Решение № 6338 от 24.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6338 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110142056 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от М. К. Д. против нотариус Д. К. С. осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 20000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпила на 17.01.2019 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от 17.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5066,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на увреждането – 17.01.2018 г. до 16.07.2021 г.

Ищцата твърди, че от 23.01.2018 г. е в трудово правоотношение с ответника нотариус Д. К. С., по силата на което е изпълнявала длъжността „Деловодител“. На 17.01.2019 г., около 8:20 часа, по път към работа, ищцата се е спънала в намиращо се на тротоара антипаркинг колче и е паднала на земята, в резултат на което си е счупила главичката на лявата лъчева кост като е била оперирана във „Военномедицинска академия“- МБАЛСофия. Поддържа, че травмираната ръка е била имобилизирана за 30-дневен период, като в резултат на злополуката е била неработоспособна за период от четири месеца. Във връзка увреждането е изпитвала интензивни болки в продължение на няколко месеца, като възстановителният период продължил повече от две години. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба все още изпитва затруднения при движението на ръката.

Посочва се, че здравословното й състояние я е откъснало от обичайната й среда на живот, като била възпрепятствана да се справя с ежедневните си битови нужди. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на първия ден от завръщането й на работа след отпуск поради временна неработоспособност. Изпитвала несигурност относно намирането на нова работа и възможността да се издържа без помощ от семейството си. Сочи, че с Разпореждане от 02.10.2019 г., постановено от компетентното длъжностно лице към ТП на НОИ- София-град, претърпяната злополука е квалифицирана като трудова по смисъла на чл.

55, ал. 1 КСО, което е потвърдено и с Решение № 5575 по адм. д. № 1667/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1

2 ЗА, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът нотариус Д. К. С. не оспорва фактите, че между нея и пострадалата М. К. Д., е бил сключен трудов договор, по силата на който последната е заемала длъжността „Деловодител“. Не спори, че злополуката е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ- София-град. Оспорва посочените място и време на настъпване на злополуката да са тези посочени в исковата молба, респ. в разпореждането на НОИ.

Твърди, че злополуката е настъпила в 9:00 часа, при слизането й от автобус №102 на спирка на обществения транспорт на бул. „Академик Иван Гешов“ в близост до „Военномедицинска академия“- МБАЛ- София, а не както е посочено- в 8:20 часа, пред магазин „Рекорд“, на спирка на градския транспорт „Читалище Добри Чинтулов“, намираща се на бул. „Никола Габровски“, ж.к. „Дианабад“. Поддържа, че ищцата е отивала на контролен преглед във „Военномедицинска академия“- МБАЛ- София след предварителното разрешение от работодателя си да отсъства от работа. Релевира възражение за съпричиняване поради проявена от ищцата груба небрежност, изразяваща се в несъобразяване с метеорологичните условия и конкретната ситуация на мястото на придвижването й. Счита, че преминавайки всеки ден от там на път за работа ищцата е следвало да е знаела за поставения ограничител на тротоара. Навежда твърдения, че посочените в исковата молба неимуществени вреди произтичат от съществуващите преди инцидента придружаващи болести на ищцата, а не конкретно от злополуката. Прави и възражение за прекомерност на претендираните неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва истинността на приложените към исковата молба Протокол за трудова злополука № 58/19.09.2019 г., Разпореждане № 23633/02.10.2019 г. и Решение на Директора на ТП на НОИ- София-град относно фактите, свързани с часа, мястото и начина на настъпване на злополуката, както и авторството на представените болнични листове и два броя епикризи, издадени от ВМА-МБАЛ София. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, а при условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде в намалено. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач - С.О. на страната на ответника изразява становище за неоснователност на исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника в качеството му на работодател и ищцаъа М. К. Д., в качеството му на служител, е бил сключен трудов договор, по силата на който последният е заемал длъжността „деловодите“, което се установява и от представения трудов договор №8 от 23.01.2018 г. Видно от трудовия договор мястото на работа на служителя е определено на ул. „Сердика“ №18, ет. 1, ап. 1 при пълно работно време от 8 часа.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.01.2019 г. ищцата е претърпяла злополука по път за работа, за която същата е подала декларация за трудова злополука в ТД София град на НОИ. В представения по делото протокол за разследване на обстоятелствата на злополуката от 19.09.2019 г. е посочено, че в деня на злополуката М. Д. около 08.15-08.25 часа отивайки на работа движейки се по пешеходен тротоар пред магазин за хранителни стоки „Рекорд“ се спъва в намиращото се на тротоара антипаркинг колче и пада, вследствие на което получава счупване на горния край на лъчевата кост закрито на лявата ръка. В протокола е вписано, че няма допуснати нарушения на нормативните актове.

С разпореждане №23633 от 02.10.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София 2 град злополука станала 17.01.2019 г. е приета за трудова по чл. 55, ал.2 КСО, като е посочено, че същата е станала при придвижване по обичайния път от основаното място на живеене до работното място, пострадалата се спъва и пада, вследствие на което получава счупване на горния край на лъчевата кост закрито на лявата ръка. По жалба на работодателя е образувано адм. дело №13090/2019 г. по описа на АССГ 8-ми състав, с решението по което съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ – София град, с което е било потвърдено разпореждане №23633 от 02.2019 г. по чл. 60, ал. 1 КСО. Впоследствие е решение №5575 по адм. д. № 1667/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение съдът е отхвърлил жалбата на работодателя и разпореждането е влязло в сила.

Според приобщената по делото епикриза от ВМА – МБАЛ София М. К. Д. е приета на 17.01.2019 г. с диагноза „счупване на горния край на лъчевата кост закрито“ оперирана е по спешност, крайникът е имобилизиран в гипсова лонгета и е изписана на 18.01.2019 г. с подобрение и с указания за ЛОР и терапия за дома, да продължи антикоагулатната профилактика и да носи имобилизацията за срок от 30 дни.

От приетите по делото амбулаторни листове се установява, че след извършени прегледи от лекар ортопед – травматолог на 18.02.2019 г., на 20.03.2019 г. и на 25.04.2019 г. обективното състояние на пациента е ограничена промоцупинация и болки в гривнената става като е назначена физио- и кинезитерапия, за което са издадени и амбулаторните листове от 13.03.2019г. и 16.04.2019 г. с описание на проведените процедури. Видно от амбулаторен лист от 03.05.2019 г., издаден от доктор специалист физикална рехабилитационна медицина проведената на М. К. Д. рехабилитация е с недостатъчен терапевтичен ефект и пациентът е насочен към рехабилитация и балнео лечение в болница.

Лечението е проведено във ВМА- МБАЛ София Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“ през периода 23.05.2019 г. - 30.05.2019 г. видно от приобщената епикриза.

Като доказателства по делото са приети и 4 броя болнични листове с №Е20196090478 от 18.01.2019 г., №Е20196360213 от 18.02.2019 г., №Е20196360287 от 20.03.2019 г. и №Е20196360403 от 25.04.2019 г. чиято истинност бе оспорена от ответника относно авторството на положените в тях подписи на членовете на ЛКК, за което по реда на чл. 193 ГПК бе постановено да се извърши проверка чрез изслушването на съдебно-графическа експертиза. Според заключението на същата подписите положени за „д-р В.“ са положени от В.В.В., за „д-р Ц.“ са изпълнени от Н.Н.Ц. и за „д-р К.“ също са изпълнени от Д.В.К..

Вещото лице е констатирало, че подписите в болничните листове с №Е20196360213, №Е20196360287 и №Е20196360403 за „д-р Д.“ не са положени от Н. Д. Д., но доколкото в тях има положен подпис от другия член на ЛКК – д-р В. извършил медицинската експертиза за временната неработоспособност на ищцата, тези документи не следва да се изключват от доказателствата по делото. Същевременно обаче болничните листове представляват административни актове и доколкото съдът на основание чл. 17, ал. 2 , изр. първо ГПК се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол, то установената липса на втори подпис в представените три броя болнични листове влече нищожност на акта поради издаването му от един, а не от двама лекари – членове на ЛКК съгласно Наредбата за медицинска експертиза (чл. 10, ал. 2 НМЕ), а невалидните индивидуални актове не произвеждат действие. Предвид това съдът приема, че по делото се установява ищцата да е била временно неработоспособна поради настъпилата злополука - нетрудова с диагноза „счупване на горния край на лъчевата кост“ за периода 17.01.2019 г. – 17.02.2019 г.

За вида и характера на получените от ищеца увреждания и техния интензитет по делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р К. А. С. специалист по ортопедия и травматология след запознаване с наличната по делото 3 медицинска документация, според заключението на която при фрактурата на ищцата, изразяваща се в счупване на горния край на лъчевата кост (капитулум радий) същата е изпитвала болки и страдания като в първите 10 дни след травмата и в първите 15 дни след свалянето на гипсовата имобилизация болките са били с по-интензивен характер. Вещото лице е посочило, че на ищцата е проведено оперативно лечение изразяващо се в наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на лявата лакътна става, след свалянето на която М. Д. е провела два курса рехабилитация и физиотерапия, но поради незадоволителни резултати от 23.05.2019 г. до 30.05.2019 г. е провела и болнично лечение в ВМА-МБАЛ София в Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“, отделение „Болнична рехабилитация и възстановяване“. Вещото лице посочва, че оздравителният процес при счупване на лъчевата кост в горния край, лекувано само с гипсова имобилизация при нормално протичане на лечебния процес продължава около 2 месеца, а при ищцата възстановителния период е продължил 4 месеца предвид приетите по делото болнични листове. Според представената медицинска документация, която и вещото лице е съобразило, няма данни за настъпили усложнения през оздравителния процес при ищцата, както и за трайни последици от полученото увреждане. Установява се, че през периода на обездвижване при ищцата е имало намалена активност на ръката. Не са установени съпровождащи заболявания на пострадалата, които да повлияят начина на протичане и продължителността на възстановителния период, нито описани неврологични усложнения, за да се проведе комплексно лечение. Експертът е констатирал, че към настоящия момент при ищцата няма трайни последици и функционален дефицит на лява ръка от полученото увреждане. Разпитан в съдебно заседание експертът посочва, че видно от епикризата от 30.05.2019 г. към тази дата ищцата е с възстановен обем на движение на лявата лакътна става, но е възможно предвид естеството на работа при увеличено натоварване да има болки в ставата. И пред съда вещото лице поддържа, че средностатистическия възстановителен период при липса на усложнения и при нормално протичане е около 2 месеца. В случая на ищцата макар да не се касае за усложнение, тъй като няма отклонение от възстановителния процес, лекарите – ортопед и физотерапевт са констатирали по-бавно възстановяване и са дали мнение за продължаване на болничните листове. Посочва, че предвид максималния срок на обездвижване на ръката се касае за по-тежко счупване.