Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1313 от 26.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3350/2023
Вид
Решение № 1313
Подписан
26.07.2023
В сила
13.11.2023
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330203350 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0053712, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на „Реал24“ ЕООД, ЕИК 115528920, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, Смирненски, ул.“Йордан Гавазов“ № 48, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от законния представител Я. М. К. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Жалбоподателят е депозирал жалба, в която излага аргументи, въз основа на които моли Съда да отмени атакувания Електронен фиш /ЕФ/. В съдебно заседание се представлява от адв.М., който поддържа жалбата и направеното с нея искане.

Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен, като навежда доводи за това. При условията на евентуалност прави възражение за размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установяват всички правнорелевантни факти, при наличието, на които може да се ангажира административнонаказателната отговорност на дееца за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, а именно: наказаният субект да е собственик на процесното МПС, за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, като за съставомерността на нарушенето е без значение кой е бил неговия водач, управлението да е установено с АТСС, като МПС следва да не е спряно от движение.

В случая дружеството „Реал-24“ ЕООД е собственик на процесното МПС, видно от приложената по делото справка, а и за това не се спори. Не се спори и че посочения в ЕФ лек автомобил е бил регистриран в Република България и не е бил спрян от движение, както и че на процесната дата и място е бил управляван по пътната мрежа в страната. Жалбоподателят не оспорва и категорично установеното обстоятелство, че за процесното МПС няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е и предпоставката управлението на МПС е било установено с АТСС TFR1-M 511. Действително в ЕФ не е посочен вида и фабричния номер на измервателното средство, но това обстоятелство се изяснява от представения по преписката Протокол за използване на АТСС и според съда пропускът не е ограничил правото на защита на санкционираното дружество до степен, да не може да го упражни в пълен обем и своевременно.

При това положение следва да се приеме, че в случая ЕФ съдържа в достатъчна степен на конкретика и яснота данни относно авторството, деянието и обстоятелствата по неговото извършване. Налице е и коректно посочване на нарушената правна разпоредба, а именно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която задължава собствениците на МПС, които са регистрирани на територията на страната и не са спрени от движение, да сключат застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по същество фактът на нарушението се установява по несъмнен начин.

Липсват и основания за отмяна на ЕФ от формална страна.

Правилно за така установеното нарушение е съставен ЕФ, доколкото от Протокола за използване на АТСС се установява, че режимът на измерване е стационарен, т.е. нарушението не е установено с мобилно АТСС във време на движение, което не налага спиране на място и издаване на АУАН, а впоследствие на НП. Спазени са изискванията за неговото съставяне, съобразно утвърдения със Заповед на министъра на вътрешните работи образец и с оглед предвиденото в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочените в жалбата 2 липса на име и дължност на служителя, издал фиша, дата на неговото съставяне, ред и срок на обжалване, не са сред задължителните реквизити на ЕФ, определени от законодателя. Що се касае до възражението за липса на изписан словом размера на наложената административна санкция, законът не е конкретизирал как да бъде посочен размера на глобата – словом и/или цифром, поради което според Съда е достатъчно да бъде посочен по един от двата начина.

Текстовото описание на нарушението се явява напълно съответно на посочената в ЕФ цифрово правна квалификация на същото, като не се поражда неяснота относно това за какво именно поведение е санкционирано дружеството, каквото твърдение навежда жалбоподателя. Пределно ясно от даденото описание е, че това е сторено предвид установено с АТСС управление на МПС, собственост на дружеството, за което няма сключен и действащ договор за задължителната застраховка, а е следвало да има такъв.

Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда именно, че когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция, посочена по чл. 638, ал. 1 от КЗ. Връзката на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ с чл.638, ал.4 от КЗ е необходима с оглед поясненото по електронния фиш обстоятелство, че по отношение на въпросното МПС е било налице задължение за сключване на такава застраховка, доколкото то е било регистрирано в страната и не е било спряно от движение. Ето защо и привързването на посочените в ЕФ разпоредби от КЗ не само, че не води до неяснота относно изпълнителното деяние, което е изрично посочено в електронния фиш, но напълно съответства на даденото текстово описание на фактите и обстоятелствата, които в своята съвкупност очертават състава на административно нарушение, за което е санкционирано дружеството.

Техническото средство, с което е фиксирано нарушението, за което е издаден ЕФ, е мобилно автоматизирано техническо средство, като същото е годно за употреба и е одобрен тип средство за измерване, съгласно представените Протокол за използване на АТСС и Протокол от проверка на мобилната система, последния със заключение за съответствие на процесното АТСС с одобрения тип техническо средство. Приложеното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване е с изтекъл срок на валидност към датата на деянието, но предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, в този случай намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Липсват основания и за ревизиране на размера на наложената санкция, доколкото същата е законово определена във фиксиран размер.

Случаят не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на чл.

28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-лека степен 3 на обществена опасност от други подобни случаи, а и твърдения и доказателства в тази насока не бяха представени в настоящото производство.

Всичко гореизложено обосновава и извода за правилност и законосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради което същият следва да бъде потвърден.

Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира такива с депозираното писмено становище. Ето защо, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за правната помощ, Съдът определя размер на възнаграждението за юрисконсулт в минималния такъв от 80 лв., като съобрази фактическата и правна сложност на делото, протекло в рамките на едно съдебно заседание, както и обема на извършената юрисконсултска защита.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0053712, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на „Реал24“ ЕООД, ЕИК 115528920, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, Смирненски, ул.“Йордан Гавазов“ № 48, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от законния представител Я. М. К. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

ОСЪЖДА „Реал-24“ ЕООД, ЕИК 115528920, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, Смирненски, ул.“Йордан Гавазов“ № 48, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от законния представител Я. М. К. да заплати на ОДМВР Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4