Определение № 2889 от 08.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2889 гр. Варна, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102672 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Й. Н. А. срещу Варненска и

Великопреславска

Света митрополия положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от ПИ ****.39 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, със Заповед № 18-7261/23.05.2014 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес: гр.

Варна, р-н „Приморски“, „Ботаническа градина“, с площ на реалната част от 12400 кв.м. и граници: ПИ ***, ****.40, ****.100, ****.148, ****.202 и останалата част на ПИ ****.39, повдигната в червен цвят на приложената на л. 20 от гр.д. № 11310/2025 г. на ВРС скица, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 03.04.2008 г. до предявяване на иска на 14.10.2025 г.

След проведена процедура по размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и депозиран от ответника отговор на исковата молба е възникнал въпросът за правния интерес на ищеца от предявения положителен установителен иск за собственост, поради което производството по делото е оставено без движение с разпореждане № 1448/26.02.2026 г. със съответни указания до страната.

В изпълнение на разпореждането ищецът е депозирал молба вх. № 10917/01.04.2026 г., с която е заявил, че искът следва да се счита предявен срещу друг ответник, а именно: Манастир „Св.Св. Константин и Елена“, като е изложил и съответни твърдения във връзка с правния му интерес от воденето на иска срещу това лице. В молбата не е заявил дали оттегля или се отказва от иска си срещу първоначалния ответник, което не е сторил и в изпълнение на двукратно дадените му изрични указания (с разпореждане № 2360/02.04.2026 г. и разпореждане № 3050/30.04.2026 г.), понеже уточнението на ответната страна е сторено след дадени му указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, респ. според ищеца представлява отстраняване на нередовност на исковата молба, а не замяна на страна по чл. 228 ГПК – съгласно молби вх. № 10917/01.04.2026 г., вх. № 13853/28.04.2026 г. и вх. № 17848/02.06.2026 г.

Междувременно е изискано становище от първоначалния и новия 1 ответник по повод замяната на ответна страна в процеса.

С молба вх. № 16507/21.05.2026 г. първоначалният ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия изразява изрично несъгласие със замяната и претендира разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7256 евро, в случай на прекратяване на производството по отношение на него, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Срещу размера на възнаграждението ищецът е направил възражение за прекомерност, обективирано в молба вх. № 17848/02.06.2026 г.

С молба вх. № 16397/20.05.2026 г. новият ответник Манастир „Свети свети Константин и Елена“ също изразява отрицателно становище по замяната на ответна страна в процеса.

Съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищеца за неприложимост на правилата на чл. 228 ГПК за замяна на страна в процеса.

Макар и новият ответник да е посочен след дадени на страната указания по чл.

129, ал. 4 във вр. сл. 2 от ГПК, това е станало след размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, респ. след конституиране на ответна страна в процеса, поради което е налице изменение на иска чрез замяна на ответната страна, а не поправка на искова молба.

Според чл. 228, ал. 1 ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице, е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

Ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда – арг. от чл. 228, ал. 3 ГПК.

В случая ищецът не поддържа иска си срещу първоначалния ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия, като десезирането на съда е извършено чрез надлежно упълномощен процесуален представител, вкл. с правото да се разпорежда с предмета на делото съгласно приложеното пълномощно. Няма изричен отказ от иска срещу първоначалния ответник и последният, както и новият ответник не изразяват съгласие по замяната, поради което е налице хипотезата на чл. 228, ал. 3 от ГПК и на това основание следва да бъде допуснато изменение на предявения иск чрез заменяне на ответна страна. Производството следва да бъде прекратено срещу първоначалния ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия и да бъде конституиран новият такъв - Манастир „Свети Свети Константин и Елена“, срещу който искът да се счита предявен от 01.04.2026 г. Следва да бъдат дадени указания до ищеца за вписване на исковата молба срещу новия ответник, след което да бъде проведена нова процедура по размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК и с оглед обективираното в отговора на исковата молба и потвърдено в молбата вх. № 16507/21.05.2026 г. искане от Варненска и Великопреславска Света митрополия, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от първоначалния ответник разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Такова се претендира в размер на 7265 2 евро, като са представени и доказателства за неговото заплащане – договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г. и извлечение (отчет) по сметка.

Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с фактическата и правна сложност на делото и осъществената в минимален обем адвокатска дейност, е основателно.

Според чл. 78, ал. 5 от ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, като не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Въпросните критерии, регламентирани в чл. 36, ал. 3 от ЗА, към които цитираната бланкетна норма на процесуалния закон препраща, са: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В случая е видно от представения договор, че възнаграждението в заплатения размер е уговорено за подготовка и подаване на отговор на исковата молба и процесуално представителство по делото, като на този етап от производството предоставената адвокатска услуга се изчерпва само с депозирането на отговора. Уговореното възнаграждение в размер на 7265 евро, от друга страна, е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 5 във вр. ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (съобр. данъчната оценка на процесната реална част в размер на 239010.04 лева), като няма данни какво е възнаграждението, заплатено в полза на процесуалния представител на ищеца (като долна граница, до която може да бъде редуцирано възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК). Липсват данни и за наличието на извънредни или специфични условия при възлагането на работата или на други обстоятелства, оправдаващи завишена цена на предоставената адвокатската услуга. Съобразявайки горното, фактическата и правна сложност на делото и засегнатия материален интерес, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до ¾ от уговорения размер или д о 5448.75 евро, колкото е и минималният размер на възнаграждението съгласно чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. Макар и според практиката на СЕС съдът да не е обвързан от минималните размери, определени в сочената наредба, в конкретната хипотеза няма основание за намаляване на възнаграждението под този минимум.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на предявения от Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, вх. ‚Б“, ап. 16, срещу Варненска и Великопреславска Света митрополия, БУЛСТАТ 000096495, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 1, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е 3 собственик на реална част от ПИ ****.39 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, със Заповед № 18-7261/23.05.2014 г. на Началник на СГККВарна, с адрес: гр. Варна, р-н „Приморски“, „Ботаническа градина“, с площ на реалната част от 12400 кв.м. и граници: ПИ ***, ****.40, ****.100, ****.148, ****.202 и останалата част на ПИ ****.39, повдигната в червен цвят на приложената на л. 20 от гр.д. № 11310/2025 г. на ВРС скица, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 03.04.2008 г. до предявяване на иска на 14.10.2025 г., чрез заменяне на първоначалния ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия с нов ответник, а именно: „Манастир Св. Св. Константин и Елена”, БУЛСТАТ 103766375, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.Св.

Константин и Елена“, представляван от игумена Стоян Василев, на основание чл. 228 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството срещу първоначалния ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия, БУЛСТАТ 000096495, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 1.

КОНСТИТУИРА като ответник в производството по делото „Манастир Св. Св. Константин и Елена”, БУЛСТАТ 103766375, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, представляван от игумена Стоян Василев, срещу който искът се счита предявен от 01.04.2026 г., на основание чл. 228, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 44, вх. ‚Б“, ап. 16, да заплати на Варненска и Великопреславска Света митрополия, БУЛСТАТ 000096495, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 1, сумата от 5448.75 евро (пет хиляди четиристотин четиридесет и осем евро и седемдесет и пет евроцента) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 5 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ ХОД производството по гражданско дело № 2672/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 7-ми състав, висящо по предявения от Й.

Н. А. срещу „Манастир Св. Св. Константин и Елена” с БУЛСТАТ 103766375 положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с цена на иска в размер на 239 010,04 лв.

(данъчната оценка на процесната реална част с площ 12 400 кв.м), на основание чл. 114, ал. 2 ЗС.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението да представи доказателства за вписана в Агенцията по вписвания, Служба по вписвания – гр. Варна искова молба, уточнителна молбa с вх. № 95989/17.11.2025 г. по рег. на ВРС и уточнителна молба вх. № 10917/01.04.2026 г. по рег. на ВОС.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, производството по делото ще бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

4

ДА СЕ ИЗДАДАТ заверени преписи от исковата молба, уточнителните молби, скицата и данъчната оценка на процесния имот, както и от настоящото разпореждане за вписване, в случай че съдът бъде сезиран с такова искане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на първоначалните страни по делото, както и на новоконституирания ответник, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.