Решение № 260001 от 24.02.2023, Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Каварна, 24.02.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд Каварна, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ при секретар Елена Шопова като разгледа докладваното от съдията Живко Георгиев гражданско дело № 73 по описа за

2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

„ХVІІІ-та” от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Н.А.Я., ЕГН **********, Г.С., ЕГН ********** чрез майка и законен представител Н.А.Я., чрез процесуален представител ад К.Р. от ВАК, съдебен адрес: ***, С.С., ЕГН **********, чрез процесуален представител ад Т.С. от ВАК, всички с адрес: ***, с която претендират да бъде прието за установено по отношение на С.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** 9 – чрез ад М.П. от ДАК, че Н.А.Я. е собственик на ½ ид.ч., придобита в СИО по време на брака й с В. Г.С., а С.С. и Г.С. са собственици на ¼ ид.ч. всеки в качеството им на негови наследници от имот с идентификатор ****.4, представляващ рибарска хижа № 11, със застроена площ от 34 км., 2 етажа, построена в ***за безпарцелно застрояване в к 1 в СО „****“, гр. Шабла на основание давностно владение, правно основание чл. 79 ЗС.

В исковата молба са изложени следните твърдения:

През 2001 г. Н.Я. и съпругът й В.

С. закупили от В. П. Й. и Р. Т.. Й. учредено в полза на продавачите право на строеж на едноетажна рибарска хижа №11, ***за безпарцелно застрояване в к 1 на СО „****“, гр. Шабла, а през 2006 г. закупили и допълнително учредено право на строеж, но поради лични причини в нотариалните актове удостоверяващи горепосочените сделки в качеството на купувач, а по-късно и на суперфициар е посочен братът на покойния съпруг на ищцата - С.Г.С.. Сградата е тип „близнак“, като останалата ½ от собствеността на сградата е притежание на С.С.Т.В. С. починал през 2019 г., като оставил наследници родените от брака им деца С.С. и Г.С..

Твърди се, че между него и брат му С.С. е съществувала уговорка относно това, собствеността на сградата да бъде прехвърлена на сина на му Г.С. и че е налице симулация, като С.С. е вписан фиктивно като купувач в нотариалните актове. Сочи се, че строително - монтажните дейности по сградата, обзавеждането на хижата и озеленяването на имота са извършени от съпрузите по време на брака им със семейни средства. Бракът между Н.Я. и В. С. е прекратен с Решение № 303/ 01.02.2016 г. по гр.д. № 15119/2015 г. на ВРС. Твърди се, че фактическата власт върху горепосочения имот е упражнявана от семейството явно и необезпокоявано в продължение на осемнадесет години, а В. С. до смъртта си е живял там. Излагат се твърдения, че всички съседи ги познават като собственици на имота, включително и собственика на другата половина от къщата – близнак - С.С.Т., който сочи, че е бил уведомен за фиктивното вписване на С.С. като купувач в нотариалния актове на имота, въз основа на които са придобити идеалните части от процесния имот и са извършени допълнителните строителни дейности по имота.

Поради горните факти, ищците са сезирали съда с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и молят съда да ги признае за собственици спрямо ответника С.Г.С. на основание придобивна давност повече от 10 г. на процесния недвижим имот – рибарска хижа, описана по-горе. Ищцовата страна с молба с вх. № 260172/04.04.2022 г. е депозирала искане за конституиране на Г., ЕГН ********** с адрес: *** като страна в настоящето производство в качеството й на наследник на В. С., като съдът е уважил молбата с определение № 260017 и е конституирал лицето като обикновен другар, тъй като по отношение на своята идеална част същата притежава собствено материалноправно положение (Решение № 953/ 26.11.2001 г. по гр. Д. № 115/ 200 г. на ІІ г.о.). Г., чрез процесуалния си представител ад С.Х. от ДАК, е подала отговор, с който е изразила желанието си да се включи в производството и е оспорила наведените от ищците твърдения, като е посочила, че не й е известно баща й В. С. и бившата му съпруга Н.Я. да са извършвали СМР по процесния имот или да са имали намерение да го своят като свой, както и че са осъществявали непрекъснато владение. Посочва, че тя и еднокръвните й брат и сестра не са били навършили пълнолетие през посочения период, през който се твърди упражняването на фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което не е било възможно да упражняват владение. Твърди, че именно ответникът по делото е упражнявал фактическа власт върху имота, оспорва наведените твърдения за наличие на симулация при закупуване на имота. Възразява срещу извършените до момента на конституирането и действия от останалите ищци.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците ад К.Р. от ВАК поддържа исковата молба и счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че ищците са владяли процесния имот повече от 10 г. явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерението да го своят, поради което са станали собственици. Моли искът да бъде уважен, а разноските, възложени на ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник чрез процесуалния му представител ад М.П. от ДАК е подаден отговор, с който оспорва иска изцяло като неоснователен. Оспорва твърдението, че неговият брат и ищцата Н.Я. са придобили имота на основание давностно владение, като посочва, че брат му действително е посещавал имота често, особено след прекратяване на брака си с ищцата, но не е имал намерение да го свои, а напротив е изразявал дори желание за заплащане на наем за ползването му. Твърди, че правото на строеж е придобито от него през 2001 г., а през 2006 г. било учредено допълнително право на строеж. Обектът бил завършен в периода 2007 г. - 2008 г. , а от 2015 г. ищцата и починалия и съпруг не съжителствали заедно и дори до този момент да са ползвали имота, то това е било прекъснато през 2015 г. Сочи, че е предоставял имота на починалия си брат с цел той да го наглежда и да живее в него. В отговора се посочва още, че името на ищцата не е посочено в никакви документи, свързани с имота. Оспорват се изцяло наведените твърдения за наличие на симулативна сделка, като се посочва липсата на документ - обратно писмо, доказващ твърденията, че между него и В. С. е съществувала уговорка за фиктивното придобиване на собствеността от В. С. и намерението за прехвърляне на собствеността на имота върху Г.С., както и твърдението, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 62, том 5, н.д. № 1201/2001 г. на СВ при АВ Каварна е сключен от ответника в качеството му на довереник, действащ от свое име, но за сметка на доверителя В. С..

Оспорва и твърденията относно афиширането на собствеността, като и упражняването на фактическа власт явно и необезпокоявано в продължение на 18 г.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверени за вярност копия от: нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 88, том 3, рег. № 3532, дело 450/ 2001 г. от 08.11.2001 г.; договор за учредяване на възмездно допълнително вещно право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост вп. Акт. № 57, том 6, вх. рег. № 2933/31.05.2006 г. на СВ - Каварна; скица на сграда № 15

- 703735/ 02.08.2019 г., издадена от

СГКК- Добрич; удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/ 27.07.2015 г., издадена от отдел „МДТ“ при Община Шабла; удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/26.02.2021 г., издадено от отдел „МДТ“ при Община Шабла; препис - извлечение от акт за смърт № 0032/20.07.2019 г. на Община Шабла, удостоверение за наследници с изх. № АУ071380ОД/23.07. 2019 г. на Община Варна, район Одесос се установява, че: В. Г.С., ЕГН ********** е починал на 20.07.2019 г. и е оставил наследници следните лица: С. С., ЕГН **********, Г., ЕГН ********** и Г.С., ЕГН **********.

С.Г.С., ЕГН ********** - брат на В. Г.С. е закупил на 08.11.2001 г. право на строеж за построяване на едноетажна рибарска хижа № 11 с идентификатор ****.4, находяща се в гр. Шабла. На 19.05.2006 г. между него и Община Шабла е сключен Договор за учредяване на възмездно допълнително право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост по силата на който същият е суперфициар. Във всички официални документи, удостоверяващи правото на собственост върху посочения имот е посочено лицето С.С.. Не се установи наличие на симулативна сделка поради липсата на писмен документ, удостоверяващ начина и вида на симулацията или такъв опровергаващ съдържанието на представените по делото официални документи, а установяването на такава сделка следва да се извърши не чрез свидетелски показания, а с представянето на писмен документ - обратно писмо (чл. 164, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК). Не се доказаха и посочените в исковата молба и в приложените писмени декларации „лични причини“, които са наложили посочването на С.С. като купувач и по- късно суперфициар. Описаните в представените по делото 5 бр. писмени декларации съдържат твърдения, които не съответстват на установените в хода на производството факти, поради което същите нямат материална доказателствена сила относно фактите по делото.

Установи се ползването на имота приживе от В. С. в качеството му на държател на имота на брат си С.С..

От устните доказателства – свидетелски показания на С.С.Т., ЕГН **********, М.П.М., ЕГН **********, С. Т..

Н., ЕГН **********, Г. Д.Н., ЕГН **********, Б.Х. П., ЕГН **********, Н.Х.А.,

ЕГН ********** и В.С.П., ЕГН **********, съдът не кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна тъй като същите не са непротиворечиви, последователни и съответстващи на установената по делото фактическа обстановка.

Съдът не кредитира и показанията на В.С.П., ЕГН **********, преценини по реда на чл. 172 ГПК, поради наличие на роднинска връзка между нея и ищцата Г. и евентуалната и заинтересованост от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка и от събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС.

Според разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закон. По делото се претендира собствеността върху процесния имот да е придобита в резултат на давностно владение, продължило от 2001 г. година до момента. Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия, като следва да се установи наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 2 от ЗС и липсата на категоричност за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва прилагането на този придобивен способ.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, което трябва да е продължило минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. Когато по отношение на имота е налице съсобственост и единият от съсобствениците претендира да е придобил изцяло собствеността на основание давностно владение, то намерението му да свои вещта следва да е демонстрирано явно и несъмнено по отношение на другия съсобственик. В конкретния случай това не бе доказано по категоричен и несъмнен начин. Ищецът Н.Я. твърди, че владее имота от 2001 г. година, като преди прекратяване на брака й с В. С. владението се е осъществявало под формата на СИО, а след прекратяването му бившият и съпруг е продължил да владее имота. За собствеността върху процесния имот е издаден нотариален акт през 2001 г. за покупко- продажба на правото на строеж, който не е оспорен в производството и в който в качеството на купувач е вписан не бившият съпруг на ищцата В. С., а ответникът С.С.. Последният е страна и по Договор за учредяване на възмездно допълнително вещно право на строеж върху имота. В производството не се събраха доказателства, доказващи симулативността на сделката, обективирана в посочения нотариален акт, не е открито обратно писмо, поради което не може да се приеме наличието на абсолютна или относителна симулация между посочените страни.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dd6a7eb-8180-47ba-a245-ee05be00ba60