Решение № 111 от 28.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Русе, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520103533 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове от С. Г. В. от гр. Русе против „Кредирект“ ЕООД, гр. София с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 и чл.11, т.9 и 10 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл.18 за неустойка в размер на 1036,74 лв., уговорена в сключен между страните договор за потребителски кредит № 977462 от 08.12.2023 г., поради противоречието й с принципа на добрите нрави, заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и нарушаване на разпоредбите на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50,00 лв., платена от него без основание като неустойка по същия договор за кредит в периода 08.12.2023 г. до 20.06.2024 г.

В дадения срок за отговор ответникът „Кредирект“ ЕООД е оспорил исковата молба като недопустима поради липса на правен интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът е упражнил правото си на отказ от договора в 14-дневен срок от неговото сключване и е погасил главницата и възнаградителната лихва до датата на прекратяване на договора.

Позовава се на злоупотреба с права с оглед наличието на идентични дела между същите страни по различни договори за кредит. Оспорва като неоснователен иска за нищожност на клаузата за неустойка, като счита същата за действителна, ненакърняваща добрите нрави и кореспондираща на разпоредбите на ЗПК. Счита, че при формирането на ГПР са спазени всички разпоредби на ЗПК и неустойката не е следвало да се включва в ГПР и не е включена, във връзка с което излага подробни съображения. Оспорва като неоснователен и осъдителния иск, като сочи, че ищецът не е заплащал неустойка по договора и не му се дължи връщане на такава.

1

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и е видно от писмените доказателства по делото, че на 08.12.2023 г. между ищеца и „Кредирект“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 977462, по силата на който той получил сумата от 2600 лв. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 3 месечни вноски, всяка от които по 935,42 лв. в срок до 08.03.2024г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 47% и годишен процент на разходите в размер на 57,95%, като общата сума за плащане по договора възлизала на 2806,26 лв., а при начисляване на неустойка в размер на 1036,74 лв. за непредставяне на обезпечение в двудневен срок от страна на заемателя по чл.6 от договора, общата сума за връщане според погасителния план възлизала на 3843 лв.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е установено, че с уговорената в процесния договор неустойка кредитът се оскъпява с 36,90%, същата не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора ГПР и при съобразяване на нейния размер, ГПР би възлизал на 361,50%. Въз основа на представените данни от счетоводството на ответника, вещото лице е констатирало, че ищецът е погасил задълженията си за главница в размер на 2600 лв. и договорна лихва в размер на 36,08 лв. и от страна на ответното дружество не му е била начислявана неустойка. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и компетентно, с изключение на съдържащите се в него правни констатации, че неустойката е индивидуално уговорена между страните и не следва да бъде включвана в ГПР, които съдът не споделя. Възраженията на ищеца относно непълнота на експертизата са неоснователни, тъй като вещото лице е изпълнило точно задачата и въз основа на доказателствата по делото и след извършена справка в счетоводството на ответника е достигнало до извод, че на ищеца не е била начислявана неустойка и той не е извършвал плащания за неустойка, поради което такива не са изчислени от вещото лице съобразно погасителния план. Ищецът не е ангажирал други доказателства, от които да се установява противното и да се достигне до извод, че е заплащал суми за неустойка.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

По делото не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит между С. Г. В. от гр. Русе и „Кредирект“ ЕООД, както и предоставяне на сумата от 2600 лева от заемодателя на кредитополучателя. Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител.

Въз основа на писмените доказателства по делото – договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, 2 справка за плащания, кореспонденция по електронна поща и заключението по приетата СИЕ, съдът приема, че ищецът е върнал на кредитора главницата и договорната лихва, начислена за периода до връщане на главницата. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на установителния иск. Според съда по делото не е категорично установено ищецът да е упражнил надлежно правото си на отказ от договора в 14-дневен срок от сключването му, с оглед на което да липсва правен интерес от предявяване на установителния иск. Въз основа на доводите на ищеца и при извършена служебна проверка на осн. чл.7 ГПК за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит съдържа неравноправна клауза – чл.18 вр. чл.6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне от кредитополучателя на обезпечение в двудневен срок под формата на банкова гаранция или поръчителство, с въведени множество, трудно изпълними изисквания към поръчителя.

Съгласно заключението по приетата СИЕ размерът на уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора е 1036,74 лв. и същата безспорно би била начислена, ако ищецът не бе погасил предсрочно кредита, доколкото заплащането й е предвидено на месечни вноски, наред с вноските по кредита за главница и лихва съгласно погасителния план. Според приетото в т.3 на ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения естеството на задължението, размера на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на същинско задължение на кредитополучателя по договора, свързано с погасяване на задължението, а се начислява за липса на обезпечение, което при отпуснат вече заем е безпредметно. Клаузата за неустойка е в противоречие с нормата на чл.143 ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищеца, тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение /което е трудно изпълнимо/, е уговорена във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи възнаграждение извън уговореното такова. От друга страна, чрез неустойката за непредставяне на обезпечение на практика кредиторът прехвърля на потребителя 3 отговорността си съобразно чл.16 ЗПК за извършване предварителна преценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Вместо да се възползва от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.71 ЗЗД, кредиторът предварително е предвидил начисляване на неустойка, чието плащане да се извършва заедно с вноските за главница и лихва по кредита. Посоченото обстоятелство навежда на извод, че кредиторът не е имал реално намерение да приеме представено от кредитополучателя обезпечение, а в действителност чрез неустойката се цели предоставяне на скрито допълнително възнаграждение на заемодателя. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Неустойката се явява разход по кредита, който трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, а не обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.19, ал.3 ЗПК. Според експертното заключение при съобразяване на този разход ГПР възлиза на 361,50% и значително надвишава както посочения в договора размер, така и максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените съображения съдът счита за основателен иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл.18 от процесния договор на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави, на осн. чл.146 вр. чл.143 ЗЗП поради това, че неравноправна и поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

По осъдителния иск за връщане на сума в размер на 50 лв., съдът приема въз основа на писмените доказателства и СИЕ, че ищецът не е извършвал плащания на суми за неустойка, поради което не му се дължи връщане на такива от страна на ответника.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът е следвало да установи при условията на главно и пълно доказване, че е заплатил претендираната сума на ответника, каквито доказателства липсват по делото. Въз основа на горепосоченото съдът намира за неоснователен и недоказан предявения от С. В. иск за връщане на платена без основание сума за неустойка в размер на 50 лева.

Ищецът е претендирал деловодни разноски и възнаграждение в полза на адвоката, предоставил му безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Разноски се дължат съобразно изхода на спора на осн. чл.78 ГПК и въз основа на доказателства за тяхното действително извършване. В полза на ищеца се дължат разноски за държавна такса и за съдебна експертиза за уважения иск в общ размер на 150 лв. Същевременно ответникът навежда твърдения за злоупотреба с права от страна на ищеца във връзка с претендираното възнаграждение от адвоката, предоставил на ищеца безплатна правна помощ. При извършена служебна справка в деловодната програма на РРС съдът установи, че по искови молби на ищеца С. В. срещу ответника „Кредирект“ ЕООД на 25.06.25 г. са образувани пет дела със сходен предмет във връзка със сключени между страните договори за потребителски кредит. По всички тези дела от страна на ищеца е представено едно и също копие на договор за правна защита и съдействие /л.20 от делото/, съдържащ уговорка за безплатно предоставена правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., без посочен конкретен 4 номер на дело или номер на договор за кредит, във връзка с който се предоставя правната помощ. С оглед недопускане на злоупотреба с права, съдът счита, че следва да се приложат критериите на решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност, като ответникът следва да изплати в полза на ЕАД Е. И. възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 122,71 евро /240 лева/ с ДДС, съобразявайки липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа по настоящото дело и цялостното му процесуално поведение, свързано с несвоевременно изпълнение на указанията на съда, водещо до неоснователно забавяне на производството. При определяне на възнаграждението, с оглед недопускане на злоупотреба с права, съдът съобразява и претендираното възнаграждение в полза на адвоката по останалите четири сходни дела по описа на РРС между същите страни, по идентични договори за потребителски кредит, по които защитата е упражнена по идентичен начин и по които е представен един и същ договор за правна помощ.