Определение № 3872 от 10.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3872 гр. Варна, 10.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501969 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №5867/07.09.2023г. на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, против определение №783 от 17.08.2023г., постановено по гр.д. №934/2022г. по описа на РС – Провадия в частта, с която е осъден частният жалбоподател да заплати на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение в размер от 1241.23лв. с ДДС на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата.

В частната жалба се сочи, че размерът на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на 480лв. с ДДС съобразно материалния интерес, тъй като е предоставена правна защита и съдействие по обективно съединени искове, основаващи се на едно и също правоотношение – Договор за кредит №**********/12.05.2022г.

Поддържа се, че в случая чл.2, ал.5 от Наредба 1/2004г. не намира приложение доколкото исковете се основават на един правопораждащ факт.

Настоява се, че аналогично стои въпросът досежно претендираното възнаграждение за защита по насрещния иск. Частният жалбоподател счита, че претендирането на възнаграждение за всеки един от исковете е в нарушение на изискването за доборсъвестно упражняване на адвокатска професия и злоупотреба с процесуални права. Цитира практика на СЕС, според която направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални разноски се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Моли се за отмяна на обжалваното определение, намаляване на присъденото възнаграждение в минимален размер за един иск от 480лв. Евентуално се претендира присъждане в полза на адвоката на сума от 818.72лв., от които 480лв. по главните искове и 338.72лв. за насрещния иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от насрещна страна Н.

Д. Г., чрез адв. М. М., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че разрешение на спорния въпрос как се определя 1 минимумът на размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове е даден в актуалната практика на ВКС, която се цитира.

Поддържа се, че по силата на чл.2, ал.5 от Наредба 1/2004г. дължимото възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване.

Излага се, че исковете имат различен фактически състав и предмет на доказване. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Видно от първоинстанционното решение, в производството по гр.д.

№934/2022г. по описа на РС – Провадия са разгледани два обективно съединени иска за прогласяване нищожност на две клаузи от Договор за кредит №**********/12.05.2022г., а именно клауза за дължимост на „такса за бързо разглеждане“ и клауза „удължаване на срока за връщане на кредита“, които искове са уважени. Разгледани са и насрещни осъдителни искове на кредитора за заплащане на парични вземания по същия договор за кредит, които са частично уважени и частично отхвърлени. В резултат на това, въз основа на постъпила молба от ищеца по първоначалните искове и ответник по насрещните искове, с обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК постановеното първоинстанционно решение е допълнено в частта за разноските чрез присъждане на адв. М. В. М. – процесуален представител на ищеца и ответник по насрещните искове на адвокатско възнаграждение в размер от 1241.23лв. с ДДС на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата, формирано от сумата от 960лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по исковете за нищожност /по 480лв. за всеки от двата иска/ и 281.23лв. с ДДС адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от насрещните искове.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие между Н. Д. Г. и адв. М. М., в който е посочено, че е договорена безплатна защита по реда на чл.38 ЗАдв. Представено е и доказателство за регистрация по ЗДДС на адвоката. Настоящият въззивен състав намира, че възнаграждение следва да се определи и присъди за всеки иск поотделно, в който смисъл е разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която ясно и недвусмислено предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В този смисъл е и преобладаващата и по-нова практика на ВКС (Определение № 50 от 17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 4735/2022 г., III г.о. на ВКС; Определение № 50033 от 07.02.2023 г. по т.д. № 2426/2021 г., I т.о. на ВКС; Определение № 50107 от 10.05.2023 г. по т.д. № 965/2022 г., I т.о. на ВКС; Определение № 50228 от 31.03.2023 г. по т.д. № 975/2022 г., I т.о на ВКС; Определение № 64 от 14.02.2022 г. по ч.т.д. № 2695/2021 г., II т.о. на ВКС и др.). В случая предявените два обективно съединени иска за нищожност се отнасят за отделни клаузи от сключения договор за кредит, които имат различен предмет, т.е. не се касае за идентичен правопораждащ факт и всяка клауза 2 подлежи на самостоятелно разглеждане и преценка. В този смисъл, при съобразяване на изхода от спора пред ПРС, дължимото възнаграждение в полза на адвоката е в определените от първоинстанционния съд размери, като определеният размер по насрещните искове е дори по-нисък от посочения в петитума на частната жалба.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което атакуваното определение следва да се потвърди в обжалваната част.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №783 от 17.08.2023г., постановено по гр.д. №934/2022г. по описа на РС – Провадия в частта, с която е осъдено „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, да заплати на адв.

М. В. М. адвокатско възнаграждение в размер от 1241.23лв. с ДДС на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3