Определение № 8391 от 15.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8391 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501696 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 418381/22.12.2025 г. от М. К. К. против определение № 50620/10.12.2025 г., постановено по гр. д. № 76053/2024 г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав, с което е оставена без разглеждане искова молба вх. № 415282/19.12.2024 г., подадена от М. К. К. срещу "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК 207024290, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1-3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1122384/02.08.2024 г., сключен между ищеца и ответника, поради това, че съдържа неравноправни клаузи; при условията на евентуалност е предявен иск за установяване, че клаузата на чл. 18 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 640,38 лв. при непредоставяне на обезпечение, е нищожна.

С обжалвания съдебен акт, на основание чл. 130 от ГПК, е върната исковата молба като недопустима и е прекратено производството по гр. д. № 76053/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че за него е налице правен интерес да установи, че сключеният Договор за потребителски кредит № 1122384/02.08.2024 г. е нищожен, респективно отделни негови клаузи, тъй 1 като по всяко време той може да бъде заставен да плати сумата по процесния договор за потребителски кредит. Цитира практика, според която, за да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Твърди, че предявяването на нищожността като основание за връщане на даденото по договора в производство по чл. 55 от ЗЗД, не създава сила на пресъдено нещо по отношение на нищожността на отделна клауза и няма да доведе до търсената от ищеца защита. Посочва още, че плащането на задължението по нищожен договор не е основание да се приеме, че не е налице правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, в който са наведени доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Позовава се на практика на националните съдилища и на Съда на ЕС – Решение от 23 ноември 2023 г. по дело С-321/22 в смисъл, че необходимостта от последващ съдебен процес за реализиране правата на ищеца, опровергава твърденията за наличие на правен интерес от търсената в производството по установителен иск защита.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по гр. д. № 76053/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, е образувано по искова молба, подадена от М. К. К. срещу "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК 207024290, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 -3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1122384/02.08.2024 г. (за сума в размер на 1000 лв., със срок за погасяване 6 месеца, годишен процент на разходите (ГПР) - 62,27 %, фиксиран лихвен процент - 50 % и падеж - 03.02.2025 г.), сключен между ищеца и ответника. В условията на евентуалност е предявен иск за установяване нищожността на клаузата на чл. 18 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер 2 на 640,38 лв. при непредоставяне на обезпечение.

В отговора на исковата молба, подаден от "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, се оспорват предявените искове. В допълнителна молба от 07.11.2025 г. , депозирана от ответника преди съдебно заседание, е направено възражение относно допустимостта на предявените установителни искове, поради липса на правен интерес. Ответникът "КРЕДИРЕКТ" ЕООД поддържа, че всяка от страните е изпълнила задълженията си по процесния договор, поради което за ищеца съществува друг ред за защита.

С обжалваното определение определение № 50620/10.12.2025 г., постановено по гр. д. № 76053/2024 г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав, първоинстанционният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит, респективно на отделна негова клауза, доколкото вземането по него е изцяло погасено. В тази връзка съдът е счел, че ищецът разполага с по-подходящо средство за защита – осъдителен иск за връщане на сумите, които счита за недължимо платени, поради което установителният иск се явява недопустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той я връща. Проверката на допустимостта на предявения иск следва тази по чл. 129 от ГПК, а именно дали в исковата молба са изложени твърдения, свързани с релевантните за спора факти. В конкретния случай предмет на делото са установителни искове за недействителност на договор за потребителски кредит, респективно отделни разпоредби от него, като в този случай исковата молба следва да съдържа факти, обосноваващи правния интерес от предявяването им. При липсата на такива твърдения, районният съд е имал задължението да даде указания по чл. 129, ал. 1 от ГПК на ищеца преди да пристъпи към изпращане на препис от исковата молба.

Обжалваното определение е постановено въз основа на възраженията направени от ответника, без да се съдържат данни по делото, че ищецът се е запознал с тях, както и без да са дадени съответни указания на ищеца да обоснове правния си интерес.

Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването правото на иск, поради което съдът служебно следи за 3 нейното наличие в хода на цялото производство. С Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/2022 на СЕС е възприето, че чл. 7, § 1 от Директива 93/2013, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост при липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към по-ефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива, в нарушение на принципа за ефективност. Доколкото в конкретния случай на ищеца не е дадена възможност да обоснове правния си интерес, то районният съд неправилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 50620/10.12.2025 г., постановено по гр. дело № 76053/2024 г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5