Решение № 395 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

К.а Райчева при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора И. А. като разгледа докладваното от К.а Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600364 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия В. Р. В. чрез служебния му защитник адв.И. В. срещу присъда №260011 постановена на 10.11.2022г. по нохд № 376/2022г. на Окръжен съд гр.София, с която подс. В. Р. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 3, вр. чл. 115, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за това, че на 06.05.2019 г. в с. ***, общ. ***, обл. ***, в дворно място на поземлен имот с планоснимачен номер 15 в УПИ № V- 1 5 и XV - 15 от квартал 4 по устройствения план на селото е направил опит умишлено да умъртви рождения си син К. В. Р. с ЕГН ********** от с. ***, като деянието е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни последици, по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 3, вр. чл. 115, вр.чл. 18, ал.

1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът му е наложил наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС е определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НПК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан и по отношение на него е била взета и изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода, а два дни „домашен 1 арест“ е зачeтен за един ден лишаване от свобода.

С присъдата съдът е осъдил подс. В. Р. В. да заплати на пострадалия К.

В. Р. с ЕГН **********, сумата от 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди, както и сумата от 500.00 лв. (петстотин лева) разноски по делото за адвокатски хонорар. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. В. е осъден да заплати осъществените разноски в хода на производството: по сметка на ОДМВР сумата от 1721.68 лв. (хиляда седемстотин двадесет и един лева и 68 стотинки) и по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 200.00 лв. (двеста лева), ведно с 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.Подсъдимият е осъден да заплати също по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. По отношение на веществените доказателства съдът е разпоредил някои от тях да бъдат върнати на собствениците им, а други на основание чл. 53, ал. 1, б."а" да бъдат отнети в полза на Държавата.

В жалбата и допълнението към нея срещу атакувания съдебен акт защитникът на подсъдимия – адв.В. излага доводи за неправилност и необоснованост на същия, счита, че е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Развито е становище за противоречие на присъдата със събраните доказателства по делото, твърди се, че в хода на съдебното следствие не били изяснени механизма на извършване на деянието, броя на произведените изстрели, както и други важни обстоятелства от предмета на доказаване. Защитникът възразява срещу извода на съда за произведени четири броя изстрели, който бил произволен и доказателствено необезпечен, предвид изнесеното от св.Е.

Г. за броя на изстрелите. Освен това в мотивите не бил даден отговор на въпросите – защо по ръцете на пострадалото лице имало наличие на барутни частици, кой е произвел изстрела и наранил пострадалия в областта на главата, а подсъдимия в областта на коляното, не било задълбочено изследвано и анализирано сбиването между двамата, отнемането на пистолета и заплашването на подсъдимия с металната коса за косене на трева, което било неправилно възприето от съда като защитна версия. По отношение на свидетелите Г. и П. се твърди, че показанията им не следвало да бъдат кредитирани, тъй като били близки приятели на пострадалото лице и заинтересовани от изхода на делото, още повече, че показанията на св.П. пред съда се различавали от тези, дадени от този свидетел непосредствено след инцидента в хода на досъдебното производство.

Оспорва се от адв.В. аналитичната дейност на съда и по отношение на други гласни доказателства – показанията на полицейския служител И. Т., които били кредитирани в нарушение регламентираната забрана съгласно чл.118 ал.2 от НПК, при положение, че същият извършвал действия по изземване на веществени доказателства по делото, без участие на поемни 2 лица и в последствие с протокол за доброволно предаване от 06.05.2019г. ги предал на водещия разследването. В самият протокол за доброволно предаване не било отразено обстоятелството мобилният телефон да е бил счупен или разглобен, което било потвърдено и от експерта Б.Г. в изготвения от нея фотоалбум за оглед на посоченото веществено доказателство на 06.07.2020г., в разрез с изнесеното от св.Т., който твърдял, че „ е намерил мобилния телефон „Нокия“ на части, без батерия и СИМ карта, счупена на две“. При това положение доказателствено неподкрепен оставал направения от съда извод, че подсъдимият счупил мобилния си телефон, за да не бъде установено местонахождението му по данните от мобилния оператор, позовавайки се неправилно върху показанията на св.Т., които не следвало да бъдат кредитирани. Според защитника липсвали доказателства деянието, за което е внесен обвинителен акт срещу В. Р., да е извършено от него както от обективна, така и от субективна страна. Иска се въззивната инстанция да извърши преквалификация на деянието от опит за убийство в причиняване на средна телесна повреда с оправдаване на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение.

Въззивната жалба по изложените в нея доводи се поддържа от адв.В. в съдебното заседание пред Апелативния съд, както и от подс. В. Р. В., който се явява лично. Защитникът изтъква, че подсъдимият бил лишен от възможността да ползва имота и отишъл да го нагледа, без да има намерение да убива някого. Същият бил бивш полицай и като такъв имал законно притежавано оръжие, което носил за самозащита. Първият изстрел бил произведен от подсъдимия, за да се защити от нападението с метална коса от страна на пострадалия, идващ срещу него, като механизма на извършване на втория изстрел не бил достатъчно изяснен в мотивите на първостепенния съд.

Според защитника противоречивите показания на свидетелите Г. и П., които били близки до пострадалото лице не спомагали да бъде установена обективната истина, тъй като те се опитвали да прикрият четвъртия изстрел, който бил произведен от пострадалия в коляното на подсъдимия. Не били взети предвид обясненията на подсъдимия, както обстоятелството, че от взетите натривки по ръцете на него и на сина му и двамата имали барутни частици. Налице бил евентуален умисъл, поради което се иска деянието да бъде преквалифицирано в причиняване на средна телесна повреда.

В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение, тъй като не е искал да убива сина си. Твърди, че се е изплашил за живота си, заради нападението с металната коса и за това бил стрелял.

В съдебното заседание прокурорът от А. оспорва въззивната жалба, като намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, която следва да бъде потвърдена, включително и по отношение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“. Счита, че съдът е анализирал всички доказателства по делото, които в своята съвкупност доказвали деянието с 3 посочената правна квалификация от обективна и субективна страна. Деянието било извършено с пряк умисъл, а не при евентуален и това се доказвало от начина, по който било осъществено. Налице били две нараняванията, които били причинени от два различни изстрела според заключението на вещото лице д-р Т., които изстрели били произведени фронтално, лице срещу лице.

Също следвало да се обърне внимание на обстоятелството, че единият от изстрелите бил в лицето на пострадалия, другият вече в областта на коляното.

Не само първия изстрел е бил достатъчен да доведе до фаталния край, но за щастие деянието е спряло във фазата на опита, поради обстоятелството, че пострадалият е предприел действия за самозащита. Не можело да се приеме, че деянието било извършено в състояние на афект или неизбежна отбрана, тъй като от заключенията на вещите лица по назначената КСППЕ подсъдимият не е бил в състояние на афект, действията, които предприел сочели за адекватно поведение, разбирал е свойството и значението на това, което е извършил. Като бивш служител на МВР, със законно притежавано оръжие, подсъдимият отлично осъзнавал какво може да бъде причинено чрез употребата на това оръжие и не е имал основание да счита, че е бил застрашен неговия живот, тъй като е извършил деянието значителен период от време, след като е твърдял, че от страна на пострадалия е бил направен опит да бъде отровен.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител граждански ищец адв.Н. оспорва въззивната жалба и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Обръща внимание, че на инкриминирата дата подсъдимият е бил въоръжен с пистолет и два пълнителя. Намира извършеното като пряк опит да бъде убит неговия доверител, който, ако не се бил хвърлил върху подсъдимия, за да му отнеме оръжието е щял да бъде прострелян, без да да остане жив.

Частният обвинител и граждански ищец К. В. Р. изцяло поддържа казаното от повереника си и иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

4

Въз основа на доказателства по делото, а именно: гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия В. В. пред съда /л.213219 нохд 376/20/, показанията на свидетелите пред съда:К. Р. / л.123-126 нохд 376/20 и прочетените на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 и т.1 НПК в т.2 л.10-11 от дп/, М. С. /л.129-131 нохд 376/20и прочетените на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1т.1 НПК в т.2 л.5 от дп/, С. С./л.131-133 нохд 376/20 и прочетените на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1т.1 и т.2 пр.2 НПК в т.2 л.6 от дп/, Н. П. /л.191-193 нохд 376/20 и прочетените на осн.чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК в т.2 л.19-22 от дп/, прочетените на основание чл.281 ал.1 т.4 пр.2 НПК в т.2 л.13-17 от дп на св.Е. Г., л.199 нохд/, Препис–извлечение от акт за смърт №2082/06.11.2021г. на Е. Г./ л.186-187 нохд/, заключенията по приетите след изслушване ва вещите лица експертизи както следва: физико-химична експертиза №19/ФЗХ-274 на в.л.Н. Б. В., т.2 от дп, л.38-39, прието в съдебното заседание на 18.01.2022г. л.189-190 нохд/, физико-химична експертиза №20/ФЗХ-274 на в.л.А. В. П., т.2 от дп, л.75-77, прието в съдебното заседание на 18.01.2022г.,/ л.190-191 нохд/, съдебно-медицинска експертиза на в.л.В. В. Т., т.2 л.42 от дп, прието в съдебното заседание на 24.03.2022г.,/ л.219-220 нохд/, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на в.л.Т. К. и Г. Г. т.2 л.46-52 от дп, прието в съдебното заседание на 9.05.2022г., / л.242-243 нохд/, съдебно-балистична експертиза на в.л. М. В., заменен от съда с в.л.П. П., т.2 л.65-70 дп, прието в съдебното заседание на 9.05.2022г., / л.243-244 нохд/, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства на в.л.М. В., заменен от съда с в.л.И. Ч. т.2 л.58-62 от дп, прието в съдебното заседание на 9.05.2022г.,/ л.244 нохд/, писмените доказателства: препис –извлечение от акт за смърт №1048/25.08.2022г. на Й. И. П./ л.304 нохд/, свидетелство за съдимост / л.306 нохд, л.48 т.4 дп/, епикриза на обв.В. Р. В. от УМБАЛСМП“Пирогов“ЕАД/ л.286-287/, протокол за оглед на местопроизшествие / л.4-6 том 1 дп /, фотоалбум към протокол за оглед/ л.7-24 т.1 дп/, протокол от 10.05.2019г. на СОС по ЧНД №282/2019г./ л.34-41 том 1 дп/, протокол за оглед на веществени доказателства / л.1 т.3 дп/, фотоалбум към протокола за оглед на веществени доказателства / л.2-6 т.3 дп/, протокол за освидетелстване на подсъдимото лице/ л.6-7 т.3дп/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от В. В., Е. Г. и К. Р./ л.8-10 т.3 дп/, протоколи за доброволно предаване / л.11-17 т.3 дп/, медицински документи изпратени от 5