Решение № 414 от 02.06.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Казанлък, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. *** като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510101915 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Ж. заявява, че с договор за потребителски кредит № *** от *** г. „О.“ АД предоставила на Р. М. М. - кредитополучател и длъжник и С. Ц. А. съдлъжник при условията на солидарна отговорност (чл. 121 и сл. ЗЗД), банков кредит в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, като кредитът бил изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване бил 15.05.2029 г.

Сочи, че съгласно договора кредитополучателят и съдлъжникът се задължили да го издължават в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 16, 17, 18, 19 от договора за кредит. В Раздел Предсрочна изискуемост и принудително изпълнение на кредита, чл. 21 от Договора за кредит били посочени и случаите, при които банката има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжниците да обяви задълженията им, произтичащи от настоящия договор за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг.

Твърди, че по кредита има неплатени общо 11 (единадесет) месечни погасителни вноски с общ размер от 3 095.58 лева (три хиляди девет и пет лева и петдесет и осем стотинки).

Поради неплащане на посочените в Извлечението суми и неиздължаването им в срок и поради неизпълнение на чл. 21.1.1. от Договор за потребителски кредит № *** от *** г., а именно: длъжникът не е издължил на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена погасителна вноска, кредитът ползван от Р. М. М. и С. Ц. А. бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер.

В съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по 1 т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Банката уведомила кредитополучателя Р.

М. М. за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. № *** г., получена лично от длъжника на *** г. и Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение до съдлъжница С. Ц.

А., с изх. № *** г., получена лично от длъжника на *** г.

Заявява, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 15.11.2024 г., след изтичане на предоставения с поканата четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение, в който задължението не било платено от длъжниците.

Поради това на 03.12.2024 г. подали заявление по 417 от ГПК в Районен съд К., с което поискали издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Р. М. М., ЕГН ********** кредитополучател и С. Ц. А., ЕГН ********** - съдлъжник. По подаденото заявление, PC К. издал Заповед за незабавно изпълнение № 1998 от 19.12.2024г. и Изпълнителен лист № 1724 от 19.12.2024г. по ч. гр. д. № 3171/2024г. срещу ответниците, като ги осъдил да заплатят солидарно на банката следните суми: 16 265.43 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 734.98 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г.; 178.70 лева - лихва за забава за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г.; 110.86 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2024г. до 02.12.2024г.; законна лихва върху просрочената главница от 04.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 345.80 лева - разноски за платена държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, образували срещу горепосочените длъжници, изпълнително дело № 2025***0400078 по описа на ЧСИ И.С., peг. № *** с район на действие - ОС С..

Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена от ЧСИ И.С. на длъжниците Р. М. М., ЕГН ********** - кредитополучател и С. Ц. А., ЕГН ********** съдлъжник, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е основание за даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания до заявителя.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяват настоящия иск за съществуване на вземането на „О.“ от Р. М. М., ЕГН ********** - кредитополучател и С. Ц. А., ЕГН ********** - съдлъжник при условията на солидарна отговорност, (чл. 121 и сл. ЗЗД) Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че: Р. М. М., ЕГН ********** - кредитополучател и С.

Ц. А., ЕГН ********** - съдлъжник, на основание Договор за потребителски кредит № *** от *** г. дължат на „О.” солидарно, следните суми: 16 265.43 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 734.98 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г.

178.70 лева - лихва за забава за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г.; 110.86 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2024г. до 02.12.2024г.; законна лихва върху просрочената главница от 04.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 1998 за изпълнение на парично 2 задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 19.12.2024 г., постановена по ч.гр. д. № 3171/2024г. на Районен съд К.. Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство. Моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпила молба с вх. № 17670/12.11.2025 г. по описа на Районен съд – К. от ответника С. Ц. А., с която заявява, че иска да поеме погасяването на задължението към банката. За съдебно заседание ответницата е редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. К., в качеството й на особен представител на ответника Р. М., с който заявява, че счита предявените искови претенции за допустими, но неоснователни.

Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Сочи, че шрифтът на процесния договор е 11.

Заявява, че в чл. 23 от ЗПК е уредена последицата от обявяване на договора за недействителен, свеждаща се до задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което моли съда да приеме, че в настоящия случай, се дължи само чистата стойност на кредита след приспадане на вече заплатените от ответника суми по него. Сочи съдебна практика (решение № 141/13.06.2022 т. на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 141/2022 г. по дело свързано с договор за кредит на „БНП Париба Пърсъиъл Файпепс С.А., клон България“; определение № 485/14.06.2022 г. на ВКС по гр.Д. № 2585/2021 г., IV г.о., Определение № 485/14.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2585/2021 г., IV г.о.; Решение № 110/*** г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1210/2021 г., Решение № 882/23.06.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2638/2021г.,

Решение № 700/25.05.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 6833/2022г., Решение № 393/28.03.2022 г. на

Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3180/2021г.;

Решение №

179/12.04.2022 г. на Благоевградски окръжен съд по в.гр.д. № 32 2022 г.;

Решение № 705/14.12.2021г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №

2533/2021г.; Решение № 86/08.10.2021 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д.

№ 282/2021 г.; Решение № 65/23.04.2021 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 84/2021 г. всички постановени по дела свързани с договори за кредит на „БНП Париба Пърсъпъл Файпспс С.А., клон България“ …) Сочи, че с оглед на страните по договора и неговия предмет, съшият безспорно попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като кредиторът отговаря на изискванията на чл. 9 ал. 4 от ЗПК - предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и 3 всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. (чл. 11. ал. 1 ЗПК) В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, във вр. с 10. ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита, че в настоящия случай, предвид съдържанието на сключения договор за потребителски паричен кредит, не са спазени изискванията па чл.

11, ал. 1, т. 7, 9, 10 и 11 от ЗПК, а именно: В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент като липсва каквито и да било условия, размери и срокове за прилагането му. Липсва изрично уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер па кредита или върху остатъчната главница, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се напрани проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителпата лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора. В процесния договор е посочена абсолютната процентната стойност на ГПР 5.52 %, без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. (чл. 19, ал. 1 ЗПК)

Процесният договор е недействителен и на основание и т. 12 ЗПК. В чл.

22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено и нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата но срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването по тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, пак свързани с липсата на погасителен план. (чл. 23 ЗПК)

Сочи, че не е представен също така стандартния европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити. Незаконосъобразно в стойността на кредита е включена стойността на застрахователната премия, вместо същата да бъде отнесена към Годишния процент разходи, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин потребителят е въведен 4 неправомерно в заблуждение относно действителните условия по договора, като същевременно в договора не е посочен реалният размер на ГПР и на главницата и не е спазена методиката на формиране на годишния процент на разходите. Също така по този начин незаконосъобразно застрахователната премия, дължима от потребителя се включва като основа, върху която се начислява възнаградителна и мораторна лихва. Освен това, подобно нарушение води и до обективно противоречие освен е императивни норми на закона, така и с добрите нрави, тъй като води до заблуждение относно преценката за размера на ГПР и тяхното съответствие със забраната на чл.19. ал. 4 от ЗПК, предвид факта, че соченият в договор размер е незаконосъобразно определен, тъй като са изключени задължителни елементи, които следва да се вземат предвид при определянето размера па ГПР, а именно всички преки и косвени разходи по кредита за потребителя, каквито в случая са разходите за застрахователна премия и такса ангажимент.