Решение № 72 от 19.03.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Девня, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100694 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404 рн Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от Б. Д.Т. пълномощник на управителите срещу К. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.

С********, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК с искане за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 484, 37 лева, формирана както следва: 276, 04 лева главница;

12, 93 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата, начислена за период от 17.08.2021 г. до 09.11.2021 г., 50, 37 лева законна лихва за забава върху главницата, дължима за период от 17.08.2021 г. до 30.06.2023 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №219/2023 г. по описа на РС - Девня.

В исковата молба се сочи, че на 17.08.2021 г. ответникът К. И. И., ЕГН: ********** е сключил Договор за паричен заем № 4234430 с „Изи Асет 1

Мениджмънт“АД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 26, 27 лева в срок до 09.11.2021 г., когато е падежирала последната вноска съгласно Погасителен план, който е неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40, 00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49, 23 %. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Излага се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г. г. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК:

203374133. Твърди се, че длъжникът по договора е бил надлежно уведомен за извършената цесия на посочения в договора от него имейл адрес.

Алтернативно се моли - в случай, че съдът приеме обратното, да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. По подадено от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №219/2023 г. по описа на ДРС за претендираните суми. При връчване на заповедта при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, на ищеца било указано от заповедния съд да предяви иск за установяване на вземането си, поради което за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаване на иска.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника - адв. Е. М. от АК - Варна, в който иска се оспорва като неоснователен с пространствени аргументи за нищожност на Договорът за паричен заем № 4234430/17.08.2021 г., сключен между К. И. И. и „Изи Асет Мениджмънт” АД. Излага се, че клауза, като уговорената в Договора за паричен заем № 4234430 от 17.08.2021 г., задължаваща потребителя в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума /сключване на договора/ да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, или гарант /каквото е в случая/, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел. Твърди се, че тази уговорка води до допълнително увеличаване размера на задълженията, още повече, че плащането на възнаграждението за гаранцията не е отразено като разход при 2 формирането на оповестения ГПР в договора за паричен заем /чл.2 т.7 „общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора”/, въпреки че на практика за кредитополучателя то представлява разход, който той е длъжен да заплаща.

Сочи се, че формираният в договора за паричен заем начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и по този начин се заобикаля закона, тъй като макар и формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11 ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание — годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Счита се, че договора е в разрез с добрите нрави, респ. същия е нищожен и на осн. противоречие с добрите нрави /чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/, доколкото с него неравноправно се третира икономически слаб участник в оборота, какъвто е потребителя. В отговора се сочи също, че е налице вероятна свързаност между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България” ЕООД, тъй като договорът за паричен заем и договорът за гаранция, подписани между тези две дружества и ответника от друга страна, са подписани не само на една и съща дата, но и са обвързани в контекста на уговореното плащане от страна на заемателя - плащането на гаранцията е разсрочено, съобразно параметрите на договора за паричен заем. Излага се, че паричният заем е предоставен при предварително подготвени условия по отношение размера на лихвения процент /40, 00%/ и годишния процент на разходите /45, 53%/, които не са били индивидуално уговорени между страните., че договора съдържа неравноправни клаузи, че уговорения лихвен процент в договора надвишава значително размера на основния лихвен процент на БНБ - близо 4 пъти по висок от законната лихва, като същото се отнася и за ГПР. На тези основания се моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

В с.з., ищецът редовно призован не изпраща представите. С писмена молба моли за уважаване на претенцията.

Ответникът, редовно призован чрез представител, не се явява, не се представлява. назначения му особен

След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:

Между страните не е налице спор, а и се установява от материалите 3 по приобщеното ч. гр. дело №219/2023 г. по описа на РС - Девня, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, както и за други суми, които не се претендират с подадената искова молба. Предвид обстоятелството, че ответникът не е бил открит на адреса, съдът на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК с нарочно определение е дал едномесечен срок на кредитора да предяви иск.

Такъв е бил предявен в предвидения в закона преклузивен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Не е спорно между страните, че на 17.08.2021 г. ответникът К. И. И. е сключил Договор за паричен заем № 4234430 с „Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 26, 27 лева в срок до 09.11.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил й фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.23 %. Представения от ищеца Договор за паричен заем не се оспорва по автентичност от особения представител на ответника.

Видно от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на същата дата – 17.08.2021 г. ответникът К. И. И. е сключил Договор за предоставяне на гаранция № 4234430 с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на ответника, възникнали съгласно Договора му за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“АД и приложенията към него срещу възнаграждение в размер на 92, 76 лева, платимо разсрочено на 12 вноски, дължими на конкретно посочени дати.

В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът е посочил и представил Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 31.03.2022 г., ведно с Приложение 1/05.04.2022 г. към него , по силата на който продавачът /цедент/ „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи от договори за потребителски 4 кредит, индивидуализирани в съответното Приложение №1, сред които и този, сключен с ответника К. И. И. /ред 1212 от Приложение №1/. Оспорване от страна на ответника на твърдения от ищеца факт, че вземането е било надлежно прехвърлено по силата на сключения Рамков договор за прехвърляне на вземания липсва. Оспорва се от особения представител на ответника, че е настъпил ефекта на прехвърлянето на вземането, доколкото липсва потвърждение за извършването му от стария кредитор и тъй като длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия.

Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника.

До този момент титуляр на вземането остава цедентът.

В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника преди завеждане на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е връчено само на особения представител на ответника. По делото липсват доказателства за извършено уведомяване на длъжника за извършената цесия на настоящия му адрес 02.05.2022 г. или по телефона или на електронен адрес на 31.10.2022 г. така както се твърди в подаденото заявление, доколкото в исковата молба такива твърдения също не са изложени.

Противоречива е съдебната практика по въпроса дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса. Съдът споделя разрешението, дадено в преобладаващата съдебна практика, че връчването на особен представител не би могло да се приравни на връчване на ответника поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника. Това е така, защото представителната власт на особения представител произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29 ал. 3 от ГПК /в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Тази представителна власт е ограничена /арг. от чл. 29 ал. 5 от ГПК/, което 5 води до извода, че особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Предвид обстоятелството, че твърденията на ищеца в исковата молба са, че той е носител на материалното право, засегнато от правния спор, то следва, че ищцовото дружество притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство. Това е така, тъй като принадлежността на правото на иск произтича от фактическите твърдения в исковата молба. Поради това и предвид установената липса на надлежно уведомяване по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ищецът не е носител на вземания срещу ответника и предявените искове срещу последния следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Отделно от това, съдът споделя изложените в отговора възражения за неравноправност на клаузите на договора, въз основа на които ищцовото дружество претендира вземанията си срещу длъжника - договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него се регулират от правилата на специалния закон. Неравноправна е на основание чл. 143 ал. 2 т. 20 от ЗЗП уговорката в чл. 4 от Договора за кредит, установяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение до 3 дни след сключването на договора, като може да направи избор между три вида обезпечения, първите две от които /двама поръчители с конкретни характеристики и банкова гаранция/, са трудно осъществими и то в посочения кратък срок, а третото е с ограничение – одобрен от заемодателя поръчител.