Решение № 5533 от 31.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5533 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20221100109369 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск И. Х. А., ЕГН **********, чрез адв. М. И., съдебен адрес: София, ул.

„******* ******* против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.

София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е един от пострадалите от т.нар. „Възродителен процес“. През февруари 1986 г., във връзка с осъществяване от страна на тогавашния тоталитарен режим на насилствена асимилация във всичките й детайли – от принудителна смяна на имената, включително чрез различни видове репресии, до забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права на хората от турски етнически произход, той бил задържан и отведен на остров Белене, без да е осъден за извършването на престъпление. Условията в „Белене“ били ужасни. През време на престоя си станал жертва и свидетел на всякакъв вид натиск и мъчения спрямо него и другите като него. От страна на надзирателите бил постоянно унижаван и заплашван. Първите месеци от 1 задържането му нямал възможност да се свърже със семейството си и те не знаели какво се случва с него.

Заявява, че, след дълъг престой в лагера „Белене“, бил интерниран в с. Брусарци, обл.

Монтана, където го държали до средата на 1988 г. На 22.06.1988 г. бил освободен и се завърнал в родния си край, в с. Ябланово, община Котел, област Сливен. През 1989 г. органи на реда наредили на него и на цялото му семейство да напуснат територията на България в срок до 48 часа, като по този начин били депортирани от Република България. След промените през 1990 г. ищецът се завърнал в България, където живее и до днес.

По-нататък в исковата молба е отразено, че, след началото на демократичните процеси през 1989 г. у него, както и у всички други като него – лишени от свобода поради несъгласие с т.нар. Възродителен процес, с които бил в контакт след изселването в Турция, се зародила надежда и очакване, че новата власт ще започне разследване и ще предаде на съд, респ. ще накаже виновниците, още повече след като от медиите разбрали, че започва наказателен процес за това. Според ищеца, на 30.01.1991 г. е образувано следственото дело – първоначално като сл. дело № l/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780II/1998 г. по описа на ВОП - София, като, след поредното му възобновяване, разследването продължава под нов номер на делото - ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП - София.

Разследването по това дело продължава повече от 30 години, като от последното му внасяне в съда с обвинителен акт, респ. връщането му от съда, са изминали над 20 години. А. счита, че посочената продължителност от над 30 години нарушава правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. През това време той е бил лишен от възможността да потърси, нито като частен обвинител, нито като граждански ищец, справедливо репариране на причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат от това престъпно деяние, защото фигурата на гражданския ищец се конституира едва на фазата на съдебното производство, до което наказателното производство още не може да достигне.

Счита, че отговорност за необоснованото забавяне на делото носи Прокуратурата, защото тя е „господар на досъдебната фаза“ на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено и обективно.

Ищецът твърди, че от необоснованото забавяне на наказателното дело той е търпял и продължава да търпизначителни неимуществени вреди, които към момента оценява на 100 000 лв. и те се изпазяват в следното: - задълбочило се до крайна степен усещането му за липса на справедливост, защото очакванията му за предаване на съд на виновните за Възродителния процес лица не се оправдали, - бил е и продължава да е изключително разочарован от липсата на осезаем напредък по делото, въпреки декларираната от различни представители на държавата готовност за съдействие, - изпитва страх и опасение, че, във връзка с това забавяне, обвиняемите ще се измъкнат от правосъдието, -личният му и семеен живот са осакатени без съд и присъда, - отнето му било правото да реши къде да живее, отнети му били мечтите, - разболял се физически, отключил диабет, - очакванията му за възмездие чрез довеждане докрай на този наказателен процес останали неоправдани.

2

В тази връзка, ищецът моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. Дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП № II-048/1999 по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск. Претендира сторените разноски.

Представил е и е изискал прилагане на писмени доказателства, поискал е допускане на гласни такива.

В хода по същество моли съда да уважи иска изцяло със законните последици разноски, изразяващи се в заплатената по делото д.т.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.

Прави възражение за недопустимост на иска, тъй като липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че лично е пострадал от престъпленията, предмет на разследването по процесното наказателно производство. На следващо място заявява, че иска е недопустим и поради факта, че не е изчерпана административната процедура по реда на Глава трета „а“ ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

На следващо място заявява, че нормата на чл. 2б ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012 г. (ДВ, бр.

98/11.12.12 г.), като на същата законодателя не е придал обратно действие и, тъй като ищецът не е уточнил от кои действия на органите на ПРБ е търпял твърдените вреди, по отношение на тези от тях, които са преди влизането й в сила, претенцията е недопустима.

По-нататък заявява, че ищецът не е представил доказателства за това, че е претърпял неимуществени вреди вследствие продължителността на досъдебното производство, а същите са в резултат на извършените по отношение на него репресивни действия по време на т. нар. възродителен процес. Тези вреди, според ответника, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2б ЗОДОВ, тъй като законодателят е уредил тези обществени отношения в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

На следващо място оспорва исковата претенция като неоснователна, тъй като производството е протекло ритмично и липсва бездействие на Прокуратурата, което да е причина за продължителността на производството.

Според ответника, ПРБ не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди, претендирани за периодите след внасянето на обвинителния акт в съда до връщането на наказателното производство на прокуратурата.

3

Оспорва претенцията и по размер, при твърдения, че размер на обезщетението от 100 000 лв. е изключително завишен, несъответстващ на социално-икономическите условия и стандарт на живот в България, несъобразен с изискванията за справедливост, които по аргумент на чл. 52 от ЗЗД е основен критерий за определяне размера на претендираното обезщетение, на константната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

Представил е писмени доказателства, изискал е и прилагането на такива.

В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, тъй като вредите, причинени на ищеца по време на Възродителния процес, се обезщетяват по друг ред – Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Позовава се на отразеното в писмения отговор.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовата страна, с оглед предоставена възможност от съда възможност, бяха представени като писмени доказателства документи, съдържащи се в ДП № ІІ-048/1999 г. на ВОП - София, а именно: Протокол за разпит на ищеца като свидетел и пострадало лице, Постановления по сл.д. № 1/1991 г. за привличане на обвиняеми на Д.С., Т.Ж., Г.А., П.М., П.К., обвинителен акт по сл.д. № 1/1991 г., пр.д. № 03/1993 г., обвинителен акт по сл.д. № 1/1991 г., пр.д. № 04/1997 г., н.д. № 1/1998 г., разпореждане от 28.04.1998 г. по н.д. № 1/1998 г. на ВКС на РБ, Военна колегия за прекратяване на съдебното производство по наказателното дело и връщане на делото за доразследване на Прокуратурата на въоръжените сили на РБ, 2 бр. писма от 27.01.2019 г. и 28.012019 г. на ВКП, Отдел Международен във връзка с искане за правна помощ до Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни въпроси.

Представени са множество копия от съдебните актове, постановени по образувани н.ч.д., по искания или жалби на пострадали по реда на чл. 368 и НПК и по чл. 244 НПК за определяне на мерки от съда за ускоряване на наказателното производство по цитираното по – горе ДП, пр.пр., поради забавяне на разследването и определяне на срок, в който досъдебната фаза на производството да приключи. С определение № 4936/06.11.2018 г., постановено по н.ч.д. № 4768/2018 г., СГС, НО, 13-ти с-в е определил едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне от страна на прокурора, съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по в ДП № ІІ-048/1999 г. на ВОП – София.

По всички искания, респ. жалби, с правно основание чл. 368 и чл. 369 НПК съдът е определил такъв срок и е дал такива указания на органите на досъдебното производство. От приложеното писмо от СГС, Досъдебно производство, от 20.05.2023 г. се установява, че през 2018 г. са образувани 94 бр. дела по чл. 368 НПК и 22 бр. дела по чл. 244 НПК, през 2021 г. те са две и през 2022 г. е образувано едно дело.

4

По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че и понастоящем сл.д.

№ 1/1991 г., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. на ВОП не е приключило, като не е навлязло и в своята съдебна фаза. С определение № 1223/12.12.2022 г. на САС, 6-ти наказателен с-в, постановено по ч.н.д. № 821/2022 г., с което е отменено определението от 20.06.2022 г. по ч.н.д. № 2337/2022 г. на СГС, НО, 9-ти с-в, с което е потвърдено приложеното по делото Постановление на ВОП – София от 31.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ІІ-48/1999 г. на ВОП – София. Отменено е и цитираното Постановление на ВОП – София за прекратяване на посоченото ДП и делото е върнато на ВОП – София за продължаване на процесуално – следствените действия. При отмяната си съдът е приел, че при постановяване на цитирания акт на ВОП – София са допуснати съществени нарушения на процесуалните права и ограничаване правата на пострадалите лица, което налага отмяната му само на това основание, както и че липсва пълноценно и мотивирано произнасяне на прокурор за прекратяване на наказателното производство. В хода на делото от ВОП, София е изпратено писмо, нх. № 41431/02.05.2023 г., в което е отразено, че понастоящем досъдебното производство още не е приключило.

По цитираното ДП за исковия период – над 30 години, е разпитван веднъж, в качеството си на свидетел – на 22.12.1999 г. от военен следовател при Софийска ВОП в помещението на ВОП, Сливен.