Решение № 4712 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4712 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330107019 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, представлявана от адв. К.Р., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с която е предявен главен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 8 040 лева - платена без правно основание по договор за предоставяне на потребителски кредит № *******г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и евентуален осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 940 лева - платена без правно основание по договор за предоставяне на потребителски кредит № *********., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба окончателното изплащане.

Твърди се, че на 04.08.2021 г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** по силата на който на ищцата била отпусната сумата в размер на 6 000 лева, при годишен процент на разходите 49,66% и фиксиран лихвен процент 35,00%, който заем следвало да се върне на 18 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, с първа падежна дата 03.09.2021г. Общата сума за връщане възлизала на 8 100лв. като включвала главница в размер на 6 000лв. и лихва в размер на 2 100лв. Съгласно чл. 5 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство, поради което ищцата сключила договор за гаранция /поръчителство/ с Фератум Банк Ltd. Кредитополучателят дължал на 1 дружеството гарант възнаграждение, което да се заплаща разсрочено на 18 месечни вноски с дата на първо плащане 04.09.2021г. и краен срок на издължаване – 04.03.2023г. Ищцата погасила изцяло задълженията си по процесния договор, като заплатила на ответното дружество общо 14 040лв. на 18 месечни вноски по 780лв. в периода 03.09.2021г. – 30.04.2023г. Поддържа се в исковата молба, че процесният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК, като ищцата следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължала лихви и други разходи по кредита, поради изброените съображения. Твърди се, че била нарушена разпоредбата на чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК понеже в договора липсвала информация дали посоченият лихвен процент от 35% е годишен, дали е фиксиран или подлежи на промяна, както и условията за прилагането му. В разрез с изискването на чл.11, ал.2 от ГПК общите условия не били подписани на всяка страница от потребителя. Ищцата счита, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не било посочено как е формиран годишният процент на разходите и какви точно разходи са включени в него.

Потребителят бил поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и нямал необходимата информация колко точно е оскъпяването на кредита му, за да направи информиран и икономически обоснован избор. В договора не бил посочен размера на погасителната вноска, нито дали тя е месечна, седмична или друга. Налице било разминаване между посочения размер на ГПР и действително прилагания между страните. Смята, че в размера на ГПР най-вероятно не са включени разходите за заплащане на поръчителство в полза на Фератум Банк, което също било нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал. 1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК. По този начин бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. На следващо място твърди, че липсвал погасителен план към договора, който да е подписан от ищцата, което било самостоятелно основание за недействителност на основание чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като липсвала информация за разпределението на вноските между дължимите по договора суми.

С оглед изложеното се предявяват настоящите искове. Претендират се сторените разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Фератум България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва твърдението на ищцата, че чл.5 от договора за кредит е нищожен. Посочва, че услугата за гаранта не била задължителна услуга, нито пък задължително условие за сключване на кредита. Ищцата разполагала с възможност за избор дали сама да посочи поръчител или да избере предложения му такъв - „Фератум Банк“. Потребителят сам бил направил избор при заявката си за кредит да ползва този гарант, поради което клаузата била индивидуално уговорена. Гарантът бил самостоятелно юридическо лице, като бил длъжникът сключил с него отделен договор, по който ответникът не бил страна, следователно исковете за прогласяване на нищожността на Договор за гаранция следвало да се предявят срещу Фератум Банк, т.е. ответникът бил ненадлежна страна, а исковете недопустими. Нямало 2 заблуждаваща търговска практика, защото ищцата била информирана за последиците от избора си на гарант и сумите, който ще дължи на поръчителя.

ГПР бил в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК, като разходът за гарант не се включвал в него, тъй като не влизал в общия разход по кредита, доколкото касаел услуга с незадължителен характер. На ищцата била предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Същата била предварително информирана за размера на разходите, като й бил изпратен СЕФ още при кандидатстване за отпускането на кредит. Неин избор било да сключи договора и да прецени какво обезпечение да предостави. Тя имала и право да се откаже от договора в 14- дневен срок, но не го упражнила. Договорът не бил нищожен и делото представлявало опит на ищцата да избегне изпълнение на задълженията си по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. На свой ред също претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищцата Ц. Г. С., като кредитополучател, и „Фератум България” ЕООД, като кредитодател, Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** г., ведно с приложенията към същия - Общи условия и Преддоговорна информация с инкорпориран в нея погасителен план. С договора за кредит на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 6000 лв., със срок на заема 18 месеца, при фиксиран ГЛП по заема 35 %, и посочени ГПР от 49,66 % и обща дължима сума – 8 100 лв.

Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество. Не оспорва от ответника сключването на договора за гаранция (поръчителство) между ищцата С. и „Фератум Банк“.

Ищцата е представила писмени доказателства за извършени от нея плащания в полза на ответното дружество.

В хода на съдебното дирене е изслушано заключение по ССчЕ, според което Ц. С. е платила общо сумата от 14 130 лв. за погасяване на задълженията си по процесния договора за кредит, от които 6 000 лв. за отнесени за главница, 2 100 лв. – за възнаградителна лихва, 5 940 лв. по гаранцията и 90 лв. – такса за напомнително писмо. Досежно размера на ГПР, според вещото лице при неговото изчисляване е отчетено единствено вземането за възнаградителна лихва. При включване на сумата, платена за възнаграждение на поръчителя – 5 940 лв., процента на разходите по кредита на годишна база се завишава на 237,50 %. Без да се дължи възнаграждението за гаранта, дължимата по кредита сума би била 8 100 лв. Независимо от това, вещото лице е посочило, че Ц. С. е платила за възнаграждение на гаранта сумата от 5 940 лв. Същата е заплатена на ответното дружество „Фератум България“ ЕООД с погасителните вноски, като видно от заключението, няма данни тя да е била преведена от „Фератум България“ ЕООД на гаранта „Фератум Банк“.

3

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата С. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г., с визираното по-горе съдържание. При това правоотношение ищцата е имала качеството на кредитополучател, но и на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД. Не се спори, че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит Ц. С. е сключила с „Фератум Банк“ Договор за гаранция (поръчителство).

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложените аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. При това положение следва да се приеме, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Както се изтъква в отговора на исковата молба, а и от съдържанието на договора и приложенията към него е видно, че за целите на отпускане на кредит при „Фератум България” ЕООД потребителят е длъжен да посочи обезпечение на кредита под формата на поръчителство (чл. 5.3 от ОУ). Следователно сключването на договора за гаранция е условие за отпускане на кредита. Дори и потребителят да би могъл да избере и личен гарант, то при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“. За отбелязване е още, че ответното дружество е било наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“ и в частност с възмездния характер на договора за гаранция – така т. 4.3 от Преддоговорната информация. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с кредитното правоотношение, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

По изложените съображения съдът приема, че разходите по 4 обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума, противно на възраженията на ответника. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора тя не е в размер на 8 100 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер на 5 940 лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – при главница от 6 000 лв., дължима за срок от 18 месеца, длъжникът е следвало да плати сума от над 14 000 лв., в която се включва освен чистата стойност на кредита, но още и договорна лихва от 2 100 лв. и възнаграждение на поръчителя от 5 940 лв. При това положение, а и видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, посоченият в договора годишен процента на разходите от 49,66 % не съответства на действително приложимия между страните, който съдът намира да е изчисленият от експерта 237,50 %.