Определение № 95 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500034 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, чрез пълномощник юрк. М. Т., против разпореждане, обективирано в заповед № 7635/10.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 16280/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХI гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. И. М., ЕГН: **********, в частта, с която са претендирани следните суми: 564 лв. – горницата от присъдения размер на главницата до пълния претендиран размер от 1200 лева; 245,52 лв. – възнаградителна лихва; 859,52 лв. – договорна неустойка; 201,08 лв. – законна лихва за забава; 300 лв. – неустойка за забава.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „Сити Кеш“ ООД счита така постановеното разпореждане за незаконосъобразно. Процесният договор за кредит бил съобразен с императивните разпоредби на ЗПК за размера на ГПР.

Неустойката за непредоставяне на обезпечение от кредитополучателя не следвало да се включва в ГПР по аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. След като в случая ГПР не надвишавал прага, приет в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не било налице ограничение на размера на възнаградителната лихва, поради което и договорната клауза с този предмет не била нищожна като противоречаща на добрите нрави. Дори да се приемело, че кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, то върху нея се дължала законна лихва от настъпване на изискуемостта до датата 1 на подаване на заявлението.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество.

Частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Заявителят основава искането си на договор за паричен заем № 658860 от 04.04.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД ( кредитодател) и М. И. М.

(кредитополучател).

От представения със заявлението на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК договор за потребителски кредит е видно, че отпуснатата сума е в размер на 1200 лева, лихвеният процент е фиксиран в размер на 40,05 % за година, ГПР е в размер на 47,87 %. В чл. 5 от договора е уредно задължението на потребителя да ангажира поръчител или да представи безусловна банкова гаранция за обезпечаване на вземането на кредитодателя. Изложени са подробни изисквания, на които поръчителят следва да отговаря, за да бъде приет от кредитодателя. В чл. 11, ал. 2 от договора е уговорено, че при непредоставяне от страна кредитополучателя на поне едно от тези обезпечения в тридневен срок от сключването на кредита, същият се задължава да заплати на кредитора неустойка в размер на 1334,43 лева. От представения погасителен план е видно, че неустойката е разбита на месечни вноски, всяка от които е посочена като дължима със съответната месечна вноска по кредита.

С оглед предмета на процесния договор и характеристиките на страните по него (физическо лице-потребител и финансова институция), налице е договор потребителски кредит. Правната уредба на потребителския кредит се съдържа в ЗПК, като за съдържанието и формата на договора са приложими изискванията на чл. 10 и чл. 11 от този закон. Като израз на принципа за засилена защита на потребителя, законът задължава съда преди да издаде заповедта да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП (чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ако заповедният съд счете, че искането противоречи на закона, добрите нрави или съществува вероятност то да се основава на неравноправна договорна клауза, той е длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение.

На първо място, видно е, че размерът на неустойката надвишава размера на отпуснатата сума. Не би могло да се приеме, че вредата за кредитора от непредоставяне на обезпечение би била в размер, който да надвишава този на главното задължение. Предвид изложеното, вероятно е клаузата за неустойка да е неравноправна – сключена в нарушение на чл. 143, 2 ал. 2, т. 5 от ЗЗП: задължаваща потребителя при неизпълнение на негови задължения по договора да заплати необосновано високо обезщетение.

На следващо място, като съобрази начисляването на неустойка по чл.

11, ал. 2 от договора за всеки лихвен период и включването й към погасителните вноски, настоящият състав намира, че тази неустойка се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция. Може да се направи обосновано предположение, че тя съставлява допълнително възнаграждение за кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита. При това положение, „неустойката“ съставлява компонент от общия разход по кредита, макар формално да е уредена като такава за неизпълнение на задължения на кредитополучателя.

Съгласно чл. 19 от ЗПК ГПР съставлява цифрово изражение на общия разход по кредита, дължим от потребителя. Предвид това, съдът намира, че процесната неустойка следва да бъде включена при неговото изчисляване. В случая това не е сторено. Това обстоятелство води до неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен реалният размер на ГПР, което води до невъзможност за потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, ако е нарушено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Понеже заявителят признава извършено плащане по кредита в размер на 564 лева, заповед за изпълнение следва да бъде издадена за остатъка от 636 лева – непогасена главница, както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане (правоувеличаваща законова последица от предявяване на искането), а за останалите суми – заявлението следва да се отхвърли.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА разпореждане

3 обективирано в заповед

№

7635/10.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 16280/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХI гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4