Решение № 125 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. П., 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500447 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260008/10.04.2023г., постановено по гр.д. № 1863/2020г. по описа на XVI граждански състав на Районен съд – П. е извършена делба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П. на ул. „К." №**, с идентификатор *****.***.**.*, допусната до делба с влязло в сила Решение № 260119 от 26.03.2021 г., постановено по същото дело, като в дял на съделителя Н. И. П., с адрес: гр. П., ул. „В. А." №*, ет. *, ап.** е поставен първият полуподземен етаж от сграда с идентификатор *****.***.**.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр. П., ул. „К." №**, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 94,00 кв.м., разположена в дворно място с идентификатор *****.***.**, с оценка на този дял от 35 610,00 лева, а в дял на съделителя Г. А. П., с адрес: гр. П., ул.

„К." №** е поставен вторият надземен етаж от сграда с идентификатор *****.***.**.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр.

П., ул. „К." №**, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 94,00 кв.м., разположена в дворно място с идентификатор *****.***.**, с оценка на този дял от 66 770,00 лева. Със същото решение съделителят Н. И. П. е осъдена да заплати на съделителя Г. А. П. сумата от 10 015,00 лева за уравнение на дяловете, а съделителят Г. А. П. е осъден да заплати на съделителя Н. И. П. сумата от 912,60 лева, представляваща разноски по изготвянето на инвестиционен проект за разделянето на сградата.

И двамата съделители са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – П. държавни такси в размери, както следва: Н. П. - сумата от 1 023,80 лева, а Г.

П. – сумата от 3 071,40 лева.

1

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на съделителя Г. П. поради непълнота и незаконосъобразност на инвестиционния проект по обособяване на двата самостоятелни дяла от сградата. Жалбата е уточнена с допълнителна молба, с която част от въззивната жалба е оттеглена, досежно определения от съда способ за извършване на делбата, като е изрично е посочено, че същата се поддържа в частта по определения размер на парично уравнение на дяловете и присъдените разноски за инвестиционен проект. Счита, че оценката на първия етаж е нереално ниска, което е довело до значителното му ощетяване при определяне на паричното уравнение на дела му, съответно утежняване с разноски за инвестиционен проект. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение, евентуално да бъде изменено.

Прави искане за допускане изготвянето на повторна съдебно-оценъчна експертиза, която да даде действителната стойност на делбения имот – по средни пазарни цени към момента на изготвянето на заключението, по която да бъде извършено уравнението на дяловете. Обосновава доказателственото искане с изтеклия период от време от първата оценка – декември 2021г. – през който са настъпили инфлационни процеси в страната и света, които трайно били повишили цените на недвижимите имоти – особено през 2022г.

В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищцата Н. П., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна, по подробно изложени съображения. Не се сочат и не се правят доказателствени искания за допускане и събиране на нови доказателства пред въззивния съд. Счита направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на повторна за неоснователно, с оглед изслушаните по делото три заключения за цената на двата самостоятелни етажа. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

В частта, с която е извършена делбата, досежно определения от съда способ за извършването й и в дял на съделителя Н. П. е поставен първият полуподземен етаж от сграда с идентификатор *****.***.**.*, а в дял на съделителя Г. П. е поставен вторият надземен етаж от сграда с идентификатор *****.***.**.*, с оглед извършеното оттегляне на въззивната жалба с изрична молба от 29.05.2023 г. от процесуалния представител на жалбоподателя Г. П. и липсата на въззивна жалба от страна на другия съделител – Н. П., решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

С Определение № 260020/27.06.2023г. по същото делото, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането на жалбоподателя Г. П. за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, досежно присъдената в полза съделителя Н. П. сума от 912,60 лева - разноски по изготвянето на инвестиционен проект за разделяне на сградата, предмет на делбата.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената въззивна жалба. В хода на устните състезания излага, че следва да се вземат предвид разпоредбите на Наредба № 7/2004г., съобразно които в застроената площ на самостоятелните обекти не се включва площта на терасите, като при определяне оценката на втория етаж 2 се съобрази, че без терасата от 4 кв.м., същият е с площ от 94 кв.м. Счита, че цената на спорния приземен етаж следва да се образува като се извади от общата цена на сградата цената на втория етаж, като счита, че размерът на паричното уравнение би бил 21 150,00 лева или 25 117,00 лева. Прави искане при присъждане на паричното уравнение, да бъде присъдена и законна лихва от датата на извършване на делбата, с оглед на това, че първоинстанционният съд е пропуснал да го направи, доколкото съдът при присъждане на уравнение е длъжен служебно да я присъди, без искане на страните. По отношение разноските за проектиране, счита, че същите следва да останат в тежест на насрещната страна, доколкото не важал общия принцип да се разпределят според дяловете. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че уравнението следва да се извърши съобразно приетото по делото заключение на вещото лице, като жалбата следвало да се уважи до този размер.

Претендира присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по валидността и допустимостта на обжалваното решение, съдът намира, че същото е валидно, съответно допустимо в обжалваната част.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира въззивната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството е делбено и е във фазата по извършването на делбата чл. 346 и следващите от ГПК. Предмет на въззивното производство е паричното уравнение, дължимо от единия съделител на другия съделител за уравняване на дяловете, съответно стойността на дялове на всеки от съделителите от делбения имот, с оглед влязлото в сила решение, по отношение способа за извършване на делбата.

3

С влязло в сила Решение № 260119/26.03.2021 г. на първоинстанционния съд по същото дело, по молба на съделителката Н. И. П. е допусната съдебна делба между Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. А." №*, ет. *, ап.** и Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К." №** на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор № *****.***.**.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. П., ул. „К." №** , с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 94 кв.м., разположена в дворно място с идентификатор *****.***.**, при следните квоти: 1/4 ид. част за Н. П. и 3/4 ид. части за Г. П..

Пред първоинстанционният съд страните са изразили принципно съгласие при евентуално реално поделяне на сградата по етажи и обособяването на два самостоятелни обекта, първият полуподземен етаж от сградата да бъде поставен в дял на съделителката Н. П., а вторият надземен етаж в дял на съделителя Г. П., доколкото същият се ползва от последния.

Основният спор между страните във втората фаза на делбата е по отношение стойността на делбения имот и всеки от етажите, съответно дължимите суми за уравняване на дяловете.

Пред първоинстанционният съд са приети и изслушани едно основно и две допълнителни експертни заключения по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за поделяемостта, характеристиките и времето на построяване на имота, за стойността на двата обекта, които биха се образували при реално поделяне на два дяла, както и за преустройствата, които следва да се направят, във връзка с поделянето и тяхната цена.

Съгласно заключението на вещото лице Б. Г. от 25.10.2021г. процесната сграда с идентификатор № *****.***.**.*, находяща се в гр. П., ул. „К." №** е с функционално предназначение Жилищна сграда, еднофамилна, на 2 етажа и със застроена площ от 94 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК и е нанесена в кадастралния план на гр.

П. от 1957г., одобрен със заповед № 1298/16.03.1959 г. Същата е попадала в Парцел-I – общински, в кв. 446. Сградата се състои от: 1/ Първи надземен етаж с под, под нивото на прилежащия терен и светла височина до 2,10 м., състоящ се от следните помещения – преградено предверие с обособена тоалетна и външен самостоятелен вход от дворното място, коридор и четири стаи, устроени за живеене, с под на бетон, стени и тавани - на варова мазилка, съответно етажът е захранен с ток и вода; и 2/ Втори надземен етаж с външен самостоятелен вход от външно бетоново стълбище, светла височина от 2,75 м., състоящ се от остъклена тераса, в която е обособено санитарно помещение – баня с тоалетна, салон, три стаи и кухненски бокс, съответно етажът е захранен с ток и вода, като са изпълнени и допълнителни настилки от ламиниран паркет, облицовки от гипсокартон, шпакловка и вътрешна топло и шумо изолация по външните ограждащи стени. Също така е изградена и отоплителна инсталация с печка на водна риза за пелети. Съобразно заключението на вещото лице към м. 10.2021г. пазарната стойност на Първия надземен етаж с площ 94 кв.м. е в размер на 34 780,00 лева, а на Втория надземен етаж с площ 94 кв.м. е в размер на 70 500,00 лева. Общата стойност на имота е в размер на 105 280,00 лева. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице Г. е посочило, че при оглед е установил, че първият жилищен етаж се е използвал за живеене, но тъй като няма светла част от 2,40 4 м. не отговаря на съвременните правила и норми за обособяването му като самостоятелен обект. За да се третира етажът като жилищен, следвало да бъде преустроен, като се разделят партидите по електро и водоснабдяване, изграждане на кухня и баня, което би повишило цената на обекта в размер на преустройствата.