Определение № 4057 от 16.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4057 гр. София, 16.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002104534 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. В. Л. и М. Д. Л., срещу решение № 279/17.05.2023 г. по в. гр. д. № 225/2023 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 906924/21.11.2022 г. по гр. д. № 444/2020 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. В. Л. и М. Д. Л. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците Р. К. И. и Н. Д. И. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху следните имоти: гараж, изграден в източната страна на УПИ [№] от кв. 6 откъм регулационната линия с УПИ [№], с квадратура на гаража 18 кв. м., по плана на [населено място] поле, както и 1/2 ид. ч. от УПИ [№] от кв. 6, като премахнат за своя сметка дървен навес, изграден върху покривната плоча на собствения на ищците гараж, стоманобетонно стълбище, изпълнено от нивото на терена (дворното място) и във височина до нивото на покривната плоча на гаража и ситуирано пред гаража, и бетонен цветарник, разположен между изградените в поземления имот 2 броя гаражи и [улица].

По делото е установено, че ищците - съпрузите Л. и М. Л., са собственици на западната къща - близнак от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с мазе и таван, на гараж от 18 кв. м., изграден откъм източната регулационна линия на парцела, означен на скицата на вещото лице с № 3, и навес от 16 кв. м., както и на 1/2 ид. ч. от дворното място.

Ответниците - съпрузите Р. и Н. И., са собственици на 1/2 ид. ч. от дворното място, на източния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и на второстепенна масивна сграда с начин на ползване „лятна кухня“ от 28 кв. м. Не е спорно, че ответниците притежават и гараж, който е съседен на гаража на ищците - залепен до западната му страна, означен на скицата на вещото лице с № 2.

1

Не е спорно обстоятелство, че в съсобственото дворно място са изградени стълбище, дървен навес - изграден върху гаража, собственост на ищците, и цветарник. Цветарникът, означен на скицата с № 4, е изпълнен от четири стени от бетон и насипана земя, разположен е в югоизточната част на имота, до източната регулационна линия на парцела, и започва от входа откъм [улица]за източния дял. Непосредствено след него, също до източната регулационна линия, в посока север, започва стълбище, което е еднораменно стоманобетоново, с 12 бр. стъпала, означено на скицата на вещото лице с № 5, с широчина 0,84 м. и дължина 4,60 м., като с него се преодолява височина 2,35 м. от дворното място до покрива на гараж № 3 и служи за подход на ответниците както към втория етаж от дела им в жилищната сграда и пристройката към нея, така и към дела им в незастроената част (източния дял). Дървеният навес е изграден над гараж № 3 на ищците, с масивна стена от изток с височина 1,80 м, стена от запад - съществуваща стена на сградата над гараж № 2, и покрив от дървена конструкция, обшивка от OSB с покритие от воалит.

Въззивният съд е приел, че обстоятелството дали спорните стълбище, навес и цветарник са незаконно строителство, няма пряко отношение към иска по чл. 109 ЗС. Незаконното строителство само по себе си не означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва общото дворно място, а следва ищецът пряко и главно да установи пречене на ползването на собствената вещ според предназначението й, а не изобщо. Съдът е посочил, че преченето е фактически въпрос с оглед на конкретно твърдяното от ищеца неоснователно въздействие, както и съобразно установеното от събраните по делото доказателства.

В случая със събраните гласни и писмени доказателства и данните от техническата експертиза не се установява твърдяното от ищците пречене да упражняват правото си на собственост спрямо собствения им гараж, съобразно предназначението му - да се паркира автомобил. Вещото лице е посочило, а и от страните не се оспорва, че изграденото стълбище, което в основата си започва от цветарника и завършва на нивото на покрива на гаража на ищците, не пречи на възможността в гаража да се паркира автомобил, като такова паркиране /гариране/ на автомобил е възможно при повишено внимание, т. е. не директно, а при направата на няколко маневри. Въззивният съд е посочил, че по принцип и житейски действията по паркиране на автомобил изискват повишено внимание. В случая обаче страните не оспорват, че предвиденото по проект стълбище, което е следвало и е било изградено по източната фасада на жилищната сграда - близнак, е премахнато, и след извършване на разрешеното пристрояване е изградено ново стълбище - процесното, което е по страничната източна регулационна линия със съседния имот, в който също има изградено такова стълбище, до процесното. Спорното стълбище е единственият възможен подход (достъп) на ответниците до пристройката и до втория етаж на жилищната сграда, ползвани от тях.

Въззивният съд е посочил, че при това положение се получава колизия на права - правото на ищците, като собственици на гараж, обозначен под № 3 на скиците на вещото лице и чиято източна част граничи с източната регулационна линия на имота, да паркират директно коли в гаража, с правото на ответниците да ползват процесното стълбище, което е единственият им достъп до втория етаж на жилищната сграда. Съдът е посочил, че във всички случаи 2 въздействието по смисъла на чл. 109 ЗС върху чужда вещ следва да е такова, че същото да е неоснователно, т. е. да не са налице нито правни, нито фактически обстоятелства, които да го оправдават, като преченето следва да е такова, че пречките, които се създават за чужд имот, да са по-големи от обикновените.

В случая изградените стълби не пречат изцяло на възможността на ищците да ползват гаража по предназначение за паркиране и гариране на коли, като такова е възможно при повишено внимание и при извършване на няколко, а не на една маневри. От друга страна защитата по чл. 109 ЗС в случая следва да държи сметка на своеобразния баланс на интересите и на двете страни. При липса на друг подход и респ. стълбище за достъп на ответниците до пристройката и втория жилищен етаж от източната част на сградата близнак и при липса на такова (разрушаването му) на предвиденото стълбище по одобрените проекти към източната фасада на къщата, в случая не следва да се приеме, че изграденото стълбище и ползването му от ответниците за достъп до втория жилищен етаж и пристройката към него са от такова естество, че да пречат неоснователно на ищците да ползват гаража си по предназначение и което пречене да създава неудобства по-големи от обикновените.

Въззивният съд е приел за неустановено и преченето под твърдяната от ищците форма загрозяване на фасадата на сградата, тъй като процесните стълби не са изградени до сградата. Не е налице и загрозяване на фасадата на гаража, тъй като стълбите са изградени по дължината на източната регулационна граница на имота. Не е налице и пречене на ослънчаване на сградата и по-специално на жилищната част, ползвана от ищците, които не оспорват, че ползват западната половина на къщата- близнак, а стълбището е изградено в източната половина, в която се намира източната част на къщата-близнак, ползвана от ответниците.

Въззивният съд е посочил, че по отношение на цветарника аргументите, че ситуирането му не пречи фактически на ползването от ищците на гаража им, са идентични с тези във връзка със стълбището. Цветарникът е изграден в предната част на имота по страничната източна регулационна линия, за спиране възможността в имота да се свлича земна маса от съседния имот поради наличието на денивелация между тях. Именно поради изграждането на цветарника в близост до уличната регулация, а не непосредствено пред гаража, ползван от ищците, не е налице пречене по смисъла на чл. 109 ЗС последните да ползват гаража си по предназначение и да паркират коли в него.

Въззивният съд е приел, че по отношение на дървения навес също не е установено така, както е изграден върху покрива на ползвания от ищците гараж, да пречи на възможността последният да се ползва по предназначение, а именно - да се паркират автомобили. Според вещото лице натоварването от навеса върху плочата на гаража е минимално и не създава опасност от конструктивно или друго естество върху вещта, както и не се пречи по ползването й именно по предназначението й, което единствено е основанието за негаторна защита.

В заключение въззивният съд е приел за правилен, съответстващ на събраните доказателства, изводът на първоинстанционния съд, че в случая стълбището, цветарникът и 3 навесът не пречат на ищците да ползват поземления имот и гаража си по предназначението им, като действията на ответниците по поддържането на тези вещи и съоръжения не е без основание и не създават пречки по-големи от обикновените. Ищците не са твърдели в исковата молба, че преди това е имало разпределение на ползването на имота и на сградите и допълващото застрояване в него, което впоследствие да е било променено, за да се търси негаторна защита. Установено е също така, че по отношение на установеното строителство не е налице основание да се образуват административни преписки по ЗУТ за премахването им, като навесът е отразен в нанесените от главния архитект поправки от 1980 г. и е изграден с минимални отклонения, стълбището е за обслужване второто ниво на жилищната сграда, а цветарникът представлява парков елемент по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ и не представлява незаконно строителство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл.

284 ГПК, поради което е допустима.

От ответниците по касация - ответници по делото, е получен писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат на първо място, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно, тъй като въззивната инстанция е формирала необосновани и очевидно неправилни изводи, които се извличат от съдържанието на мотивите, ведно с произнесената воля на съда с диспозитива на съдебния акт.

На следващо място касаторите поставят въпросите:

1. Смутено ли е правото на ищците да ползват собствения си гараж по предназначение, ако „в случая изградените стълби не пречат изцяло на възможността на гаража на ищците да се ползва“;

2. Смутено ли е правото на ищците по смисъла на чл. 109 ЗС, ако гариране на автомобила е възможно, но при повишено внимание и при извършване не на една, а на няколко маневри;

3. При липса на друг подход и съответно стълбище за достъп на ответниците до пристройката и втория етаж от къщата, следва ли да се приеме, че изграденото стълбище и ползването му от ответниците е от такова естество, че да пречат неоснователно на ищците да ползват гаража си по предназначение и което пречене да създава неудобства по-големи от обикновените;

4. При преценка в конкретния казус дали поддържаното фактическо състояние пречи на ищците, следва ли да се държи сметка за интереса на ответната страна, срещу която е насочен искът за защита;

5. В случая защитата по чл. 109 ЗС следва ли да държи сметка за своеобразния баланс на интересите и на двете страни;

6. Длъжни ли са ищците да търпят това създадено от ответниците фактическо ползване, при положение, че самите ответници са се лишили от възможността за достъп до жилищната сграда чрез премахване на първоначално изграденото и предвидено по проекти външно стълбище.

4

Касаторите поддържат, че по поставените въпроси са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Позовават се на противоречие на въззивното решение с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и със следните решения на ВКС: решение № 11/02.03.2021 г. по гр. д. № 1796/2020 г. на I-во г. о., решение № 57/26.02.2021 г. по гр. д. № 4517/2019 г. на II-ро г. о., решение № 42/08.06.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на I-во г. о., и решение № 2/06.07.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на II-ро г. о. По въпроси №№ 4, 5 и 6 считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.