Определение № 1338 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1338 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501269 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.122 от ГПК .

Производството е образувано с оглед повдигната препирня за подсъдност с Определение № 534/24.04.2025г., по гр.д.№ 846/2025, КРС, за определяне на местно компетентния съд по иск с пр. осн. чл.439 от ГПК, предявен от Г. Г. против ЕОС Маткрикс ЕООД за признаване за установено, че сумите по представения изпълнителен лист по изп.д.№1967/24 по описа на ЧСИ ***** са недължими като погасени по давност.

Спорът за подсъдност между съдилища е повдигнат от КРС, който последно е отказал да разгледа делото, поради което на осн. чл.122 от ГПК компетентен да се произнесе по него е ПдОС.

Съдът, като обсъди данните по делото, намери за установено следното :

Ищецът Г. Г. е подал искова молба в СРС против ЕОС Маткркс ЕООД за признаване за установено, че сумите, претендирани от него в качеството му на длъжник по посоченото изпълнително дело не са дължими, т.к. вземането е погасено по давност. Иск с пр. осн. чл.439 от ГПК. С Определение № 9878/27.02.2025г., пост. по гр.д.№9224/25, СРС е прекратил производтвото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС Карлово, като е приел, че доколкото спорното вземане е възникнало по потребителски договор, то на осн. чл.113 от ГПК този потребителски спор следва да бъде разрешен от местно компетентен съд, определен от постоянния и настоящ адрес на ищеца, в случая КРС.

1

С горепосоченото определение на КРС е повдигната препирня за подсъдност, като е посочено, че подсъдността следва да се определи по общите правила – нормата на чл.105 от ГПК, доколкото спорът не е потребителски, а за недължимост на вземане, която вече е съдебно признато, т.е. исковата претенция се основава на факти, които не произтичат от самото правоотношение, а са настъпили след преключване на съдебното производство.

Съгл. чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Няма спор, че изпълнителния лист е издаден за вземания, произтичащи от потребитебски договор. Въпросът е дали търсената защита, основана на факти, настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителния лист, попада в обхвата на потребителската защита, респ. дали в този случай намира приложение специалната подсъдност по чл.113 от ГПК или общата такава по чл.105 от ГПК. В съдебната практика / О№1618/07.08.2019г., в.ч.гр.д.№1820/2019, ПОС;

О№13895/31.08.2020г., гр. д. № 3709/2020г., С Г С ; О№2118/30.11.2020г.,т.д.

№1297/2020г.,ВОС; О№1155/12.12.2019г.,в.ч.гр.д.№ 1650/2019г.,СтЗОС и др./ е наложено становището, че в тази хипотеза е налице упражняване на последваща защита на потребителското право, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по договор за кредит. В на ВКС пък изрично е казано, че :

„Относно характера на производствата по чл.439 от ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, също няма колебания в установена съдебна практика. В О№18/16.01.2020г., по ч.т.д.№ 2502/2019г.,ІІт.о.,ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението н а чл.113 ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл.439 от ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл.113 от ГПК в исковите производства по чл.439 от ГПК е възприета още в О№39/09.02.2022г., по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., О№50413/05.10.2022, ч.т.д.№2100/2022,Іт.о., О№306/11.07.2022, ч.т.д.№1362/2022, І т. о. и др.“.

2

Следователно, доколкото в основното правоотношение безспорно ищецът има качеството потребител, той се ползва от особената местна подсъдност по чл.113 от ГПК, независимо от вида на иска и защитимия интерес. Ето защо съдът намира, че в случая приложение следва да намери нормата на чл.113 от ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е районният съд по постоянния и настоящ адрес на ищеца – КРС.

Ето защо и на основание чл. 122 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН по правилата на местната подсъдност да разгледа предявеният от Г. Г. Г., ЕГН **********, против ЕОС Маткрикс ЕООД, ЕИК 131001375, за признаване за установено, че сумите по представения изпълнителен лист по изп.д.№1967/24 по описа на ЧСИ ***** са недължими като погасени по давност е Районен съд – Карлово.

Делото да се изпрати на Районен съд- Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3