Решение № 749 от 22.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

А. Н. А.ов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604185 по описа за 2024 година намира за установено следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 25.03.2024 г. по НЧХД №12440/2022 г. СРС, НО, 95 с-в е признал подсъдимия А. С. Н. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло. С присъдата съдът е възложил в тежест на тъжителя направените по делото разноски за изготвяне на експертиза, както и заплащане на тези направени от подсъдимия за процесуална защита.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от частния тъжител Д. Г. и допълнение към нея, в които твърди, че присъдата е незаконосъобразна и иска да бъде отменена и постановена нова, с която подс.

Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Сочи, че оттегля пълномощното си от адв.Р.Г., като моли да му се даде възможност да се упълномощи защитник и след това да конкретизира жалбата си срещу присъдата на СРС. Алтернативно излага и съображения защо счита същата за незаконосъобразна, като твърди, че съдът неправилно се е доверил на 1 показанията на свидетеля М.П., когото заявява, че не познава и на свидетелката Д.Ш., за която заявява, че не е присъствала на инцидента, както и че не е наблюдавала същия. Сочи, че тези му твърдения се доказват от запис от камера, направен по време на инцидента, и материализиран на флаш памет, която прилага и които записи заявява, че искат да бъдат изгледани в съдебно заседание от съда. Прави искане да бъдат разследвани за лъжесвидетелстване св.Ш. и П.. Оспорва и правните изводи на първата инстанция, като сочи, че заплахата, отправена от подсъдимия е предизвикала страх, както и че той не е отправял такива към него, като сочи още, че тези прояви от негова страна продължават и след инкриминирания случай, поради което настоятелно моли да бъде защитен той и неговото семейство, като счита, че това може да стане чрез осъждане на подсъдимия.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства, както и не се налага оглед на видеофайлове, съдържащи се на представена с жалбата флаш памет, поради което е оставил без уважение направеното в тази насока искане на жалбоподателя.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител- адв. З., моли съда да уважи жалбата и допълнението към нея, както и да отмени обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че по делото е доказана по несъмнен начин вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Посочва, че със своите изказвания, като „Ще ти нацепя главата“, подсъдимият е възбудил основателен страх у доверителя му Д. Г., който е наличен и към момента на съдебните прения. Твърди наличие на множество други основания, от които Д.

Г. и семейството му изпитват страх за живота си. Моли съда да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

Частният тъжител Д. Г. посочва, че се страхува от своя съсед – подс. Н., както и че от две години и половина със семейството му живеят в стрес. Сочи, че се страхува за живота на децата си. Моли за постановяването на справедливо решение.

Защитникът на подсъдимия - адв. Н., счита, че по делото е доказано, че 2 между подсъдимия и частния тъжител са налице конфликтни лични взаимоотношения, датиращи откакто подсъдимият е заживял в съседство с частния тъжител. Излага твърдение, че инициатор на посочените конфликти е именно частният тъжител. Посочва, че предмет на наказателното производство е поредната кавга помежду им, предизвикана от частния тъжител, при която подс. Н., отправяйки заканата към частния тъжител Г., не е имал за цел да предизвика страх от осъществяването й. Акцентира върху практиката на ВКС, според която при кавга, заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно и носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата, които действия асоциира и с деянието, предмет на настоящото производство. Поддържа, че частният тъжител Г. не е бил притеснен и уплашен от действията на подсъдимия. Моли съда да потвърди постановената от първоинстанционния съд присъда като правилна, законосъобразна и справедлива.

Подсъдимият Н., в лична защита, поддържа заявеното от своя защитник и излага твърдение, че частният жалбоподател не се страхува от него, а цели единствено да го предизвика. В предоставеното му право на последна дума заявява, че няма какво повече да каже и оставя на съда да прецени.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество доказателства и доказателствени средства: обясненията на подс.Н., показанията на свидетелите Д. Г.а, К. Н.а, М.П., Я.Р., С.В., Д.Ш., Ц.Й. и Р.Д.; преписи от материалите, съдържащи се в пр. пр. № 30019/2022 г. по описа на СРП; справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 - София; извлечение от Договор от 28.01.2015 г. за охрана и мониторинг с технически системи за сигурност и автопатрулна реакция, сключен между Д. Г. и „Е.Г.“ ЕООД; служебна бележка от „Е.Г.“ ЕООД; Конструктивно становище и Обяснителна записка към одобрен архитектурен проект от 11.08.2016 г.; справка за съдимост за подсъдимия Н.; снимков материал, предоставен от страните, заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Въз основа на тях първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. С. Н., ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Бургас, 3 българин, български гражданин, женен, работи, със средно образование, осъждан, с адрес гр. София, ул. ****, с добри характеристични данни.

Частният тъжителя Д. Г. и семейството му обитават собствен недвижим имот, находящ се на административен адрес гр. София, ул.****. Имотът, находящ се срещу него - на административен адрес гр. София, ул. ****, е собственост на свидетеля Я.Р.. Между входовете към двата имота е разположена улица- тупик, която граничи освен с тях, и с имот с административен адрес ул. ****.

През 2021 г. свид. Р. отдал под наем собствения си недвижим имот с административен адрес ул. **** на семейството на подсъдимия Н. и в него се нанесли да живеят подсъдимият, съпругата му К. Н.а и трите им деца. От момента на нанасянето им в имота между тях и тъжителя Г. възникнало напрежение. То било провокирано от недоволството на последния, че когато подс. Н. и свид. Н.а разтоварвали покупки или пренасяли багаж и инструменти, спирали личните си автомобили в тупика пред входната им врата, с което за времето на престоя достъпът на други автомобили до входа към имота на Г., сочещ към тупика, бил ограничаван. Повод за пререкания и забележки от страна на Г. спрямо Н. били също два мотора, притежавани от подсъдимия, които той паркирал или в двора на дома си, или на улицата в близост.

Тъжителят Г. нееднократно открито изразявал недоволство от шума, произвеждан от двигателите на моторите на подс. Н., и от паркирането на автомобилите на семейството му, макар Н. и съпругата му да не ги паркирали в тупика между недвижимите имоти, а в улицата, на която последният излизал, където нямало поставени вертикални знаци или хоризонтална маркировка, забраняващи паркирането. Освен в спорове, напрежението между Г. и семейството на подс. Н. се изразявало в отказ на Г. да ги поздравява, когато ги срещал.

Тъжителят неколкократно изразявал оплакванията си по посочените въпроси и пред свид. Р., с оглед качеството му на наемодател на Н.и, включително отправял към него искания да прекрати наемните си отношения със семейството.

На 05.04.2022 г. около 19:55 ч. тъжителят Г. и дъщеря му Д. Г.а се намирали в дома си на адрес гр. София, ул. ****. Чули шум от фосриране на двигател и свид. Г. предположил, че идва от някой от моторите на подс. Н..

Ядосал се и излязъл навън, за да му направи забележка. Свид. Г.а се качила на втория етаж и отворила прозореца на стълбището, за да наблюдава случващото се.

Последвал спор на висок тон между тъжителя Г. и подс. Н., който бил на тротоара пред дома си, относно форсирания двигател на мотора и миризмата на бензин, която се усещала във въздуха. Чувайки спора, на прозореца на жилището си, гледащ към тупика, се показала и свидетелката Р.Д. - съседка, обитаваща административен адрес ул. ****. Навън излязла и свидетелката 4

Н.а, която се намирала в семейното жилище и готвела. В хода на размяната на реплики между тъжителя и подсъдимия, афектиран от забележките на Г. и предупрежденията, че ще се оплаче в полицията и ще разговаря с наемодателя му, желаейки спорът да приключи, подс. Н. му казал, че ще разцепи главата му с палка. При това тъжителят подал сигнал на телефон 112. Размяната на реплики на висок глас била възприета и от свид. Д.Ш., най-голямата дъщеря на свид. К. Н.а, която също се намирала в дома им, но не излязла навън, тъй като останала да пази малкия си брат.

По подадения сигнал на място пристигнал патрулен полицейски екип на 06 РУ-СДВР в състав свидетелите Ц.Й. и С.В.. Те снели сведения от Н.и и Г., които ги чакали пред домовете си, както и от свид. Д., и издали спрямо Г. и подс. Н. полицейски разпореждания по реда на чл. 65 ЗМВР да не нарушават обществения ред, да спазват законите на Република България, да не се саморазправят помежду си и да решават всички спорни въпроси по установения в закона ред.

Въпреки издаденото разпореждане, напрежението между тъжителя и подс. Н. по повод паркиране на превозните средства на последния продължило и след процесната дата, намирайки израз в подаване на сигнали и взаимни вербални нападки и обвинения. Същевременно след инкриминираната дата 05.04.2022 г., други закани от страна на подс. Н. към тъжителя или семейството му не били отправяни, както и преди това.

Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота, поради което не се налага нейното изменение или допълване. Обсъдени са всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и без да са допуснати логически грешки при анализа им.

Правилни са изводите на първия съд, че времето, мястото и участниците в процесната ситуация се установяват по категоричен начин от обясненията на подсъдимия Н. и показанията на свидетелите Г.а, Н.а, Ш. и Д.. От показанията на посочените свидетели по еднакъв начин се установява възникналия словесен конфликт между подсъдимия и частния тъжител. Правилно СРС е отчел личната заинтересованост на свидетелите Г.а и Н.а от изхода на наказателното производство, доколкото същите се явяват съответно дъщеря на частния тъжител и съпруга на подсъдимия, както и правилно е установил, че всяка от тях цели да омаловажи поведението на баща си, съответно на съпруга си в конфликта. Доколкото обаче в основните си части показанията им намират потвърждение в показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимия, същите следва да се кредитират с доверие. Относно 5 показанията на свидетелката Д., която лично е възприела от позицията на дома си конфликтната ситуация, подобно на първия съд, настоящият съдебен състав кредитира същите с доверие, като обективни, последователни, дадени от лице, което не заинтересовано от изхода на наказателното производство и намиращи подкрепа в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, лично възприели инкриминираната ситуация.