работен ден и в първият работен ден след това…“ В хода на съдебното следствие безспорно стана ясно, че никой служител на Дирекция по горите не е проверил на място в деня, когато е получен сигнала дали и кога е извършвана сеч, от кого, в кои землища и парцели и т.н., все въпроси от съществено значение за доказване извършването на нарушението.

Безспорно е налице в случая лековато отношение от страна на актосъставителя по отношение на стриктното изпълнение на служебните задължения, вследствие на което е останало недоказано нарушението извършената в нарушение сеч.

Според съда е недопустимо да се вменява извършване на нарушение по Закона за горите на жалбоподателя „***“ ЕООД единствено и само на база предположения, тъй като в землището, за което същият има издадено Позволително за сеч е установена изсечена дървесина без същата да е маркирана с контролна горска марка, като не е установено по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че именно той е извършил нарушението, за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност.

С оглед на посочените обстоятелства съдът счита, че не са налице никакви доказателства, въз основа на които да се направи извод относно факта на нарушението и извършителя, поради което следва да се отмени изцяло НП като недоказано и незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

Отменя наказателно постановление № 522 от 16.01.2024г. на *** на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което е наложено на основание чл.

53, ал.1 и 2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление *** с *** Д. И. К. с ЕГН:

********** административно наказание имуществена санкция в размер на 2 200 лв. на основание чл.266, ал.2, предл. първо от Закона за горите, във вр.чл.266, ал.1, предл.първо от същия закон, във вр.чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3