Решение № 773 от 06.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603946 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.02.2022 г. по НОХД № 18188/2019 год., СРС, НО, 21 състав е признал подсъдимия Д. Д. Г. за виновен, в това, че на 14.06.2018 год. в ресторант „Ялта“, находящ се в гр.София, бул. ****, подлез на СУ „Климент Охридски“, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“Б“ от НК – „Управител на ресторант“ съгласно трудов договор №32153/31.08.2015 год. и допълнително споразумение №1559/01.12.2017 год. в „С.Б.“ ЕООД ЕИК ****, е присвоил чужди пари в размер на 8943.21 лeва (осем хиляди деветстотин четиридесет и три лева и двадесет и една стотинки), собственост на „С.Б.“ ЕООД ЕИК ****, с управител И. Й.Л., които са му били поверени да ги пази, като присвоените пари – 8943.21 лева са внесени по сметка на „С.Б.“ ЕООД ЕИК **** до приключване на съдебното следствие, поради което и на основание чл. 205, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 от НК вр. чл. 55, ал.

1, т. 2, б. "Б." от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 100 часа за срок от една година.

С присъдата подсъдимият Д. Д. Г. е осъден да заплати направените по 1 делото разноски.

Срещу присъдата в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила бланкетна въззивна жалба от защитата на подсъдимия с искане за отмяната й като неправилна и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно е направено искане да се измени първоинстанционната присъда, като се приложи закон за по - леко наказуемо престъпление по чл.204, б.“А“ вр. чл.201, ал.1 от НК и да се приложи разпоредбата по чл.78а от НК, като Д. Г. се освободи от наказателна отговорност.

В изпълнение на разпореждане на съдията – докладчик по делото е постъпило допълнително изложение към въззивната жалба от адв.И. И., защитник на подсъдимия Д. Д. Г. с изложени подробни съображения относно неправилността и необосноваността на присъдата. С жалбата се излагат съждения, че първоинстанционния съд е приложил неправилно материалния закон, както и са неправилни направените от него изводи досежно правната квалификация на деянието. Излагат се доводи, че се касае за маловажен случай и деянието на подсъдимия Д. Д. Г. покрива критериите на чл.93, т.9 от НК. Според защитата подсъдимият е целял да привлече вниманието на своите ръководители, за да се отстранят несъвършенствата при оформянето и предаването на т.нар. „ценни пратки“, което навежда за извод за липса на умисъл за извършване на престъплението. Изложени са доводи, че при преценката за маловажността на случая следва да се вземе предвид не само имуществената вреда, а и събраните по делото доказателства с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а именно че същия представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на този вид престъпления с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. Направено е искане за изменение на присъдата и приложението на закон за по - леко наказуемо престъпление по чл.204, б.“А“ вр. чл.201, ал.1 от НК, а подсъдимия Д. Д. Г. да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

В проведено закрито заседание на 11.10.2022 год. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно следствие във въззивното производство.

Защитникът на подсъдимия в открито съдебно заседание поддържа изцяло жалбата си срещу присъдата и постъпилото допълнение, ведно с релевираните защитни съображения и доводи. Пред съда защитата приповтаря значителна част от своите аргументи, посочени в постъпилите по делото жалба и допълнение. Счита, че се касае за деяние, което е маловажно по смисъла на НК и е налице случай, който според обстоятелствата се различава от обикновените, а именно че имуществените вреди от деянието са възстановени в срок от 24 часа, наказателното производство е започнало месец след инкриминираната дата, както и че впоследствие трудовият договор между подсъдимия и „С.Б.“ ЕООД е бил прекратен по взаимно съгласие и без да е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Излагат се доводи , че подсъдимия Г. е дал обяснения пред 2 първоинстанционния съд и същите следва да се ценят като истинни, тъй като последният не отричал вземането на сумата, но сочи за мотивите, които са го подтикнали да извърши това деяние. Защитата изтъква аргументи, че не следва да се взема предвид единствено имуществената вреда от деянието, както и се акцентира върху чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че е заемал длъжност в Агенция митници към датата на приключването на първоинстанционното производство. Поддържа се искането за приложението на по - лекия наказуем състав и разпоредбата на чл.78а от НК.

Пред въззивния съд в открито съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура намира, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани всички относими към предмета на делото доказателства. Оспорва аргументите на защитата досежно мотива на подсъдимия за присвоената сума, като се сочи че същата е била възстановена не доброволно от Д. Г., а от неговата майка след телефонно обаждане до нея от страна на мениджъра на търговското дружество. Представителят на държавното обвинение намира, че Софийския районен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт и наложеното наказание отговаря на тежестта и обществената опасност на деянието. Приема, че с наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на закона и е направил искане първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила.

Подсъдимият Д. Д. Г. в правото си на лична защита и последна дума заявява, че не поддържа изложеното от своя защитник за приложението на чл.78а от НК. Намира, че е невиновен и е поискал въззивният състав да преразгледа решението на СРС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приетите по делото видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза и съдебно – икономическа експертиза са обсъдени в съответствие със своите значения и са съпоставени с останалите доказателства по делото.

При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият Д. Д. Г. е роден на **** год. в гр. София, с ЕГН ****, българин, български гражданин, с висше образование, неженен и неосъждан.

На 31.08.2015 год. подсъдимият Д. Г. сключил трудов договор № 32153/31.08.2015 год. със „С.Б.“ ЕООД, по силата на който бил назначен на длъжността „Готвач, заведение за бързо хранене“, която длъжност отговаряла на определената от работодателя във Вътрешното длъжностно разписание 3

„Мениджър“ с място на работа „С.Б.“ ЕООД на територията на страната и с работно място – ресторант „Ялта“ с адрес гр.София , ул. ****. Съгласно чл.11.2 от трудовия договор, подсъдимият Д. Г. е имал задължението да пази грижливо имуществото, с което е в досег при изпълнение на възложената му работа.

На 01.12.2017 год., подсъдимият Г. сключил със същото търговско дружество допълнително споразумение (към трудовия договор)

№1559/01.12.2017 год., с който му било възложено да изпълнява длъжността „Управител, ресторант на самообслужване“, отговаряща на определената от работодателя във Вътрешното длъжностно разписание „Управител на ресторант“ в посоченото по-горе работно място. На 01.12.2017 год. на подсъдимия Г. му била връчена срещу подпис и длъжностна характеристика, в която били посочени трудовите функции, правата и задълженията на възложената му длъжност. Съгласно чл.7 от допълнителното споразумение, подсъдимият Г. е отговарял за финансовите резултати, за изпълнението на бюджета, за направените разходи, както и за резултатите от вътрешните отчети на ресторанта, който управлява. Според разписаните задължения в Раздел II, т.1 до т.5 включително, подсъдимият: „Отговаря за опазване на имуществото“; „Отговаря за финансовите резултати от дейността на ресторанта“; „Отговаря за необосновани липси в ресторанта“; „Отговаря за точното попълване на всички финансови и оперативни отчети в ресторанта“ и „Отговаря за реда и финансовата дисциплина в ресторанта“. Съгласно връчената му длъжностна характеристика, Г. бил пряко подчинен на Директор Бизнес развитие на „С.Б.“ ЕООД.

В ресторант „Ялта“ с адрес гр.София, ул. ****, освен подсъдимия, към инкриминирания период работели и свидетелите И.П. (който обичайно работел нощни смени) и М.Г., които заемали длъжност „ръководител на смяна“ и се редували. Управител на „С.Б.“ ЕООД към този момент бил свидетеля И. Л., свидетелят П.Х. заемал длъжност „супервайзър счетоводство“, а свидетеля И.С. работил в отдел „Счетоводство“ в дружеството.

В търговските обекти на дружеството „С.Б.“ ЕООД, включително и в ресторант „Ялта“ с адрес гр.София , ул. ****, съществувал установен ред за отчитане на паричните обороти съобразно Касовата политика на дружеството и предаването им по точно определен начин на служители от „СОТ – Сигнално охранителна техника“ ЕООД, ЕИК ****, които събирали инкасато от обектите. А именно: инкасото (оборотът) в ресторант „Ялта“ с адрес гр.София , ул. **** се отчитал след приключване на работното време, като ръководителят на нощната смяна имал задължението на пусне дневни отчети от всички работили през деня фискални устройства (касови апарати), както и консолидиран отчет, който обобщавал данните от всички фискални устройства, като се изваждали от очаквания резултат за наличност в брой, безкасовите плащания. Наличността в брой се проверявала, като ръководителят на нощната смяна следвало физически да преброи наличността касите, да състави отчетна форма по образец, в която да опише банкнотите по купюри, а след това цялата сума да я запечати в специални 4 предварително предоставени от дружеството осъществяващо инкасаторската дейност пликове и да я оформи като ценна пратка. Всеки плик имал свой уникален баркод и поле за попълване, в което лицето изготвящо ценната пратка, посочвало стойността на наличните пари в същата. Пликовете били предназначени за еднократна употреба, като при отварянето им се скъсвала т.нар. „пломба“ и било невъзможно повторно използване на същите. Според касовата политика на „С.Б.“ ЕООД, сумите които се съдържали в отчетите на всяко от фискалните устройства, в т.ч. и на консолидирания финансов отчет, се отразявали автоматично в счетоводната система на дружеството, тъй като фискалните устройства били свързани с нея.

При предаването на смените в ресторанта, ръководителите си предавали и ключа от сейфа, депозитът (около 1800 лева, който се разпределял между фискалните устройства) и ценните пратки. Последните не се отваряли, а единствено се вписвал броят им в приемо - предавателен протокол, след което се поставяли в сейфа. Съставял се и опис на наличността на сейфа. Ценните пратки в ресторант „Ялта“ с адрес гр.София, ул. **** се събирали от дружеството, осъществяващо инкасовата дейност пет пъти седмично - в дните понеделник, сряда, петък, събота и неделя, като се съставял „протокол за предаване на оборот“, който се прилагал в папка „Продажби“. През времето, през което съответният управителя се намирал в ресторанта и бил на работа (това се отнасяло и за подсъдимият Г.), той е следвало да осъществява и дейността на ръководител (мениджър) на смяна, като отговарял за наличността на депозита и ценните пратки, а когато е нощна смяна – изготвял и отчетите и самите ценни пратки.