Решение № 3087 от 14.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3087 гр. Варна, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110103135 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД от М. Г. Х., ЕГН: **********, действаща чрез процесуален представител адв. М. М., срещу „Вива Кредит" АД, ЕИК: 207343548 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28 бл.

АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, за обявяване нищожността на: 1.)клаузата. съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем № 5910764 - 15.03.2023г, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 392.76 лева и 2.) клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем № 5910764 15.03.2023г, , която предвижда заплащането на неустойка в размер на 261.90 лева, поради противоречието им с разпоредбите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата в исковата си молба сочи, че по силата на Договор за паричен заем № 5910764 - 15.03.2023г, подписан с ответното дружество „Вива Кредит" АД е получила в заем сумата от 800 лева при ГПР 49.39%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процентна ден 0,11 при срок на кредита от 18 месеца. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, тя следва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 392.76 лева, а в чл.4 ал.2 от него е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 261.90 лева.

Счита, че уговорките предвиждащи възникването на задълженията за заплащане на посочените такса и неустойка са нищожни на първо място поради противоречие с разпоредбите на чл.10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че цитираните норми изключват възможността кредиторът да изисква плащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер имала и процесната клауза представляваща услуга с възможност за улеснена процедура за получаване на парични средства. Твърди още,че въпросната такса следва да бъде част от ГПР, при което същият би превишил предвидения в закон максимален размер, в който може да се уговаря. Навежда твърдения, че клаузите са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията на добросъвестност и справедливост, и поставят потребителя в невъзможност да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради което същата е неравноправна 1 по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

По отношение договорната неустойка сочи, че същата служи за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението и е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Сочи още, че предпоставките, предвидени в TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г,, ОСТК на ВКС за нищожност на неусточената клауза не са налице, тъй като единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Дори и да се приемело, че неустойката е прекомерна, то това не я правило a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер. Сочи, че потребителят е бил надлежно информиран за поетите задължения, както и за правото си по чл. 29 от ЗПК да се откаже от договора в 14-дневен срок. На следващо място оспорва твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и това, че уговорената с чл.4, ал. 2 от Договора неустойка представлявала скрита лихва и следва да се включи при калкулацията на ГПК, като в подкрепа на възражението си се позовава на съдебната практика СЕС по решение Pohotovosf, постановено по дело С-76/10. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК към процесните правоотношения, доколкото дължимостта на неустойката е настъпила след сключване на договора.

Досежно клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи ответникът сочи, че същата не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която била приложима единствено по отношение на действия след сключване на договора. Видно от уговорката на чл.1, ал.2 от Договора било, че услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което съгласието по същата е в изпълнение на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, а на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Обосновава становището си, че таксата за експресно разглеждане на документи не целяла заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като извършената допълнителна услуга не представлявала действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождала времево. Клаузата била доброволно уговорена, а не едностранно включена в предмета на договора, поради което по отношение на същата неприложима оставала защита по ЗЗП за неравноправност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III от ЗЗД

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави/неравноправност/.

Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за прогласяване нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а впоследствие искането за обявяването му за недействителен поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД. В съдебната практика, 2 обективирана например в Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т. о., ТК се приема също, че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи, се основава на противоречието с добрите нрави от общите основания, поради което претенциите за противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП подлежат на разглеждане в посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл.

I от ЗЗД.

Между страните е обявено за безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за паричен заем № 5910764 - 15.03.2023г, е получила в заем сумата от 800 лева при ГПР 49.39%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процентна ден 0,11 при срок на кредита от 18 месеца. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, тя следва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 392.76 лева, а в чл.4 ал.2 от него е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 261.90 лева.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, заплащане на такса „за експресно разглеждане“ на заявлението за сключване на договора за кредит. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договорa за паричен заем е предвидено задължението на длъжника да заплатила допълнителна такса за извършена допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявлението му за кредит.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нещо повече, срещу заплащането на сумата се гарантира единствено бърза „обработка“ на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.

Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнитените такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.

Предвид всичко изложено, посочените уговорката на договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието й с нормата с повелителен характер на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Горезиложеното относно недействителността на уговорката е относимо и към клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, с която е предвидено задължение за кредитополучателя да заплати неустойка, в случай, че в тридневен срок от усвояване на кредита не предостави на кредита допълнително обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на 3 задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението,което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически посилната страна.

Това води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, така уговорената неустойка е нищожна и на друго основание, защото с нея се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, във връзка с оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави нищожна поради противоречие със закона.