Определение № 1731 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1731 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501334 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров” № 109-115, ет. 6, против разпореждане № 10 800 от 09.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4339/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр. състав, в частта му, с която е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Й. А. с ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.*, ет. *, ап.* за сумата от 139 лв., представляваща дължима част от главницата по договор кредит от 21.06.2012 г. между длъжника Д. Й. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и договор за цесия от 08.07.2014 г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като макар и да са налице неравноправни клаузи в договора за кредит, водещи до неговата недействителност на основание чл.22 ЗПК, то търсената сума е дължима на основание на основание чл.23 от ГПК като чиста сума по кредита /главница/. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на посочената сума.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

1

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима. По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират въз основа на договор за потребителски кредит от 21.06.2012 г. между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и договор за прехвърляне на вземания /цесия / от 08.07.2014 г. между кредитора и заявителя. Посочва се, че от длъжника е извършено плащане на сумата от 161 лв., която е покрила суми за главница и договорна лихва.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е формирал извод за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Този извод не се оспорва с въззивната частна жалба, с която се поддържа единствено неправилност на разпореждането в частта, с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение само за част от главницата, която жалбоподателят счита за дължима, позовавайки се на нормата на чл.23 ЗПК след приспадане на извършеното плащане.

Според настоящия съдебен състав заявлението в случая следва да бъде отхвърлено по различни, неизложени от първоинстанционния съд съображения. Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с кредитора и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 г.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия/ какъвто е настоящия / на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено само на това основание.

2

Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Подадената частна жалба е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров” № 109-115, ет. 6, против разпореждане № 10 800 от 09.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4339/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр. състав, в частта му, с която е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Й. А. с ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.*, ет. *, ап.* за сумата от 139 лв., представляваща дължима част от главницата по договор кредит от 21.06.2012 г. между длъжника Д. Й. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и договор за цесия от 08.07.2014 г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3