Определение № 12611 от 30.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12611 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110150231 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова, подадена от К. Л.

Л., ЕГН **********, срещу Б. В. П., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпили в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Страните са представили писмени доказателства. Съдът намира, че доказателствата са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения и допринасят за изясняване на спора от правна страна.

Следва да бъдат уважени исканията на страните за допускане до разпит на по двама свидетели при режим на довеждане относно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, както и следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно – оценителна експертиза, която да отговори на задачите, посочени в исковата молба.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.

1

Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане.

ДОПУСКА на ответницата Б. В. П. събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 250,00 евро, платим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ вещо лице Г. Х. , тел. 0895....

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.05.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад, като им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищцата да се връчи и препис от отговора на ответницата.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на ищцата, че следва да вземе становище по релевираните от ответницата в отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в противен случай губи възможността да направи това покъсно.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

2

Определението не подлежи на обжалване.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

Предявени са следните обективно и субективно съединени искове:

- иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответницата Б. В. П., че ищцата е собственик на 1,53% идеална част от правото на собственост върху УПИ по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Ателие № 1, находящо се гр. С.., със застроена площ от 117,47 кв., нанесено в КККР като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно със съответните части от общите части на сградата и заедно с 4,52% идеални части от правото на собственост върху УПИ, в който е построена сградата съставляващ УПИ I-5341535, кв. 233 „местност „Гео Милев Подуене – Редута“, целият с площ от 446 кв.м., нанесен по КККР и съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ на имот по кадастър 508 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване (над 15 м), с номер на предходен план 5331534, кв. 233, парцел I, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и 1,53 % идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот подробно описано по-горе, които идеални части съгласно одобрените архитектурни проекти са разпределени за ползване върху открито паркомясто, находящо се на кота +0.00 м., означено в одобрения архитектурен проект като ПАРКОМЯСТО № 3, описан в нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 156, том X, рег.№ 12144, дело № 1487/2021 г. от 17.11.2021 г. като ГАРАЖ (паркомясто) №3, с площ от14.00 кв.м., при граници на паркомястото:зона за маневриране, паркомясто № 2, граница с УПИ II-535 и паркомясто № 4;

- иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждането на ответницата Б. В. П., да премахне изграденият метален навес над ПАРКОМЯСТО № 3, описано в нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 156, том X, рег.№ 12144, дело № 1487/2021 г. от 17.11.2021 г. като ГАРАЖ (паркомясто) №3, с площ от 14.00 кв.м., и да възстанови съществуващото положение преди неговото изграждане;

- иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати сумата от 4 601,63 евро (9000, 00 лева), обезщетение за лишаването на ищцата от правото на ползване на процесния недвижим имот , от момента на придобиване на собствеността 17.11.2021 г., както да заплати лихва за забава за периода от 05.08.2022 г.- 05.08.2025г., ведно със законната лихва от 05.08.2025 г. до окончателното й изплащане;

І. 1. Ищцата твърди, че е собственик на Ателие № 1, находящо се гр. С.. със застроена площ от 117,47 кв., нанесено в КККР като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно със съответните части от общите части на сградата и заедно с 4,52 % идеални части от правото на собственост върху УПИ, в който е построена сградата съставляващ УПИ I-5341535, кв. 233„местност „Гео Милев - Подуене – Редута“, целият с площ от 446 кв.м., нанесен по КККР и съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ на имота по кадастър 3

508 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване (над 15 м), с номер на предходен план 5331534, кв. 233, парцел I, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и 1,53% идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот подробно описано по-горе, които идеални части съгласно одобрените архитектурни проекти са разпределени за ползване върху открито паркомясто, находящо се на кота +0.00 м., описано в нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 156, том X, рег.№ 12144, дело № 1487/2021 г. от 17.11.2021 г. като ГАРАЖ (паркомясто №3), с площ от 14.00 кв.м. при граници на паркомястото: зона за маневриране, паркомясто № 2, граница с УПИ II – 533 и паркомясто №4.

Твърди още, че от момента на придобивана собствеността до настоящия момент ответницата владее процесния недвижим имот, представляващ ПАРКОМЯСТО № 3 без правно основание, отказва да предаде владението на ищцата и я лишава от правото й на ползване. Заявява, че достъп до УПИ относно правото на паркиране на автомобили, притежавали само и единствено собствениците на реални части, обособени като паркоместа съгласно разпределението за ползване. Навежда твърдения, че останалите етажни собственици, вкл. и ответницата не разполагали с права да паркират автомобили и пречели на собствениците на паркоместа, да ползват заплатените от тях реални части от недвижимия имот. Поддържа, че в нарушение на законовите изисквания ответницата изградила над притежавания от ищцата недвижим имот метална конструкция тип навес, която била закрепена на оградата на поземления имот и пречела на ищцата да паркира лекия си автомобил. Моли съда да постанови решение по силата на което да осъди ответницата да й предаде владението на недвижимия имот 1,53% идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот подробно описано по-горе, които идеални части съгласно одобрените архитектурни проекти били разпределени за ползване върху открито паркомясто, находящо се на кота +0.00 м., означено като ПАРКОМЯСТО № 3 и описано в НА като ГАРАЖ (паркомясто №3), с площ от 14.00 кв.м. при граници на паркомястото: зона за маневриране, паркомясто № 2, граница с УПИ II – 533 и паркомясто №4, находящо се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ на имот по кадастър 508 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване (над 15 м), с номер на предходен план 5331534, кв. 233, парцел I, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, както и да заплати обезщетение за ползване в размер на 4 601,63 евро (9000, 00 лева) от момента на придобиване на собствеността 17.11.2021 г., ведно с лихва за забава за периода от 05.08.2022 г.05.08.2025г., както и законната лихва от 05.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

Претендира сторените в производството разноски и адвокатски хонорар.

2 . След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответницата. Със същия заявява, че представеният от ищцата нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №156, том X, рег.№12144. дело №1487 от 2021 г. на нотариус рег.№384 от НК - Ивайло Иванов с район на действие СРС в частта му, с която е прехвърлено правото на собственост върху 1,53% ид.ч. от правото на собственост върху урегулирания ПИ с идентификатор ***, които идеални части, съгласно одобрените архитектурни проекти, били разпределени за ползване върху открито паркомясто, находящо се на кота - +0.00 м.м., означено в одобрения архитектурен проект като ПАРКОМЯСТО №3. описано в доказателствения нотариален акт като ГАРАЖ/паркомясто/ №3 с площ на паркомястото от 14.00 кв.м. при граници /съседи/ на паркомястото: зона за маневриране, паркомясто № 2, граница с УПИ II-533 и паркомясто №4, не установява собственост на реална част от недвижим 4 имот, представляваща ПАРКОМЯСТО №3. Твърди още, че не установява и право на ползване на конкретната реална част от имота. Посочва, че съгласно § 5, т. 39 ЗУТ, "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Навежда твърдения, че в практиката на ВКС се приема, че паркомястото, като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект , не може да бъде прехвърлено с договор, не може да е годен, възможен предмет и на предварителен договор, но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект, съставляващ парцел, сграда или отделен обект в нея било напълно възможно ( Решение № 53/08.05.2009 г. по гр. дело № 5871/2007 г. на I-во гр. отд. на ВКС, Решение № 222/30.03.2010 г. по гр. дело № 4076/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение№ 171/08.08.2014 г. по гр. дело № 4175/2013 г. на IV-то гр. Отд. на ВКС). Сочи, че в практиката си ВКС приема, че изграждането на паркинг, в това число паркоместа с определена площ, местонахождение и граници, но без оградни стени и покрив, не представлявал самостоятелен обект на правото на собственост. Такъв самостоятелен обект на право на собственост, можели да бъдат паркинг-гаражите в сгради в режим на етажна собственост, когато били част от постройката и обособени с инвестиционния проект. Това разрешение било валидно и преди приемането на действащата нормативна уредба по чл. 37, ал. 4 ЗУТ. но нито преди, нито след промените в тази уредба, направени с ДВ бр. 86/2012 г. и бр. 101 /2015 г., законът допускал изграждането на открит паркинг като самостоятелен обект на собственост в дворното място или върху друга обща част на сградата. Заявява, че съгласно чл. 43, ал.