Решение № 117 от 07.06.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Харманли, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Гражданско дело № 20225630100034 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. Ц. М., ЕГН ********** срещу С.

Й. М., ЕГН ********** и С. С. К., ЕГН **********. За претендираните с исковата молба суми е издадена заповед № 126 от 15.06.2021г. за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 609 по описа за 2021г. на Районен съд – Харманли.

Ищецът твърди, че в качеството си на съдружник в търговско дружество “Ди Ти Ес Нетуърк” ООД, ЕИК ********* бил сключил на 18.10.2019г. сьс С. Й. М. договор за покупко-продажба на дялове от 18.10.2019г. по чл. 129 от ТЗ. Този договор бил сключен между ищеца, в качеството му па Продавач, и ответницата, в качеството й на Купувач.

Същият бил сключен с нотариална заверка на подписите и съдържанието peг.

№3717/21.10.2019 гол. и p e г. №3718/21.10.2019г. на Н. К., Помощник Нотариус по заместване при Нотариус В. К. - Т., peг. №444 на РНК.

По силата на сключения между страните договор ищецът прехвърлил на ответницата, 5 дяла, всеки един от по 50 лева, на обща стойност 250 лева от капитала па дружеството.

В допълнително споразумение към този договор, сключено па 18.10.2019г., с нотариална заверка на подписите peг. №3719/21.10.2019г. на Н. К., Помощник Нотариус по заместване при Нотариус В. К. - Т., рег. №444 по РНК между ищеца, в качеството му па Продавач, ответницата, в качеството й па Купувач, и ответника, в качеството му па съдлъжник на купувача била уговорена допълнителна сума в размер па 5 000 лева, която следвало да се заплати като цена за продаваните дялове, по изрично посочена в допълнителното споразумение банкова сметка на ищеца, в срок от 14 дни от вписването на ответницата, като съдружник в дружеството.

Страна по допълнителното споразумение, сключено между ищеца и ответницата бил и втория ответник С. С. К., ЕГН **********, в качеството му па съдлъжник на купувача, който съдлъжник съгласно чл.2 от допълнителното споразумение се е задължил солидарно с купувача, че ще заплати на ищеца, сумата от 5 000 лева по чл.2 от допълнителното споразумение.

На 31.12.2019г. ответницата М. била вписана в качеството й на съдружник и едноличен собственик на капитала на дружество “Ди Ти Ес Нетуърк” ЕООД в Търговския 1 регистър. Следователно 14 дневен срок по допълнителното споразумение от вписването на С. Й. М. като съдружник бил изтекъл на 14.01.2020г., но сумата от 5 000 лева не била заплатена на ищеца от нито един от двамата ответници.

Предвид изложеното за ищеца бил възникнал правен интерес от предявяване на своето вземане по реда па чл.417 от ГПК срещу ответниците с оглед уговорената солидарна отговорност в допълнителното споразумение.

В тази връзка ищецът бил депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от Г'ПК пред Районен съд - Харманли, по което заявление било образувано ч.гр.д.

№ 609 по описа за 2021 г. по описа на Районен съд – Харманли и била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист №59 от 15.06.2021г. в полза па П. Ц. М., с които С. Й. М., ЕГН ********** и С. С. К., ЕГН **********, били осъдени да заплатят при условията па солидарност на П. Ц. М., ЕГН ********** сумата от 5 000 лева главница, ведно със законната лихва от 14.06.2021 год. до изплащане на вземането, лихва от 15.01.2020 год. до 14.06.2021 год. в размер на 718 лева, държавна такса по заповедното производство в размер на 125 лева, и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение по делото.

В законоустановения срок ответниците подали възражение срещу заповедта за изпълнение, което обосновавало правния интерес от предявяване на настоящия устаиовителни искове относно дължимостта на сумата по допълнителното споразумение към договора, и по издадените по ч.гр.д. № 609 по описа за 2021г. по описа па Районен съд – Харманли заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Предвид падежът на вземането от 5000 лева ищецът счита, че ответниците дължат и сума в размер на 718,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2020г. до 14.06.2021г.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което д а установи по отношение на ищеца, че ответниците дължат солидарно сумата от 5 000 лева, произтичащо от допълнително споразумение, сключено на 18.10.2019г., с нотариална заверка на подписите peг. №3719/21.10.2019 год. на Н. К., Помощник Нотариус по заместване при Нотариус В. К. - Т., peг. №444 по РНК, сума в размер на 718 лева за периода от 15.01.2020 год. до 14.06.2021 год., ведно със законната лихва от 14.06.2021 год. до изплащане на вземането. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат Д.. Пледира за постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. С молба с вх. рег. № 4160 от 19.05.2023г. представя писмена защита.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на искова молба от нито един от ответниците.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Съдът е разпоредил да се укаже на заявителя да предяви иск в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е посочил последиците от неизпълнение на задължението. Разпореждането на съда е изпратено на заявителя на 14.12.2021г., следователно последният ден от срока за подаване на възражение е бил 14.01.2022г.

Настоящата искова молба е с вх. рег. № 202 от 11.01.2022г., като същата е подадена по пощата на 10.01.2022г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик. Съглано чл. 62, ал.

2

2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Същевременно препис от исковата молба е представен с нарочна молба с вх. рег. № 203 от 11.01.2022г. по ч.гр.д. № 609 по описа за 2021г. на РС-Харманли.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - съществуването на валидно основание за възникване задълженията на ответниците, както и техния размер, в случая – че между ответниците и ищеца е бил сключен описания в исковата молба договор и допълнителното споразумение към него и че е изпълнил задълженията си по него, като е прехвърлил дружествените дялове и настъпилата изискуемост на задълженията по договора. По отношение на обезщетението за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

По отношение на претендираната главница:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между П. Ц. М. и С.

Й. М. е бил сключен договор за покупко-продажба на дялове по чл. 129 от ТЗ. По силата на този договор ответницата С. Й. М. се задължила да заплати сума в размер на 250 лева, представляваща общата продажна цена на 5 дяла всеки от по 50 лева от капитала на „Ди Ти Ес Нетуърк“ ООД, ЕИК *********, а П. М. да прехвърли правото на собственост върху притежаваните от него 5 дяла от капитала на „Ди Ти Ес Нетуърк“ ООД, ЕИК *********. На 21.10.2019г. договорът бил подписан в кантората на нотариус В. К.-Т. пред помощникнотариус Н. К. и съответно било извършено нотариално удостоверяване на подписите на ищеца М. и на ответницата М., както и на съдържанието на документа.

Видно от приетото по делото като писмено доказателство допълнително споразумение към договор за покупко-продажба на дялове по чл. 129 от ТЗ между ищеца и ответницата М. е постигната уговорка за промяна на цената на дяловете от капитала на „Ди Ти Ес Нетуърк“ ООД, ЕИК ********* като освен сумата от 250 лева се дължала и сумата от 5 000 лева, тоест че цената на дяловете е в размер на 5 250 лева. По силата на този договор ответникът К. се е задължил солидарно в качеството на съдлъжник за сумата от 5 000 лева, която следвало да се заплати по банков път в срок до четиринадесет дни от вписване на ответницата М. като съдружник в „Ди Ти Ес Нетуърк“ ООД, ЕИК *********. Съгласно договора била уговорена лихва за забава в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума до окончателното й заплащане. На 21.10.2019г. договорът бил подписан в кантората на нотариус В. К.-Т. пред помощник-нотариус Н. К. и съответно било извършено нотариално удостоверяване на подписите на ищеца М. и на ответниците М. и К..

С протоколно определение от 04.01.2023г. съдът е разкрил производство по чл. 193 от ГПК по отношение на извършеното нотариално удостоверява на допълнително споразумение към договор за покупко-продажба на дялове по чл. 129 от ТЗ, сключено между ищеца и ответниците. Съдът е указал на ответника К., че в негова тежест е да докаже оспорването на формалната доказателствена сила на извършеното нотариално удостоверяване.

С оглед разпределената доказателствена тежест в полза на ответника са допуснати двама свидетели при режим на довеждане. В постановения срок по чл. 158 от ГПК вторият допуснат свидетел не е доведен от ответната страна и съдебното дирене е приключило без събиране на това доказателство.

3

За оборване на официалната доказателствена сила на допълнителното споразумение са изслушани показанията на свидетелката Н. И. Г.. При изслушването на свидетелката Г. тя не дава показания досежно процесното допълнително споразумение. Свидетелката Г. разказва за среща между нея, ответниците, ищеца и нотариус в гр. С., на която обаче свидетелят К. не бил подписвал нищо. Самите показания на свидетелката Г. са неясни, непоследователни и вътрешнопротиворечиви. Свидетелката Г. няма ясен спомен за време и място на осъществяване на действията, за които разказва. Веднъж говори за ответника К. с лично име „С.“, а после „С.“. През цялото време на изслушването й свидетелката Г. твърди, че само С. и П. М. са се подписвали на някакви документи, а накрая на разпита си посочва, че имало момент, когато трима човека са подписвали тези документи, като третото лице било неизвестно за нея. На поставени конкретни въпроси от процесуалния представител на ответника К. свидетелката Г. отговаря, че именно П. М. е бил лицето, което се подписвало заедно с ответницата С., а на въпрос на съда как се казват продавачите на дружеството отговаря, че не знае имената им. Поради тези причини съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Г.. Освен че същите имат изключително много противоречия, те не касаят и подписването на процесния оспорен документ.

Същевременно показанията на свидетелката Г. остават изолирани и са в пряко противоречие с останалия доказателствен материал, а именно показанията на свидетеля Р.

А. Ц. и обяснения дадени от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК. Показанията на този свидетел са последователни, непротиворечиви и изключително подробни. При липсата на доказателства, които да касаят оспорения от ответника К. документ, съдът не намира основание за съмнение в достоверността на дадените показания от свидетеля Ц. и на обясненията на ищеца М..