Решение № 266 от 04.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Перник, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Б.Г. като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20231720200286 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Обжалвано е наказателно постановление №14-0000934 от 06.01.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник- Л. Д. В., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) на „****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Управителя В. А., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв (пет хиляди лева) за нарушение на чл. 49, т.2, вр. т.1.1.2, вр. с т.3.1 от Приложение 1 към чл. 2, ал.

2 от Наредба № 2 / 22.03.2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 22 март 2004г.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърдят се процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН свързани с описанието на нарушението и на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като се счита, че изведената правна квалификация по чл. 49, т.7, вр. с т.1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. е непълна, тъй като посочените разпоредби регламентират общи правила при осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В жалбата се заявява, че в НП са посочени допълнителни обстоятелства, които се отнасят до обекта, в който е бил осъществен контрол за спазване на трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на труд, които не са визирани в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), което е довело до съществено 1 процесуално нарушение, доколкото дружеството-жалбоподател не се е защитавало по тях при първоначалното предявяване на административнонаказателното обвинение. В жалбата е посочено, че липсва описание на фактите, въз основа на които е възприето качеството на нарушителя; както и че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В този смисъл, в обстоятелствената част на Наказателното постановление следвало да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, което категорично според жалбоподателя не е направено в случая. Твърди се, че изводът за извършване на нарушението в АУАН, и в Наказателното постановление, е основан единствено и само на субективни и ориентировъчни преценки на административно-наказващият орган. Изложени са следните аргументи за това: че при огледа на място било установено, че на дъното на изкопа, на мястото където се полагала тръбата, е била спусната секция от преместваемо предпазно укрепващо съоръжение, чиято дължина била „около 2,50м.“ и височина „около 2 м.“ , като по този начин над съоръжението оставали 3 м. неукрепени стени до нивото на терена. Тази констатация се твърди, че е невярна и подвеждаща. На първо място, не е било възможно единствено и само с оглед на изкопа, в който се е срутила преди това земна маса, без извършване на конкретни дейности по замервания, да се прецени колко е действителната дълбочина на изкопа и колко е височината на положеното в изкопа укрепително съоръжение, тъй като дълбочината на изкопа, съответно и на поставеното в него укрепително съоръжение е била „редуцирана“ от срутилата се земна маса. В тази връзка, се сочи, че напълно произволни са твърденията на административния орган, че положеното укрепително съоръжение е с височина „около 2м. “ и по този начин оставали 3 м. неукрепени стени до нивото на терена. Недопустимо е констатациите на административно-наказващият орган да почиват на предположения, като в АУАН и Наказателното постановление са посочени само ориентировъчни размери на изкопа и на положеното в него укрепително съоръжение. Сочи се, че няма посочени данни за извършвани конкретни замервания, описание на метода на извършване на тези замервания и констатациите от тях. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно в АУАН и Наказателното постановление липсват факти, които в достатъчна стенен описват нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност па ****. Излага се също, че една проста аритметична сметка показва, че дори да се приеме безкритично твърдението на административния орган, че положеното укрепително съоръжение е с височина 2 м„ то не е практически възможно при изкоп с дълбочина 4,5 м. да остават необезопасени 3 м. до нивото на изкопа.

В действителност обаче поставеното в изкопа укрепително съоръжение е било с височина 3 м„ а на място е било осигурено от „****“ ЕООД надстройка на същото това укрепително съоръжение с височина от 2 м„ която е била в процес на поставяне в изкопа, като общата височина на укрепителното съоръжение се явява напълно достатъчна за укрепването на изкопа. Тази надстройка е била налична през цялото време на обекта и транспортирана до него с камион, собственост на дружеството, с peг. № Е 1033 ВМ. В този смисъл **** ЕООД сочи, че е изпълнил задължението си на работодател да осигури необходимото укрепващо съоръжение при работа в 2 изкопа, каквото неизпълнение му се вменява във вина. По отношение контрола за използване на осигуреното укрепващо съоръжение е отбелязано, че работодателят представлява юридическо лице - еднолично дружество с ограничена отговорност, което извършва търговска дейност в сферата на строителството. Това означава, че дружеството извършва строителна дейност в редица обекти на територията на страната и обективно няма как неговият управител или управителен орган да присъства и да осъществява контрол на всеки един от тези обекти. Точно поради тази причина се назначавали технически ръководители на съответните обекти, които да следят за изпълнението на възложената работа и за спазване на правилата за безопасни условия на труд. В конкретния случай работодателят е изпълнил законовите изисквания да осигури здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Той е осигурил на обекта укрепваща система за изкопа и технически ръководител, който да следи както за нейното използване, така и за това дали работниците спазват правилата за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тоест извършил е всичко зависещо от него. Обективно обаче е невъзможно самият работодател да осъществява постоянен контрол на всеки строителен обект, поради което тази задача се възлага именно на техническия ръководител. Техническият ръководител, а не дружеството работодател, е следвало да не допуска работници да влизат в изкопа без поставено укрепително съоръжение. С тези доводи се моли за отмяна на атакуваното НП.

В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа изложените в жалбата доводи, поради което счита, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На първо място, адв. П., сочи в пледоарията си пред съда, че в наказателното постановление, а и в хода на производството, не станало ясно на база на какви факти и обстоятелства договорът е строителство или обяснения на свидетели, присъствали на място, административнонаказаващият орган е ангажирал точно отговорността на „****“, в качеството му на строител на обекта. На следващо място, с оглед констатациите на административно наказаващият орган, да почиват на предположения, като в АУАН и в НП са посочени само ориентировъчни размери на изкопа и на вложената в него укрепителна секция. Няма посочени данни за извършени конкретни замервания, метода по който са извършени тези замервания, както и констатациите от тях. В този смисъл липсват факти, които в достатъчна степен да описват нарушението, което счита, че е процесуално нарушение при съставяне на наказателното постановление.

Описаното в наказателното постановление деяние представлява дословно препис на съдържанието на цитираните разпоредби, но в същото време в наказателното постановление липсва посочва на това какво точно законово нарушение се твърди, че е извършено от доверителя ми, коя разпоредба на Кодекса на труда или на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, или Наредба № 2, е нарушил последно. Посочените в наказателното постановление разпоредби на Наредба №2 регламентират единствено общи правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но същите не вменяват никакви задължения, нито конкретни задължения, нито конкретни адресати, които трябва да изпълнят тези задължения. Ето защо, правилата на Наредба№ 2 би трябвало да бъдат индивидуализирани, като се отнесат към конкретните законови разпоредби. В наказателното 3 постановление липсва изобщо описание на това кои законови разпоредби са нарушени. Не е цитирана и самата санкционна норма на чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, а в акта за установяване на административно нарушение единствено е посочена разпоредбата на чл. 416, ал.1 от Кодекса на труда, която сочи, че за установяване на нарушение на трудовото законодателство се съставя акт.

Административнонаказващия орган - директор на Д „ИТ”-Перникредовно призован, се представлява от юрисконсулт А. М., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, за което излага подробни доводи.

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

В АУАН е посочено, че на 28.11.2022 г. е била извършена проверка на обект„*********, на, който „****"-ЕООД извършвало строителномонтажни работи, във връзка с трудова злополука, станала на горепосочения обект, като в акта е била описана следната фактическа обстановка: на 28.11.2022 г. около 14.30 ч. с лицата Х. Ф. Г., Ю. Ю. Б., Ю. Р. Б. и А. А. М., При проверката на място се установило, че горепосочените лица са полагали канализационна тръба, която е част от изграждащата се канализационна мрежа. Полагането на тръбата става в изкоп, с вертикални стени с височина около 4.5м. Докато полагали тръбата настъпило внезапно свличане на земна маса от северната стена на изкопа. Срутилата се земна маса затрупала изцяло пострадалите, с изключение на Ю. Р. Б.. Вследствие на срутването загинали работниците Х. Ф. Г. и Ю. Ю. Б., а А. А. М. бил откаран в болница. При оглед на изкопа се установило според изложеното, че на дъното на същия, на мястото където се полагала тръбата, е била спусната секция от преместваемо предпазно укрепващо съоръжение. Секцията е с дължина около 2.5м. и височина около 2.0 м., като по този начин над нея оставали около 3.0м. неукрепени стени до нивото на терена. При извършване на изкопни работи строителят "****"ЕООД, ЕИК:*********, не е предприел подходящи мерки за безопасност, които включвали оформяне на откоси или използване -на подходящо укрепване, като преди започване на изкопните работи не е извършил монтиране на предпазни съоръжения от нивото на терена.

Нарушението е посочено, че е била извършено на 28.11.2022 г. С акта, съставен от свидетеля Д. Б. С.: на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –Перник, съставил акта е посочил, че с това си поведение Дружеството е нарушило разпоредбата на: чл.49, т.2, във връзка ст.1.1.2, във връзка.ст.3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът е бил подписан от свидетеля П. Т. П. , Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ град Перник, подписал акта.