Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 22.11.2023, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Административно наказателно дело 14/2023
Вид
Решение № 75
Подписан
22.11.2023
В сила
10.04.2024
Състав
Тихомир Иванов Вельовски

Цитирани разпоредби

  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Б.С., 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20231410200014 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

К. М. К. от гр.Б.С., обл.В., ул.“Златия” № 83, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 22-0248-000731/25.11.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР В., РУ Б.С., упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021г., с което са му наложени административни наказания – „глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 59-63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП. В с.з. тези съображения се поддържат от процесуалния представител адв.М.

М., като се прави искане за отмяна на атакуваното НП.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и наведените от страните доводи и съображения, приема за установено следното:

Жалбата срещу атакуваното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че 04.11.2022г. служителите на РУ-Б.Слатина – свидетелят Ц. Д. М. и Д.Н., били на работа на територията на гр.Б.С.. На същата дата, около 21.30ч., по ул.”Съединение“ горепосочените служители 1 забелязали, че се движи лек автомобил „Пежо” 206, с рег.№ ВР 5763 СМ. Свидетелят М. спрял за проверка същия с подаден светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, които управлявал. По време на проверката служителите установили, че водач на л.а.„Пежо” 206 бил жалбоподателят. Тъй като бил в явно нетрезво състояние, а проверяващите не носели със себе си техническо средство за изпробване за употреба на алкохол, извикали други служители - св.Г. И. Х. и В. А. Ч., които пристигнали на мястото. Там св.Г. И. Х., в присъствието на свидетелите М. и Ч., поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест № 7510-0018 за употреба на алкохол, но жалбоподателят отказал да даде такава проба, като обяснил на проверяващите, че преди бил осъждан и може да влезе в затвора. След това за констатираното нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, на същата дата му бил съставен акт за административно нарушение от св. Г. И. Х., в присъствието на свидетелите-очевидци Ц. Д. М. и В. А. Ч. – служители в РУ Б.С.. Актът бил подписан и връчен на жалбоподателя, без възражения от него. Бил му издаден и талон за медицинско изследване, като жалбоподателят отказал да даде кръвна проба. Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - АУАН № 484558/04.11.2022г., НП № 22-0248000731/25.11.2022г., талон за медицинско изследване, Заповед с № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител/водач, 2 бр. заверени копия от рецепти, график за дежурствата на служителите в РУ Б.Слатина, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Г. И. Х. /мл.автоконтрольор/ - актосъставител, Ц. Д. М. и В. А.

Ч. – свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, и тримата служители на РУ – Б.С..

Съдът кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП, като на инкриминираните дата, време и място, като водач на МПС – „Пежо” 206, с рег.№ ВР 5763 СМ, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. От субективна страна жалбоподателят е действал умишлено, като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Извършеното от него административно нарушение по ЗДвП по безспорен начин се установява с показанията на свидетеля – очевидец Ц. Д. М. и с тези на актосъставителя – св. Г. И. Х., и изцяло кореспондират с отразеното в акта и НП.

Свидетелят Ц. Д. М. безпротиворечиво установява, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, когато бил спрян за проверка на ул.Съединение, до дом №11. Пристигналият след това на мястото св. Г. И. Х., тъй като водачът бил в явно не трезво състояние, в присъствието на свидетелите Ц. Д. М. и В. А. Ч., поканил жалбоподателя да бъде изпробван 2 с техническо средство Дрегер Алкотест 7510-0018 за установяване употреба на алкохол, но той отказал да бъде изпробван, за което нарушение св.Х. съставил АУАН. Бил му издаден и талон за медицинско изследване, като жалбоподателят отказал да даде кръвна проба.

В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че е употребявал лекарства, за което представя рецепти, поради което отказал да бъде изпробван, тъй като се съмнявал, че пробата може да бъде положителна. Съмнението, че пробата може да се окаже положителна, не освобождава водач на МПС от задължението си при извършване на проверка от контролните органи да даде проба с техническо средство за установяване употреба на алкохол или да даде кръвна проба за изследване.

При съставянето на акта и издаването на НП съдът счита, че не са допуснати нарушения на процедурата, обуславящи отмяната на атакуваното НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени, съгласно чл.189 ЗДвП, видно от приетата по делото заповед на министъра на вътрешните работи, при спазване изискванията на материалния и процесуалния закон. Предвид това е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и на приложимите материално-правни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Наложените с НП административни наказания са справедливи и законосъобразно определени, в посочените в чл.174, ал.3 от ЗДвП размери, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0248-000731/25.11.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР В., РУ Б.С., упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021г., с което на К. М. К. от гр.Б.С., обл.В., ул.“Златия” № 83, с ЕГН **********, са наложени административни наказания – „глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

3